Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Вече официално съм на 46 и реших да си взема сам интервю

И така, вече официално съм на 46.

Понеже това, само по себе си тържествено събитие трябва да се отбележи някак, реших да си взема сам интервю.

Даже, ако никой не го хареса, мога и сам да си го лайкна, но да не губим време, а да започваме.

ИНТЕРВЮ

Аз: И какво сега, как се чувствате на 46 господин Мицов?

Венци: Някой по – тъп въпрос да имате за задаване?

Аз: Не бе, щото 46 години си е сериозна възраст, дето се вика, имам респект от белите ви коси...

Венци: Какви коси бе, аз съм плешив, ти да не си на лепило?

Аз: Окей, с една година сте по – стар от епохата на комунизма у нас.

Венци: Това въпрос ли е?

Аз: Не, отговор. Вие не сте ли нещо като артефакт, господин Мицов?

Венци: Арте кво? Виж сега, 18 април е, преял съм с козунак и яйца, имам киселини, не ме занимавай с простотии.

Аз: Простотии? Наричате нелепата си възраст простотия?

Венци: Аз лично се чувствам млад.

Аз: На 46 се чувствате млад? Не бих казал, че изглеждате съвсем млад, господин Мицов.

Венци: Не знам как изглеждам. Когато се погледна в огледалото виждам човечето на гумите Мишлен.

Аз: Не, виждате себе си. Не четете ли форумите и социалните мрежи? Завчера един беше написал – „тоя какво го дават по телевизиите, дебел е“.

Венци: Спечелих финансиране по програма за европейска корпулентност.

Аз: Стига глупости. Днес празнувате рожден ден...

Венци: Не, нищо не празнувам. Днес празнувам единствено факта, че все още мога да се смея.

Аз: И какво ви е толкова смешно, господин Мицов?

Венци: Всичко. Смешно ми е това, че не съм на 20. Смешно ми е и това, че все още не съм на 70. А най – смешно ми е, че на 46 – тия ми рожден ден вали дъжд, температурата пада, Криско пише книга а всеки момент ще имаме ново правителство. Как да не ми е смешно.

Аз: Не знам, не ви разбирам. Смеете се в момент, в който трябва да ви е тъжно?

Венци: Да. Знаете ли, преди 46 години на тази дата баща ми чакал майка ми да се прибере у дома и направил една тава толумбички. Знам тази история от него. Представям си колко е бил притеснен, че чака второ дете, което е с 11 години по – малко от първото.

Аз: И какво, вие сте се прибрал и сте опукал всичките толумбички още на тази крехка петдневна възраст? За това ли приличате на свиня майка днес, на 46 – тия си рожден ден?

Венци: Не, тази снага се придобива с много упорит труд. Така, както и вашите тъповати въпроси са или плод на божествена лоботомия или на дългогодишно смъркане на Хелметекс.

Аз: В заключение какво бихте искали да кажете на вашите приятели в от висотата на вашите 46 години, господин Мицов?

Венци: Бих им казал следното... Господа, на 46 е като на 26, само че на 46. Разликата е само в няколко хапчета сутрин, но иначе всичко друго си е както преди. Освен едно – някои хора вече ги няма. А други са тук, но какво от това...

И съвсем накрая – яжте, пийте и си носете онова, което имате като нови дрехи, защото когато Великия системен администратор дойде да прибере вашата база данни, ще ви е яд, че сте пропуснали нещо. Каквото и да е то...

Това е интервюто, което човек си взема сам, когато излиза от сатурновата дупка.

Ако не ви харесва, ще си го лайкна сам и после ще си сипя едно...

Наздраве!

Вече съм на 46.

Както казваше един мой приятел с доста черно чувство за хумор – ей го къде е, края му се вижда...

Коментара ()

Вашият коментар