Да се гмурнеш на -139 метра дълбочина на един дъх не е фантастика, а постижението на Гийом Нери – ентусиаст, перфекционист, изцяло отдаден на морето спортист, неслучайно наричан човекът амфибия.

Той е само на 34 години, а вече няколко пъти е подобрявал световния рекорд по свободно гмуркане. През 2002 г. достига до -87 метра, през 2004 г. до -96, през 2006 г. до -109, през 2008 г. до -113. През 2011 г. става световен шампион по свободно гмуркане, спускайки се до -117 метра в Каламата, Гърция, като в следващите години увеличава рекорда си до -123, -125 и -126 метра. Последното му постижение, но извън състезателна програма е -139 метра.

Гийом израства в Ница и още на 14 години се запалва по свободното гмуркане. Признава, че посвещава всеки свободен момент на страстта си и само на 19 г. вече е част от националния отбор на Франция по гмуркане. На 20 г. става най-младият световен рекордьор по гмуркане на апнея, достигайки -87 метра. Но за Гийом това не е просто спорт или метод за печелене на титли, гмуркането се превръща в негов втори живот и той отдава времето си на изследването на дълбините, на непознатото и най-вече на предизвикване на човешките възможности.

Днес той се посвещава на правенето на филми, оператор и режисьор на повечето от които е любимата му Жули Готие, която също е рекордьорка по свободно гмуркане и снима на апнея. Участва и в множество научни конференции, посветени не само на гмуркането като спорт, но и на възможността да се прилагат различни техники на дишане в ежедневието за борба със стреса и преодоляване на различни проблеми. Гийом признава, че най-хубавите неща в живота му са дъщеря му, жена му и безкрайните дълбочини. А като най-голямото си постижение определя не толкова резултатите, които се измерват в цифри, а способността да преодолее собствените си страхове и инстинкти. Нери не е просто гмуркач, а философ, който се опитва, потъвайки в океана, да изследва дълбините на човешката психика, да открие съществуват ли граници за нашите възможности.

В своя лекция за платформата за споделяне на идеи TED през 2013 г. Гийом обяснява как се чувства човек на 123 метра под водата: "Сам си, повърхността е много, много далеч, почти няма светлина и е прекалено студено. Някой сигурно би си помислил: "Какъв ужас", но не това си мисля аз. На дълбокото се чувствам добре. Толкова съм далеч от всичко, че се усещам като една малка точка, малка капка вода в океана… Сещам се за една снимка на Земята, заснета от милиарди километри разстояние от "Вояджър". Тя не е нищо повече от миниатюрна точка в небитието. Точно така се чувствам и аз на 123 метра под водата – като точка, като прашинка в Космоса, в нищото, в безкрайността. Винаги ме обзема едно и също чувство и то е смирение, смирение пред океана, пред водата, пред природата. В този момент осъзнаваш колко малък си всъщност, но това е хубаво чувство. Чувствам се едно малко нищо в голямото всичко."

За Нери гмуркането е като религия, преклонение пред висшата сила на природата и чудото на света около нас. "За мен това не е просто пътуване до границите на човешките възможности, не е дори просто изследване на непознатото – обяснява той. - То е преди всичко вътрешно пътуване – вътре в мен. Това е един изключително наситен процес на психични изживявания и емоции. И те трябва да бъдат изследвани, опознати, контролирани, ако изобщо това е възможно." Той неслучайно практикува гмуркане на апнея, защото вярва, че именно чрез нея се поставя предизвикателство към човешките възможности, към човешката ни същност. Сравнява я с медитация. Всъщност това не е просто красива метафора, а научно обосновано сравнение, тъй като при гмуркане на апнея се задейства т.нар. дайвинг рефлекс и сърдечната дейност се забавя с 10-20 или повече съкращения в минута.

Нери обяснява в лекцията си за TED: "При апнея сърдечният ритъм се забавя. От 60-70 удара в минута стига дори до 30-40. И това се случва изключително бързо. Наблюдава се също свиване на периферните кръвоносни съдове, тъй като основната цел на организма става захранването с кислород на жизненоважните органи – най-вече сърцето и мозъка. Този рефлекс не се контролира, а е заложен у всеки един от нас и ще се прояви дори при човек, който се гмурка за първи път."

Но освен с медитация гмуркането на апнея се сравнява и с наркоза. Този феномен Гийом изследва в едноименния си филм (режисиран от Жули Готие), в който иска да покаже на зрителя, че дори и отстрани гмуркането да изглежда спокойно и изключително балансирано състояние, вътрешните изживявания на гмуркащия се могат да преминат през различни фази като емоционален бум, еуфория, халюцинации. "Наркоза" е потапяне в съзнанието на Нери, тъй като той разиграва различни сюжети, които е "видял" по време на апнея. Те са сюрреалистични, опияняващи, дори на моменти страховити.

В лекцията си Нери обяснява, че наркозата се проявява най-често не по време на процеса на гмуркане, а при изплуване. Причина за това е увеличеното количество азот в кръвта, който провокира състояние като сън, при което лесно се бъркат съзнателното и подсъзнателното. Гийом разкрива, че тръгне ли да се връща нагоре към сушата, в главата му се появяват хиляди мисли, които не възникват плавно, а избухват като фойерверки и точно в този момент човек не е в състояние да контролира мислите си, затова е най-добре да се остави на хода им, колкото и странен да е той.

В лекцията си за TED Нери обяснява и странното привличане на дълбините. От една страна, гмуркачът чисто психически стига до момент, когато дълбините го зоват и го привличат необратимо. От друга страна, този феномен се проявява и на чисто физическо ниво. Нери обяснява: "Премина ли 35-40 метра, вече няма нужда да правя каквото и да било движение, тъй като тялото ми става достатъчно тежко. Това се нарича фазата на свободното падане. В този момент чувстваш как дълбините те притеглят сами и можеш да стигнеш от 35 до 124 метра, без да се опитваш да правиш каквото и да било движение. Именно в тази фаза си обзет от усещане за пълна свобода, за сливане със света около теб." Но дори без усилия за движение фазата на свободното падане е изключително трудна, защото гмуркачът трябва да се пребори с вродените си инстинкти. "Като същество, живеещо на сушата, ми е заложено, като се сблъскам с трудност или пречка, да й се противопоставя, да реагирам бързо и остро, да се боря. Но под водата това не е спасение, а гибел. Затова най-важното, но и най-трудното е да контролираш инстинктите си – да признаеш, че природата е по-силна, да я приемеш и да й се преклониш. Успееш ли да се пребориш със самия себе си, усещането даже е приятно – чувстваш се като в пашкул – напълно защитен от всичко."

Но освен със себе си гмуркачът се бори и с предубежденията, дори с научните изчисления. Нери казва: "100 метра е митично число. Всеки мечтае някой ден да се гмурне до 100 метра. Но освен това 100 е символично число, защото през 70-те години на миналия век лекарите постановяват категорично, че това е лимитът на човешките способности за гмуркане, след който ще се стигне до имплозия… Жак Майол е човекът, който сякаш с едно махване на ръката срива научната теория и доказва, че човешкото тяло има безкрайни възможности да се адаптира. Затова и днес ние продължаваме да се спускаме все по-надолу и по-надолу. Защото най-важното е човек да преодолява ограниченията, и то най-вече тези, които сам би си поставил."