Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Назад в бъдещето КАДЪР: Галактическият стопаджия носи странни очила, камера, тениска и суетшърт.

МЛАД мъж с модерни слънчеви очила, тениска с щампа, изобразяваща буква W, спортен пуловер с качулка и видеокамера стои в тълпата и наблюдава с интерес това, което се случва на метри от него.
Необичайното му облекло, преносимата компактна камера и футуристичните очила контрастират силно сред хората, облечени в стила на 40-те години.
Снимката, на която го виждаме, е озаглавена "Откриването на моста "Саут Форк"
след наводненията
от ноември 1940 г.". 70-годишната фотография се съхранява в архивите на виртуалния канадски музей "Бралорн Пайъниър", Британска Колумбия. Тя е част от постоянната изложба "Техните отминали животи", открита през 2004 г.
След взиране неизбежно се питаме кой е той? Дали не е пътешественик във времето? Или галактически стопаджия? Как е възможно да държи съвременна видеокамера и да изглежда толкова не на мястото по време на Втората световна война? Ако изображението е от фантастичен филм или фотоколаж, всичко щеше да е ясно. Програмата за откриване на компютърни манипулации "Ерър Левъл Ънелисис" показва, че е автентично и е направено именно през 1940 г.
"Въпросът не е дали пътуването назад във времето е възможно, а кога ще спрем да се съмняваме. Теоретично аз и мои колеги сме доказали, че този обратен път не е фантастика. Разчитайки на Айнщайн, създадохме теория за
пътуванията във времето
чрез основен медиатор - светлината. Ако светлината поражда гравитационни ефекти, а гравитацията влияе върху времето, тогава и светлината влияе върху времето. Тази зависимост тествахме в лабораторията на центъра "Пен стейт електрооптик" в Питсбърг, използвайки лазерни светлини и огледала. Убеден съм, че ще сътворим машина на времето до 10 години, тоест в рамките на нашето поколение. Хората от бъдещето и по-развити цивилизации
най-вероятно имат такива и пътуват назад в нашите години" - коментира професорът по физика от университета в Кънектикът Роналд Малет.
Малет е "типичният" луд гений, който пълни аудиториите с ентусиазма и дарбите си. В Кънектикът той е преподавателят с най-много студенти, които щом чуят гласа му, замръзват в очакване на поредната "приказка". В залата му може да се чуе дори падането на игла. Роналд Малет не просто забавлява слушателите с безумни истории за смелчаци, тръгнали да търсят прадядо си. Физикът е един от най-сериозните пионери и учени в областта на теориите за пътуванията във времето, черните и червеевите дупки, изкривяванията на пространството и паралелните вселени.
"Загубих баща си на 10-годишна възраст. Тогава прочетох новелата на Хърбърт Уелс "Машината на времето" и ме озари мисълта да я конструирам и да се върна, за да го спася. Не биваше да умира на 33 години!... От този момент досега работя денонощно. Затова и завърших физика, станах бакалавър, магистър, доктор и професор. Тази е моята
най-съкровена цел
Затова и написах книгата "Пътешественик във времето: личната мисия на един учен да превърне времевите пътешествия в реалност" - разказва американецът.
Роналд Малет обяснява, че в Айнщайновата обща теория на относителността както материята, така и енергията могат да създават гравитационни полета. Това означава, че енергията на светлинния лъч, е способна да генерира гравитационно поле. При необходими нива на енергията лазер, излъчващ кръгово, може да произведе затворени времеподобни криви, които позволяват връщанията в миналото. Тези криви са теоретизирани още през 1949 г. от колегата на Айнщайн в Принстън Курт Гьодел - австрийски логик, математик и философ.
Исак Нютон налага
стереотипната представа
за времето като линейност - стрела, която пусната веднъж, лети само напред по неизменна и неотклонна линия. Айнщайн редактира този модел. Неговото време е река, която криволичи около звезди и галактики, като се ускорява и забавя, минавайки покрай масивни тела. Една секунда на Земята не е равна на една марсианска. И всички часовници, навити от земни и извънземни ръце, някъде из Вселената следват своя различен пулс.
Преди да напусне физическия свят, Айнщайн се сблъсква с огромен теоретичен проблем. Неговият колега в Принстън Курт Гьодел, вероятно най-великият математически логик за последните 500 години, намира ново решение на Айнщайновите уравнения, което допуска пътуване във времето! Реката сега е обзаведена с водовъртежи, в които времето се самозавива в кръг. Решението на Гьодел е оригинално: Вселената е изпълнена с въртящ се флуид. И всеки, който се движи в посоката на въртене, ще се върне обратно на изходната точка, но назад във времето!
В мемоарите си Айнщайн
признава, че е притеснен от съдържащите се в собствените му уравнения решения, позволяващи времевите пътешествия. Накрая намира успокоение с извода: Вселената не се върти, а експандира, разширява се - както в теорията за Големия взрив, следователно и предположението на Гьодел е невярно.
През 1963 г. новозеландският математик Рой Кер също намира множество решения на уравненията от общата теория на относителността, свързани с въртящите се черни дупки. "Черната дупка - твърди Кер - не колабира до точка, както преди се е мислело, а до въртящ се кръг от елементарни частици - неутрони. Пръстенът им се върти толкова бързо, че центробежните сили
му пречат да колабира
под натиска на гравитацията. Той е като огледалото на Алиса. Всеки, който мине през него, не умира, а прескача в алтернативна Вселена. Така образуваните червееви дупки свързват не само две зони в пространството, но и две зони във времето. Ето защо по принцип могат да служат като машини за пътуване в минало и бъдеще. Затова ако някой непознат позвъни на вратата ви и ви признае, че е вашият прапраправнук, не му затваряйте. Никой не знае кой го чака на прага".

