очина кръвният роднина на Христо Ботев, когото пръв "168 часа" откри през 2015 г. Иван Николов Печев издъхнал на 26 ноември 2016 г. в 7 часа сутринта, дни преди да навърши 90 г. Това съобщи неговият близък Марин Савов, иподякон на Руската църква в София.

Наследникът на великия поет е роден на 19 декември 1926 г. Неговата прабаба по майчина линия - известна като Печевица, е сестра на даскал Ботьо, бащата на революционера. Тя е омъжена за прадядото на открития от "168 часа" роднина - Петър Печев. Синът им Христо Печев е първи братовчед и съименник на бележития поет. Бащата на починалия през ноември Иван Печев - Никола, е втори братовчед с Иванка Ботева, дъщерята на автора на "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира." Тя обаче

умира бременна през 1906 г., без да остави наследници

Синът Димитър е доведен на поета от жена му Венета.

"Твърдя, че съм трети братовчед на Христо Ботев, с когото баща ми е втори", каза в интервю за вестника Иван Печев преди близо 2 г. Печев е икономист по образование, работил е като помощник-оператор и фотограф.

Пред своя приятел Марин Савов той разказва за връзките си с великия революционер:

"През 1910 г. трима карловски втори братовчеди помежду си постъпват във Военното на Негово Величество училище. Първият от тях - Кръстю Начев, загива през Междусъюзническата война 1913 г. само два часа преди края й. Вторият - Любомир Козупов, спасява знамето на 6-и полк от плен, пренасяйки го в София. Третият, баща ми Никола Христов Печев, е

едновременно втори братовчед на Ботев

и на Левски

(по сватовство – чрез баба си Мата Начева, роднина на Андрей Начев, женен за сестрата на Апостола – бел. ред.).

Връзката с Ботев е засечена в среща между началника на училището ген. Кирил Ботев и юнкера Никола Печев (баща ми) през 1911 г., когато генералът го повиква в кабинета си и го разпитва за карловски роднини. Последната среща между двамата става при опелото на цар Борис III на 30.08.1943 г., когато е последната публична поява на генерала.

Аз се раждам с визитката Иванчо майор Печев в Пловдив на 50-ата годишнина от Ботевата смърт, на 19.12.1926 г. Нея година излизат и първите пощенски марки с образа на Ботев.

През 1928 г. австрийското параходно дружество "Лойд" предлага на цени на старо желязо отдавна неплаващия вече “Радецки”, но от България си замълчават и едва след 9.09.1944 г. строят легендарния Ботев кораб, с който четата стъпва на българския бряг.

Само по себе си завземането на “Радецки” представлява един пропаганден акт в полза на угасващото Априлско въстание. Цяла Европа е разтърсена от несломимата воля на българския народ за свобода и независимост. От Козлодуй четата поема към Враца, родния град на нашия трети братовчед Никола Войводов. Малкият местен бунт е потушен.

Двукратно пратените куриери се завръщат с лоши новини. След последния бой при Милин камък преследваната от черкезки (кавказци) конници чета се оттегля в Балкана в местността Камарата (Околчица). Следва смъртта на войводата и негласната заповед всеки да се спасява кой как може.

Само трима души успяват да поемат западния склон на Балкана към Сърбия, но един-единствен от тях е успял да се спаси. Оцеляват още Обретенов и Стоян Заимов, но не и военният ръководител поручик Войновски, чиято широкопола шапка и отрязани уши Захари Стоянов вижда в Ловчанския затвор. Жив остава и Кирил Ботев."