Първото му обръщение не става за тройка.

Първото обръщение към нацията на президента Румен Радев плаче за редактор. Вече писах на тази тема миналата седмица, но кой да те чете? Нямам предвид само елементарните гафчета като странната употреба на думата “имунитет” вместо “суверенитет”. Става дума за духа и материята на цялото съчинение.

Иначе емоцията на обръщението според мен е правилна, да, много съдбоносно е да се защити националният суверенитет от външната намеса. Но не и да се объркват понятията. Да вземем този абзац:

“Станахме свидетели на организиран опит отвън да се повлияе на изборните резултати. Българските институции и мъдростта на българските граждани не допуснаха това да се случи. По време на кампанията партиите призоваваха за крайни мерки, нарушаващи дори действащите закони, включително отмяна на двойното гражданство, затваряне на изборни секции и на граници.”

Организиран опит да се повлияе на изборните резултати? Ами това се нарича “партия”! Партията е организация, която се бори за властта.

Кой по-точно е призовавал да се нарушават действащите закони? Никой.

Законите ги погазиха тъкмо институциите, защото те сведоха до 35 секциите в Турция и така попречиха на десетки хиляди граждани с български паспорти да гласуват. Законите бяха нарушени и от изискването да се попълват собственоръчно декларации в секциите. Правото на вот не може да бъде ограничавано с изискване за грамотност, така е в закона. Законите бяха нарушени и с хулиганското блокиране на границата. Полицията не се намеси, а кой нарежда на полицията? Точно мъдрите български институции.

Какво да се прави, правото е формална наука. Колкото и да не одобрявате турската намеса, гласуването не може да се ограничава, защото това нарушава закона и ще ни осъдят.

Читателят е свидетел, че отдавна бия камбаната срещу намесата на Турция във вътрешните ни работи. И от доста години предлагам да се отмени двойното гражданство. Но според президента това “нарушава действащите закони” !?!

Е как може предложението за промяна на закона да нарушава действащите закони? Значи да блъскаш бабичките на границата е законно, а да посочваш истинското решение е престъпление? Много ясно, че двойното гражданство не може да се отмени без нов закон. А ако се приеме закон, значи става законно. Ако следваме логиката на президента, всички проектозакони са незаконни.

И изобщо всички сме за затвора, защото аз не познавам българин, който да не казва поне един път на ден: “Трябва да се приеме закон за…”

Един редактор веднага би обезвредил този логически капан. Работата на редактора не е да слага запетайките и пълните членове, това го върши коректорът. Редакторът внимателно поправя грешките в смисъла и стила на текста. Ако искате да кажете едно, а излиза съвсем друго, редакторът е вашият личен лекар. От всички президенти досега

Радев има най-голяма нужда от редактори, естествено, най-малко го осъзнава. Четох, че в най-скоро време нуждата от юристи, счетоводители, програмисти и дори лекари рязко ще намалее. Компютрите ще ги заменят. Но една от професиите, която нямало скоро да пострада, е именно редакторската. Напротив, нуждата на модерния свят от свирепо редактиране расте геометрически, тъй като всеобщата грамотност доведе до небивал ръст на графоманите. Така че президентството не може да мине без такъв занаятчия.

Знае ли уважаемият г-н Радев кой пише речите на американските президенти и как? Цяла рота от много талантливи и професионални рицари на словото. Пишат, задраскват, спорят, пак задраскват, пак пишат и накрая шлифоват като диамант. След това текстът се наизустява от президента, а накрая се качва на тези модерни прозрачни телепромптери, които почти не се забелязват. Така президентът хем те гледа в очите, хем чете думи, които планини повдигат.

Но да се върнем на темата, засегната от президента. Нейната същност е именно двойното гражданство. И не става дума за всички българи в чужбина, а само за тези, които вече са се заклели във вярност към чужда държава и са получили чужд паспорт. Това са квантови българи, защото са и вътре, и вън. Шрьодингеровият българин. Те никога няма да се върнат в България, но пък много държат да я управляват.

Те са проблемът, а не тримесечното отсъствие, което може да се дължи на специализация, кратък гурбет, командировка, курс по чужд език. Има и едни такива дълги околосветски екскурзии с кораби, които траят по половин година. Прекосяваш екватора, за първи път в живота си виждаш Южния кръст, а по фейса пристига мила вест:

“Честито! Вече не си избирател, не се връщай!” Може би има основание правото на вот да се губи след 10 или 15 години навън, но това нововъведение не става с обикновен закон. Ето какво пише в чл. 26, ал. 1 на българската конституция: “Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази конституция.” Значи, за да се въведе изискването за уседналост, първо трябва да се отмени тази алинея. Иска се промяна на конституцията. Може би се иска и Велико Народно събрание.

Ама защо за местните и европейските избори има уседналост, а да няма за парламентарните – питат пиарите на президента. Четете конституцията бе, хора! Така е, защото в нея е така! И колкото повече спорите с подобни аргументи, толкова повече лъсва ниската правна култура на институцията. Подгонена от президентския камшик, цяла кохорта уважавани юристи

написа проект за закон, добре осъзнавайки, че той е невъзможен без промяна на конституцията. Проф. Емилия Друмева направи едно оправдателно изказване, а между редовете му личи, че е била под натиск. Под натиск са били и министърката и зам.–министърката на правосъдието, признаха си го публично. Министърката онзи ден май подаде оставка. Премиерът Герджиков, също професор по право, се разграничи. Проектозаконът изчезна гузно от сайта. Всички си признаха, само президентът продължава да настоява, задълбочавайки лошото впечатление.

Аз лично нямам нищо против президента и желая той да успее. Нещо повече, напълно съгласен съм с тревогата за българския суверенитет, съгласен съм, че трябва да се вземат решителни мерки. Обаче това трябва да става компетентно и умно. Малкият и слаб народ трябва да бъде 100 пъти по-хитър. Нито един погрешен ход, нито една урбулешка атака с голи гърди срещу картечниците. Бих препоръчал на цялото президентство да прочете и да научи наизуст поредицата книги, наречена “Фондацията” на Айзък Азимов. Така ще усвои принципите на “психоисторическата война”, с която слабите побеждават силните.

Спасяването на нацията не е работа за кавалеристи. Главната добродетел на един президент без власт е да уважава разделението на властите. Като не можеш да ги биеш, сваляй им шапка. Да, нашият държавен глава може да предлага всякакви закони, но да пишеш законопроекти и най-вече да ги налагаш на министерството на правосъдието, е все едно да се тикаш със свой устав в чужд манастир, както казва народът.

След като стана безпощадно ясно откъде са дошли и авторството, и натискът за сбъркания закон, много странно звучи изразът в президентското обръщение: “В това отношение приветствам куража и усилията на Министерството на правосъдието да формулира конкретни предложения за законови промени.” Ама нали всички вече разбраха кой ги формулира, а за кураж пък изобщо да не отваряме дума.

Как се нарича това? Когато човек обяви чуждите творби за свои, той е плагиатор. Но как да наречем човек, който приписва собствените идеи на друг? Антиплагиатор? Не е зле, римува се с авиатор. И няма нищо обидно, тъй като най-известният антиплагиатор в историята е Платон, който пише безсмъртните си диалози от името на Сократ.

В този смисъл речта на президента беше платоническа.