Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Разстрелът на Димитър Македонски ЕКЗЕКУЦИЯ: Убиецът пуска два куршума. Само единият попада в тялото на Македонски.

 На гроба на покойника са положени венци от Екзарх Йосиф I, министър-председателя д-р Константин Стоилов, софийското кметство. Няколко дни по-късно новинарите в София устройват в катедралния храм "Св. Крал" панихида в памет на убития си колега.

НА 21 февруари 1898 г., събота, българите в Цариград празнуват Тодоровден. От сутринта улиците на квартал "Пера" са изпълнени с празнично облечени хора. Към 10 часа от тълпата се отделя около 40-годишен мъж, среден на ръст, с черна брада и мустаци, облечен в селска носия, характерна за македонците от битолския край. Със забавен ход той се приближава до двуетажна къща на ул. "Кабле" № 37. Тук живее със семейството си Димитър Македонски - редактор на издавания в турската столица български вестник "Новини". Слугинята въвежда непознатия в работния кабинет на вестникаря и ги оставя сами. Малко по-късно проехтяват два последователни гърмежа.
Първият изстрел е неточен
и се забива зад гърба на Македонски, а вторият го улучва в стомаха. Тежко ранен, той извиква немощно и се свлича на пода. Убиецът набегом излиза от къщата и през една тясна уличка се отправя по посока на площад "Касъм паша".
Веднага след инцидента Д. Македонски е откаран в близката болница, където спешно е опериран. Куршумът е изваден от тялото му, но раната предизвиква усложнения. Рано сутринта на следващия ден той умира, без да дойде в съзнание. Погребан е тържествено в Егрикапийските гробища. Опелото е отслужено в българската църква "Св. Стефан" във Фенер. Присъстват представители на
всички съсловия
от българската общност в Цариград. На гроба на покойника са положени венци от Екзарх Йосиф I, министър-председателя д-р Константин Стоилов, софийското кметство. Няколко дни по-късно новинарите в София устройват в катедралния храм "Св. Крал" панихида в памет на убития си колега. Заупокойна молитва прочита софийският митрополит Партений.
Цариградската полиция усилено търси убиеца на Д. Македонски. Бързо е установена
неговата самоличност
Това е Ефтим Гещаков, градинар от Ресенско. При обиска в дома му са открити компрометиращи книжа, уличаващи го, че симпатизира на ВМРО и членува в нейните структури. Претърсени са и къщите на други петдесетина българи, но те не дават никакъв резултат. Шефът на цариградската полиция изпраща опознавателни данни за личността на убиеца до колегите си в България. Минава повече от месец, а от престъпника няма никаква следа. Изненадващо в последните дни на март той е заловен на варненското пристанище. В два последователни разпита прави пълни самопризнания пред следствените власти. Според показанията му убийството е извършено лично от него, без други съучастници. То
не е замислено предварително
а предизвикано от разгорещен спор с Д. Македонски. Всъщност в разказа на Е. Гещаков намираме автентичния сюжет на историята. Пет месеца преди убийството неговият брат Панайот се разболява тежко. Той го настанява за лечение в Руската болница в Цариград. Скоро оздравява и пише благодарствено писмо до здравното заведение, което дава да се публикува във в. "Новини". Минава доста време, но то не се отпечатва. Ето защо Ефтим Гещаков решава да се отбие при редактора и да провери случая. Между двамата започва непринуден разговор. Македонски го разпитва за положението на българите в Ресенския край. Гещаков му разказва за
издевателствата на турците
и му посочва конкретни примери. Редакторът го изслушва раздразнен и му отговаря, че османското правителство добре ги управлява. Тези думи огорчават посетителя и пред очите му причернява. Разгневен, изтегля револвера си и стреля срещу Д. Македонски. Вижда, че пада смъртно ранен и с пищов в ръка слиза по стълбите в двора, а оттам на улицата. Ефтим Гещаков от 20 години продава зеленчуци из всички квартали на турската столица и добре познава уличната мрежа и потайните места на града. Това му дава възможност лесно да се укрие от погледа на полицейските органи. Безпрепятствено достига до къщата на познатия му грък Вучинос, която се намира в близост до сградата на българското дипломатическо агентство. Тук престоява четири дни.
Веднага си обръсва брадата
и мустаците, облича се в европейски дрехи и нахлупва шапка. Ала когато домакинът разбира от вестниците за убийството, му нарежда незабавно да напусне къщата. Ефтим Гещаков усеща, че агенти на полицията сноват наоколо, и решава да се отправи по море за България. Качва се на гръцки параход, който пътува от Пирея за Кюстенджа. Представя се под друго име като гръцки търговец и почти не разговаря с пътниците и екипажа. Но когато слиза от парахода във Варна,
късметът му обръща гръб
Той е разпознат сред малцината пасажери и арестуван.
Българските магистрати са склонни да приемат разказа на Гещаков за достоверен, без да е потвърден от показанията на свидетелите в Цариград. В рапорта на върненския окръжен управител Васил Попов до министъра на вътрешните работи Найден Бенев се изказва мнението, че убийството на Д. Македонски не е предумишлено и е извършено по лични мотиви. Така е формулирано и обвинението на прокуратурата пред Варненския окръжен съд. Председателят на съда Писарев
прави напразни опити
да разкрие истинските мотиви за престъплението, но Гещаков остава безмълвен и непрекъснато повтаря, че сам е извършил убийството. На 4 юни 1899 г. той е осъден на пет години строг тъмничен затвор с право на обжалване пред Русенския апелативен съд.

