Художникът профучава край Хачатурян, яхнал метла

Най-голямото признание за музиката си Арам Хачатурян получава от Салвадор Дали. Типично за художника, това става в абсурдистки сюжет на монументален мизансцен и с прецизна оркестрация на всеки детайл. Легендарната случка е описвана и пресъздавана многократно в Русия и по света. В Ютюб писателят Михаил Гелер я разказва на два пъти с особена наслада, като втория път уточнява, че тя е измислена на чашка в бюфета на 5-ия етаж в сградата на Ленинградската филхармония. Хачатурян никога не е бил в Испания, твърди Гелер.

Всъщност съветският композитор гостува често там, тъй като баските обожават музиката му. Те имат общ корен с грузинците и макар Хачатурян да е арменец - все тая, нали е от Кавказ, неговите сюити са хит в Испания. При един от гастролите той лично дирижира оркестровата версия на своя прочут балет “Гаяне”. След концерта домакините се чудят как да угодят на госта си и той пожелава да го запознаят със Салвадор Дали и да получи негов албум с автограф.

Дали се оказва в Ню Йорк, но е поласкан от интереса на великия композитор към него и обещава да зареже всичко и да се върне специално за срещата. Приемът е уговорен и лимузина с шофьор взема госта от хотела му.

Придружаващите го лица обаче са отпратени, както и преводачът. Очаква се да превежда Гала, жената на Салвадор Дали, която е рускиня. А и самият Хачатурян говори приличен английски.

Гостът е откаран в малка, но изящна хасиенда от бял камък в мавритански стил, над която се веят знамето на Кастилия и личният флаг на Дали. Въведен е в голям салон в стил Алхамбра с големи огледала, палисандров паркет, мебели в стил Луи XV и маса, отрупана с деликатеси и напитки. Церемониалмайстор го кани любезно да ги опита, докато домакинът дойде, и се оттегля. Хачатурян сяда на крайчеца на дивана, посяга веднъж към гроздето и фурмите, после и към морските дарове, като репетира наум благодарствените си думи към Дали.

След десетина минути си сипва и арменски коняк. Минава още половин час в очакване, гостът е наясно колко ексцентричен е Дали, но все пак е обезпокоен. Сипва си голяма чаша коняк, замезва, изпива и нея и тихо беснее от чакането. Минал е повече от час, без Дали да се появи.

“Това вече е прекалено!”, казва си Хачатурян и чука по вратата, от която церемониалмайсторът е излязъл. Възмутен е, решил е да си тръгне, а и след почерпката има нужда да отиде до тоалетна. Вратата обаче се оказва заключена, както и двете двукрили двери вляво и вдясно на салона. Няма звънец, нито телефон, а прозорците са залостени. Попаднал в капан, композиторът неистово търси къде да се облекчи и съзира стара китайска ваза от порцелан на височина твърде удобна за целта. Застава до нея, оглежда се крадешком и облекчен, сяда в креслото. Пак отпива от коняка и изяжда две-три кайсии, макар да подозира силно, че става жертва на антисъветска провокация. Пали най-голямата пура и започва да лее ругатни на руски и арменски по адрес на стария кретен Салвадор Дали.

В този миг - на втория час от пленничеството му, от скрити усилватели екват вихрените начални акорди на неговия “Танц със саби” от “Гаяне”. Левите двери се отварят и в салона влита Салвадор Дали

Чисто гол е, под чатала му стърчи метла, ръцете му въртят нестройно две саби. Художникът притичва с еленски подскоци пред взора на сащисания Хачатурян, шмугва се през десните двери и изчезва. Музиката прекъсва, церемониалмайсторът се появява и съобщава, че приемът е свършил и лимузината чака да откара госта.

Хачатурян намества вратовръзката, пооправя сакото и се измъква от хасиендата странишком като размразен рак. Прибира се в полусъзнание в хотела и едва тогава забелязва, че държи в ръце изящен албум с репродукции на Дали с автограф и сърдечно лично обръщение.

Вечерта по телевизията Дали споделя обилни впечатления от “срещата” си с композитора. Говори възторжено, нарича го гений, захласва се по музиката му. Накрая вмята, че великодушно прощава на своя велик съветски приятел една дреболия - че използвал не съвсем по предназначение една ваза на 600 години с колекционерска стойност, оценена на 150 000 долара. На другия ден във вестниците същите изявления са придружени със снимки.