Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Чувството за вина може тотално да увреди организма. От него стомахът става нервен. То поразява гърлото и щитовидната жлеза. Но когато се елиминира, проблемите изчезват.

Много хора имат нужда от психолог, за да се убедят, че не са виновни за нещо. “Мой пациент не можа да види баща си преди смъртта му, защото бил в чужбина, казва психоложката Моника Балаян. И се почувства виновен. Започна неосъзнато да се наказва. Първо съсипа бизнеса си, а крайната фаза беше импотентност. Подсъзнателно бе решил да се самонакаже сурово. Когато стана ясна причината, всичко мина за ден без лекарства. Щом се освободи от емоцията, се излекува от половото безсилие.”

Как се познава

Ако се измъчваш за нещо, трябва да се попиташ защо го правиш. Ако преживяваш поредица от неуспехи, замисли се как ги предизвикваш. Задавай си въпроси. Защо си причинявам това, къде греша, защо наказвам себе си, къде е вината ми? Всеки, който живее в хармония със себе си, трудно ще изпита вина. Тези, които водят постоянни битки със себе си или с другите, страдат често от виновност.

Ако двама се карат и единият се хване за сърцето, другият се усеща виновен, че му го е причинил. Но реакцията е според човека - на един му призлява, друг ще се разсмее, трети няма да обърне внимание. Всеки избира как да реагира и виновни няма. Не може да си отговорен, че някой плаче, припада, смее се или му става лошо. Човек е отговорен за своята емоция и поведение. Безотговорност е да се смята отговорен за всички освен за своето поведение, емоции, думи, дела, начин на живот. Някои постоянно правят забележки на околните, опитват да ги възпитават и променят. Те все са недоволни и винят другите за всичко.

По-здравословно е да се избягват скандалите и всякакви негативни емоции. Където се вика и крещи, се завихрят нисши енергии. Когато сам ги провокираш, това означава, че търсиш наказание за нещо. Защото се усещаш виновен. Виновността е враг, който трябва да бъде намерен и унищожен отвътре. Колкото по-силна е вината, която изпитва човек, толкова по-тежко наказание си избира.

Вменяването на вина

е доста честа манипулация в съвременното общество, съзнателна или не, казва Моника Балаян. Когато целта е някой да бъде подчинен, първо му се вменява вина. Той става управляем и неосъзнато търси наказание за себе си. И успява да се накаже, което го разболява.

Важно е да разбираме какво може да донесе вменяването на вина. Жената например манипулира мъжа, като го убеждава, че се е лишила от куп неща заради него - образование, кариера, приятели, спорт, пътешествия. Така тя предизвиква чувство за вина у него и това е манипулация в чист вид. Но манипулаторът трябва да знае, че последиците не са добри и за него.

Ако чуете думите “ти трябваше, длъжен беше”, те са червена лампа, че ви се вменява вина. Имате право да не искате, да не правите това или онова, имате право на своите решения и не сте длъжни да оправдавате очакванията на другите. Щом започнете да се оправдавате, значи някой ви е вменил вина и е станал по-силен. Колкото повече се оправдаваш, толкова повече затъваш и другият те манипулира по-лесно. За да не попадаш в тази примка, е добре да си напомняш, че си отговорен само за себе си, пред себе си. Понякога нещата не зависят само от теб. Ето защо не се съгласявайте с ролята на виновни, съветва Балаян.

Заражда се в детството

Цялата социална система е построена на схващането, че виновният трябва да бъде наказан. Това убеждение се насажда в детството, когато детето бива наказвано за пакости и грешки. И за да не го наказват, се старае да прави нещата така, както се очаква от него. Ако често му се вменява вина - за счупена играчка, разлято мляко, надраскана стена, то израства като виновен човек. Затова родителите трябва да внимават как възпитават. Не бива да се казва “недей да викаш, недей да тичаш” - това са естествени потребности на детския организъм. Следва училището: правилно - неправилно, красив - некрасив, добро - лошо, черно - бяло. Всички родители изпитват вина към децата си, защото не им отделят достатъчно време. А всъщност няма значение колко време родителите са с децата си - малките винаги искат повече.