Симеон Радев има ли пръст в атентата срещу журналиста

ПОДБУДИТЕ за убийството на Д. Македонски остават неизяснени.
Във в. "Новини", а и в българската преса липсва обстоен коментар на злодеянието. Изказва се само лаконичното предположение, че зад престъплението се крие политическо отмъщение. Единствено официозът вестник "Мир" се опитва да разнищи събитията и след конкретни разсъждения налага своя извод, че убийството е с политически характер. То е подготвено от крайните елементи в македонското освободително движение, които са недоволни от антибългарските позиции на Д. Македонски, излагани на страниците на в. "Новини". Конкретният повод е негова статия от 6 февруари 1898 г. публикувана във връзка с Винишката афера (ноември 1897 г.). Редакторът напълно оправдава извършените жестокости над българското население и подкрепя действията на турските власти. Описва случилото се във Виница като тривиално криминално деяние. Горните писания на Македонски предизвикват
гнева на ВМОРО
Ръководството на организацията издава смъртна присъда, а наказателната акция е възложена на Ефтим Гещаков. Тази версия не е подкрепена от други сериозни доказателства. Половин век по-късно към нея се добавят нови щрихи. Инспирирането на покушението се приписва на известния дипломат и публицист Симеон Радев. Авторът на "Строителите на съвременна България" по време на убийството е 19-годишен ученик, последен клас на френския лицей "Галата-Сарай" в Цариград. Две години преди това е посветен в тайните на революционната организация от самия Гоце Делчев. В края на февруари и началото на март 1898 г. е задържан от цариградската полиция и това кара мнозина да твърдят, че именно С. Радев е организирал атентата. В "Ранни спомени" той обаче нищо не споменава за този епизод от своя живот, а той не е никак маловажен. През 1952 г., когато работи над своите мемоари, небезизвестният анархист Петър Манджуков отправя писмо до С. Радев с молба да му изпрати сведения за участието си в убийството на Д. Македонски
и поставя конкретни въпроси. Отговор не последва. След три месеца и половина Манджуков отново му напомня, но Симеон Радев пак запазва мълчание. "В продължение на 105 дена, ако би си губил времето да рисуваш на ден само по една буква, пак би могъл да ми отговориш. Но ти мълчиш. Види се, изпускаш из предвид, че и мълчанието е тоже един отговор, при това много красноречив отговор" - завършва иронично кореспонденцията си П. Манджуков. Всичко това засилва съмненията, че С. Радев има пръст в убийството на Д. Македонски. Но и до ден днешен обстоятелствата около подготовката на атентата остават загадка.

Жертвата е известен общественик

ВНИМАНИЕТО, което се отдава на Д. Македонски, не е случайно. Той е известен книжовник, учител, журналист и преводач.
Владее няколко езика. Учителства в Битоля, София, Плевен и Лом. Известно време е адвокат, помощник-прокурор в Софийския окръжен съд и председател на Кюстендилския окръжен съд. Участва в списването и издаването на вестниците "Светлина", "Право", "Съгласие", "Македония" и "Прогрес". Записва народни песни, които публикува в "Български народен сборник". Отпечатва поредица от исторически и етнографски материали в "Периодичното списание на Българското книжовно дружество". Македонски е сред най-последователните привърженици на идеята за въвеждането на говоримия български език в училищата, църквите и литературата. Радетел е за българщината в Македония. През май 1897 г. той заминава за Цариград, за да поеме редакцията на в. "Новини". Изданието е орган на Българската екзархия, предназначено е за българите в Османската империя и особено в Македония и Одринско. Вестникът публикува сведения и статии от църковно-просветен характер, проследява състоянието и културните прояви на българските общини в Европейска Турция. Списва се в духа на официалната политика на Княжеството и е лоялен спрямо Турция.

Коментара ()

Вашият коментар