Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тайни сделки качват на  българския престол три чужди принцеси

Кои са тайните сделки и договорки, които поставят на българския престол няколко чужди принцеси? В този брой ще ви представим машинациите по коронясването на три от тях.

Мария-Ирина Лакапина

Според волята на цар Симеон след смъртта му на престола се възкачва вторият му син Петър.

Симеон е поръчал на ичигур боила си Георги Сърсавул да се грижи за него и да го напътства, защото Петър е още млад и неопитен в държавните дела. Георги Сърсавул иска новият цар да продължи завоевателната политика на своя баща, най-вече срещу Византия. Затова смята, че един съюз с маджарите би спомогнал за тази цел.

Затова Георги Сърсавул се среща с маджарския крал и предлага да оженят Петър за неговата дъщеря Ана. Договорили са се и за зестрата - Източна Панония да се даде на България. За да предоврати този съюз, визатийският император изпраща в Преслав логотет Мануил. Той носи портерет на Мария - внучката на император Роман Лакапин, с когото Симеон е воювал.

Петър остава запленен от лика на принцесата и дава на Мануил годежен пръстен за Мария. Мануил води със себе си художник, който прави портрет на Петър, но така го разкрасява, че когато Мария го вижда, тя е запленена от него и също изпраща годежен пръстен. Георги Сърсавул се опитва да попречи на вече заформящата се сватба, но Петър е непреклонен. Първоначално е решено сватбата да се състои в Аполония, превземането на която Симеон е смятал за едно от най-големите си придобивки. След това обаче, по настояване на Мария, се решава тя да се проведе в Константинопол.

На 26 септември 927 г. Петър тръгва от Преслав с 1200 отбрани воини-конници, всеки с излъксани до блясък броня и щит, със знаменца на върховете на шлемовете. Когато стигат до Адрианопол, ромеите изпадат в паника, защото мислят, че Симеон пак идва да превземе града. Успокояват ги идващите да посрещнат Петър пратеници на императора. По негово нареждане първите 100 най-знатни люде на Адрианопол са поканени на сватбеното тържество. Шествието стига в Константинопол на 3 октомври. Петър е настанен в императорската вила на Златен рог, а войниците му - в пристройките към нея.

На 6 октомври двамата годеници се срещат и всеки от тях е разочарован, защото нито един не изглежда както на портретите. Но връщане няма. Сватбата е определена за 8 ноември. Българската кавалкада тръгва от вилата в 9 ч. и в 10 ч. се среща с византийската пред императорския дворец.

Петър е поканен да седне в колесницата, в която вече е Мария. Обединеното шествие се предвожда от Георги Сърсавул и началника на императорската гвардия, заедно с по петдесет български и византийски конници. След тях се движи каляската на младоженците, следвана от тази на императора и императрицата. След тях в две успоредни колони се движи българска и византийска конница. Както е предвидено, точно в 12 ч. стигат до черквата “Св. Богородица”.

Посреща ги лично патриарх Стефан, който ги въвежда в храма. Еква песента на хора, а след това се извършва бракосъчетанието. Разменят си подаръци. Петър получава сребърен шлем, а Мария - златнотъкана роба. Камбаните на всички черкви бият празнично. Тържествата продължават 3 дни. На 15 октомври българите поемат към Преслав и водят царицата си. Териториална зестра няма. Сватбените подаръци са признаването на титлите “цар” на Петър и “патриарх” на българския архиепископ. Символично това се изразява с подарения от императора рубин, който Петър да постави на короната си, и златен кръст от Стефан за българския патриарх. Освен това се подписва и договор за тридесетгодишен мир между Византия и България, който продължава тридесет и шест години.

Единственият недоволен е Георги Сърсавул, който вещае, че родените от този брак ще имат лоша орис и за съжаление това се сбъдва. Техните синове - Борис II и Роман наследяват силно отслабена България и загиват малко преди тя да падне под византийска власт. Но поради продължителното примирие в хрониките Мария (тя също има заслуга за него) е останала под името Ирина, което на гръцки означава мир. В онези времена обаче мирът за слабия не е бил благоприятен. Без да има войни, по времето на цар Петър България губи голяма част от завоеванията, осъществени от Симеон Велики.