Екзотични и невидими
ЧЕРНАТА
дупка е област от пространствовремето, гравитационното притегляне на което е толкова огромно, че не могат да я напуснат дори обекти, движещи се със скоростта на светлината, включително и квантите на светлината, тоест фотоните. Резултат е от деформация на пространствовремето, причинено от компактна маса. Около черната дупка има недоловима зона, маркираща точката, от която връщането назад е невъзможно - т. нар. хоризонт на събитието. "Черна" е, защото поглъща светлината, която достига до нея, без да отразява нищо, точно като съвършено черното тяло в термодинамиката. Независимо че вътрешността є е невидима, тя може да се открие чрез взаимодействията є с околната материя и особено с движението на звездите. Когато газ попадне в звездна черна дупка
той се завихря спираловидно навътре, подгрявайки се до много високи температури и излъчвайки огромни количества радиация. Това лъчение може да се улови от земни и орбитални телескопи. Във физиката червеевите дупки са хипотетични топологични особености на пространствовремето, "тунели" за бърз преход през него. Общата теория на относителността не опровергава тяхното съществуване. Терминът "червеева дупка" е измислен от американския теоретичен физик Джон Арчибалд Уилър през 1957 г. Автор на самата идея е германският математик Херман Вейл, който през 1921 г. я формулира при анализ на масата от гледна точка на енергията на електромагнитното поле.

"Завърнах се от 2036 г.!"
НА
2 ноември 2000 г. мъж, който се представя с ника ПътуванеВъвВремето_0, а по-късно и с името Джон Титър, пише във форум на сайта Time Travel Institute, че е от годината 2036 и се е върнал назад в миналото.
Титър качва в интернет снимки и оперативен наръчник за своята машина на времето и отговаря на хиляди въпроси от любопитни читатели. Признава, че е американски войник от Тампа, Флорида, и участва във военен експеримент с пространственовремевия континуум, финансиран от правителството.
Изпратен е към 1975 г., за да вземе компютър IBM 5100, който им е нужен за отстраняване на дефекти в компютърни програми от 2036 г. Титър е специално избран за мисията, защото дядо му по бащина линия участвал лично в създаването на IBM 5100. Спира за малко в годината 2000, с надеждата да се види със семейството си и да направи изгубени в бъдещето снимки. Месеци наред предупреждава в мрежата за масовото и невидимо разпространение на нелечимата болест на Кройцфелд-Якоб, която в следващите години
щяла да плъзне чрез заразено с приони месо.
През март 2001 г. се сбогува онлайн, обяснявайки, че тръгва за 2036 г., за да се върне у дома. От този момент изчезва напълно. В постовете си предсказва катастрофално бъдеще след 2015 г., в което САЩ се разпадат на 5 по-малки области, инфраструктурата и околната среда са поразени от ядрена атака, а повечето световни сили, включително Китай и Европейският съюз, са унищожени напълно.
На 19 март 2008 г. италианската тв програма "Вояджър" пуска документален филм за Титър. Частният детектив Майк Линч разследва историята му и открива, че няма архивни документи, записи или снимки на американеца или негови близки. В допълнение фондацията "Джон Титър" не е наела офис и адресът є е пощенска кутия. Единствено Лари Хабър - адвокатът, който притежава правата върху текстовете на Титър, потвърждава неговото съществуване. Хабър твърди, че военният е реална личност и всичко, което е изрекъл, е чистата истина.

Коментара ()

Вашият коментар