Режисьорът се прости с киното с реквием за драматичната съдба на художника Владислав Стржемински

Реквием за твореца. Такъв е последният филмов шедьовър на знаменития режисьор и патриарх на полското кино Анджей Вайда, който почина на 90-годишна възраст на 9 октомври 2016 г. във Варшава. Неговата последна биографична лента "Остатъчни образи" (Powidoki) е забележителна и яростна кинопесен за авангардния художник Владислав Стржемински, която в крайна сметка се оказа и собствено прощално изпълнение на сцената на седмото изкуство за Вайда. Режисьорът и художникът се доближават един до друг изключително много и се сливат в своя вътрешен огън, където гори духът на твореца.

"Остатъчни образи" бе предложението на Полша в съревнованието за най-добър чуждоезичен "Оскар" през 2016 г., в началото на тази година бе и световната премиера на филма, а след броени дни ще стартират и редовните му прожекции в кината у нас.

Сценарист на лентата е верният партньор на Вайда Анджей Муларчик, камерата е в ръцете на доказания оператор Павел Еделман.

Биографичната продукция проследява драматичната съдба на извисения човек. По въздействащ начин показва живота на изпълнения с ентусиазъм, огън и овладяна буйност Владислав Стржемински, който

отказва да робува на официалната идеология

в мрачните години

на съветския комунизъм

в Полша и си плаща за своя бунт.

Стржемински държи на собствената си оригинална теория за възприятието и мястото му в един променлив свят. Той е теоретик на изкуството, дизайнер, преподавател и основател на Висшето училище за изящни изкуства в Лодз. Властен и пленяващ с харизмата си човек и учител.

Благородство и изящно вдъхновение лъхат от всяко негово движение... с патерици, защото няма десен крак... и липсва половината от лявата му ръка. Но той има повече от всички - непреклонен дух. Никой не знае как художникът е загубил толкова във войната, защото с никого не е споделял за тези си физически поражения на фронта.

Разбира се, този просветител има тежък и смазващ характер, който не може да отблъсне студентите му. Те са впечатлени до крайност от способностите на своя учител да се гмурка до немислими за тях дълбини

на изкуството,

да изважда оттам и да им показва невиждани съкровища.

Идеите му, изложени в негова революционна книга за изкуството, се сблъскват с налаганите на масите от сталинското скудоумие - социалистически реализъм и повърхностен позитивизъм.

Постепенно въздействащият глас на твореца затихва. В свят на господстващ ораторски фалш той предпочита мълчанието. Бунтарят лека-полека се скрива в своя вътрешен, независим и по-красив свят, а за другите остава сянката на неговото осакатено тяло крепост. И все пак Стржемински понася още удари отвън.

Бива уволнен. Картините му биват унищожени, а той отвръща само: "Трябваше да предвидя това!" Студентите му се извръщат от него, съпругата му вече го е направила, дъщеря му допуска у себе си глупостта на времето и го кара да

констатира: “Ще й бъде трудно в този живот”.

Внушителният Стржемински е принуден да рисува стени на заведения и етикети на хранителни продукти, за да преживява, като получава тази възможност само заради "загрижеността" и "толерантността" на комунистическата власт, която полага грижи за ивнвалидите.

Приносът му към изкуството е вреден и не бива да бъде напомнян, иначе винаги би могло да има още късчета от човека, които да му бъдат отнети и хвърлени на тълпата. Самият художник се разкрива като истински герой не сам по себе си, а като изпъква силно и

контрастира на низостта на тези,

които го обкръжават.

Финалът на филма е покъртително жесток, защото художникът е нает да облича голи манекени в една витрина. Краят му е присъда само за всяко време на пълна и унищожителна посредственост, антиценности и липса на всякаква извисеност, докато буйният дух на твореца

ще се извисява вечно над глупостта

далеч след рухването на всяка човешка крепост.

"Цялата си младост изживях с надеждата, че светът може да бъде направен по-добър. Киното - изкуството на XX век - трябваше най-успешно да помогне в това дело. Вярвахме, че хората от различни страни, различни раси и континенти, опознавайки се взаимно чрез филмите, ще станат приятели и съюзници. Но светът е тежко болен и дори да му даваме като на дете нови и нови играчки, те няма да го излекуват. Вечер в кината се прожектират нови филми, но вече я няма надеждата, че благодарение на тях светът ще разбере грешките си и ще намери общ път към щастието."

Анджей Вайда успя да изпълни мисията си на творец, защото предизвиква интереса на зрителите, събужда приспаните им нужди и чувства, защото, както самият той казва,

живя с пулса на обкръжаващия го свят.

В "Остатъчни образи" участват Александра Юста, Богуслав Линда, Бронислава Замаховска, Жофия Вихлач, Томаш Влошок и др.

Премиерата на филма у нас е на 12 май.