Мария Палеолог

Константин Тих Асен е може би най-трагичната фигура в историята на българските владетели, но пък е единственият, който се жени за две византийски принцеси.

Той управлява, когато ромеите откъсват части от българската територия, татарите върлуват в останалите, а болярите непрекъснато се бунтуват. Затова смята, че едно сродяване с императорската фамилия в Константинопол ще реши поне част от проблемите му.

Изпраща сватовници, начело с първия болярин Мицул и архимандрит Прокопий при император Теодор Ласкарис да иска ръката на дъщеря му Ирина за съпруга и българска царица. Императорът отказва, защото Константин Тих не е от царски род, той е избран от болярски събор, а преди това е бил управител на Скопска област. Ирина обаче научава за предложението и със сълзи на очи моли баща си за неговото разрешение, защото я блазни мисълта да стане царица.

Понеже тя е негова любимка и досега нищо не й е отказвал, императорът се съгласява. Ирина пристига в Търново през 1260 г. с 16 коли, пълни с мебели, дрехи, обувки, сервизи. Иска да направят пищна сватба, но Константин Тих е пестелив и затова след венчавката организира скромно тържество, в което участват само търновските боляри и командирите на дружини.

Оправдава се пред Ирина, че му предстои война с маджарите и ако я спечели, тогава ще има голямо празненство. Войната обаче завършва неуспешно за него и България губи значителни територии на запад.

Обвинява Ирина, че не му е помогнала да получи помощ от баща й, каквато той бил му обещал. За нещастие Ирина умира през 1264 г. Вдовецът Константин Тих, който вече е прибавил към името си и Асен, защото Ирина е внучка на Иван Асен II и е кръстена на баба си, неговата четвърта съпруга, също византийска принцеса, отново си търси жена във византийския двор. По това време император е Михаил Палеолог, но той няма дъщери за женене. Затова иска ръката на неговата племенница Мария.

Тя е останала сирак и императорът смята, че като я даде за жена на Константин, ще се отърве от задължението си да я издържа, затова набързо се съгласява. Изпраща я с кораб в Одесос, където я посреща Константин и там се оженват. Константин Тих бърза, защото Михаил Палеолог му е обещал като сватбен подарък да му върне Месембрия и Анхиало, превзети от ромеите. Минават месеци и години, но императорът бави изпълнението на обещанието си, а след това се отказва от него. Мария вече се чувства като българска царица и смята, че това е обида и към нея, затова подканва съпруга си да превземе градовете със сила.

Константин се поддава на нейното внушение, започва да подготвя войската си за поход. При едно от ученията пада от коня си и остава куц с левия крак, не може да язди и отменя похода. Той не може да се справи и с върлуващите в страната татари. Това прави Ивайло, който събира войска от селяни и с нея громи татарските орди. След като ги прогонва, стига до Търново и в битката Констанитн Тих е убит.

По нареждане на царица Мария отварят портите на крепостта и Ивайло влиза в Търново. Мария му предлага да се оженят и той да стане цар, защото тя пък иска да остане царица. Ивайло се съгласява. В Константинопол обаче са разтревожени, че на престола е седнал селянин, затова с таен пратеник до Мария й нареждат да му даде донесената от него отрова. Обещават й, че ще остане царица, но ще изпратят друг, който да бъде цар. Мария се колебае, защото познава вероломството на своите сънародници.

Затова поставя условие първо да върнат на България Анхиало и Месембрия, а също така и Аполония и след това ще преговарят, въобще държи се като българска царица. Вместо да се съгласят с това, византийците изпращат силна войска, която да сложи на българския престол техния човек. Ивайло бяга при татарите, посрещнат е радушно, но при една пиянска оргия е убит.

Мария посреща новия цар с почести, като се надява за трети път да остане царица. Въпреки че 4 ч. са я разкрасявали и е облечена в златотъкани одежди, тя вече е изгубила своята женска привлекателност. Нареждат й да се оттегли в манастир и тя е принудена да се съгласи. В него дочаква края на дните си.

