Относно фурора за пиесата "Емигранти" с Блатечки и Врачански, която се вихри в САЩ. Отидохме и ние да видим пиесата, защото сме патриоти, все пак, и трябва да поддържаме изкуството и т.н. Какъв беше искреният ми ужас, когато установих, че това не е нова и свежа българска постановка, както наивно очаквах, а мухлясалото драматично произведение на Славомир Мрожек от 1974! Боже, господи! Защо?!

Защо това произведение на соца, което няма нищо общо с действителността на българския емигрант (нов, както и стар) трябваше да се натрапи на клетата публика!? Недоумявам защо тази безсмилена театрална претенция, която колкото е абсурдна, толкова и глупава трябва да се вади от прашасалия репертоар на социалистическото изкуство? Защо?

Да, Мрожек е от плеядата драматурзи на соца заигравали се с театъра на абсурда. Но Мрожек нито е Йонеско, нито е Бекет нито е Хавел. Мрожек е една досадна антика, която по необясними за мен причини е извадена от нафталина от българските театрали. Всичко в тази драма е безсмилено и нерелеватно с българския емигрант – от диалог до послания (които са на ниво бръщолевения на квартален пияница) до алюзиите с емигрантския живот. Много, много разочарована.