Смилцена Палеологина

Голямо е разочарованието на дъщерята на севастократор Константин Палеолог, брат на император Михаил VIII Палеолог, когато пристига при определения й за съпруг - болярина Смилец. Неговите владения са в Средногорието, неголеми, а и къщата му е скромна. Та е дървена, на два етажа с тесни прозорчета, подовете само на горните стаи са застлани с черги. Като сравнява тази обстановка с разкоша в бащиния й дворец в Константинопол, тя проклиня участта, която й е отредила да живее в тези мизерни според нея условия. Дори с истинското й име не се обръщат към нея, а са я нарекли Смилцена, което означава Смиловица, т.е. жената на Смилец.

Скоро обаче късметът й се усмихва. През 1292 г. болярският съвет избира Смилец да заеме овакантения български престол. Той става цар, а тя - царица. Остава много доволна, когато се настанява в двореца в Търново. Стените на просторните й покои са изписани с рисунки, направени със златна и сребърна боя, подовете са застлани с дебели килими, мебелите са украсени с дърворезба, а леглото й е с балдахин. Има дванадесет лични прислужнички и собствена стража. На трапезата се сервират избрани ястия от дивеч и божествено вино. През 1298 г. цар Смилец умира. Тя не скърби особено много, защото това й дава шанс да стане истинска владетелка, тъй като е регентка на малолетния си син - Иван IV Смилец.

Неин съперник за властта е деспот Алтемир, брат на сваления от Смилец Георги Тертер, и се смята за законен наследник на престола, а има и подкрепата на някои от болярите в Търново. Той обаче е напълно разорен. Смилцена се възползва от това положение и го прикотква, като го жени за дъщеря си Марина и го назначава за управител на богатата Крънска област. От противник той става привърженик на Смилцена и полага клетва за вярност към малолетния цар Иван IV Смилец. Справила се с вътрешните междуособици, Смилцена започва да урежда отношенията си със съседите.

Омъжва другата си дъщеря Теодора за наследника на Рашка (тогава така се нарича Сърбия) - Стефан Урош Дечански, и с това преодолява враждата между двете страни. Нещо повече - замисля създаването на единна държава - Балкания, което да стане, след като се омъжи за краля на Рашка - Стефан Милотин и двамата да са съвладетели, а столица на обединената държава да стане Видин. Крал Стефан почти се съгласява, но замисълът е провален от козните на византийците, които го подкупват с отстъпването на Северно Косово, а му обещават и други териториални придобивки. Тогава Смилцена се заема да сключи съюз с маджарите и започват преговори. Те са прекъснати поради завръщането през 1300 г. на освободения от татарски плен син на Георги Тертер - Теодор Светослав.

Недоволните от управлението на Смилцена боляри организират заговор, привличат на своя страна началника на търновския гарнизон, който отваря портите на крепостта за малобройната дружина на Теодор Светослав. Смилцена с Иван IV Смилец и останалите верни на тях стражници отиват в Крън при нейния зет Алтемир.

Той изпълнява клетвата си за вярност към наскоро навършилия пълнолетие цар. По време на управлението си на Крънска област е създал немногобройна, но добре обучена и въоръжена войска, която превъзхожда два пъти по численост търновския гарнизон. Алтемир казва, че до една седмица ще върне Иван IV Смилец на трона и тръгва с войската си към Търново. Докато е бил в плен при татарите, Теодор Светослав се е побратимил с техния хан и затова той го е освободил.

Сега Теодор се обръща за помощ към своя побратим и ханът му изпраща спешно 15 000 конници. Пред угрозата за кръвопролитна битка Смилцена поканва Теодор Светослав на преговори. Договарят се тя и синът й да се откажат от престола, срещу което да получават годишна рента от два товара злато. С първата заминава за Константинопол, а с втората Смилцена построява дворец на брега на Босфора.

Превръща се в първа придворна дама на императрицата. Три пъти годишно дава приеми за елита на столицата и чуждестранните посланици. Със собствен кораб пътува до Венеция, Генуа и Египет.

Коментара ()

Вашият коментар