Някои от най-въздействащите изображения на Исус са рисувани по конкретни поводи. Това показва проучване на "168 часа" в навечерието на светлия християнски празник Възкресение Христово.

Въпреки че Исус е живял преди 2000 години и няма запазени негови достоверни изображения, човешкото съзнание е устроено така, че не му е достатъчно да се задоволи само с разказа за делата и учението на "централната надежда на човечеството", както го нарича Уйлям Гладстон.

Вероятно обаче именно благодарение на оскъдните данни за това как е изглеждал Божият син

са създадени някои от най-големите шедьоври

на изобразителното изкуство. Невъзможно е да се изброят дори само най-известните от тях.

Така липсата на информация за това как е изглеждал не пречи да е може би най-често изобразяваният библейски персонаж в историята.

От описаното в евангелията и от запазените предания е християнската традиция може да се направят някои изводи и за външния вид на Месията. Очевидно е, че заради начина си на живот например той трябва да е бил по-скоро слаб, а и не би трябвало да се е различавал много от своите сънародници, тъй като на някои места в светото писание се споменава, че се слива с тълпата.

Изображенията му в живописта се различават и по това - коя част от живота му представят. Така в зависимост от съответните евангелски събития той е младенец, благ учител, пастир, мъртво тяло, около което скърбят най-близките му, или

възкръснал Бог,

който ще съди света

в последния му ден

Безспорно най-разпространени са картините, които го изобразяват разпнат на кръста. И това е нормално - именно кръстната смърт е доказателство за истинността на християнското учение, тъй като

е предсказана от старозаветните пророци

Но и в нея през вековете различните художници са претворили собствените си представи и внушения и макар сцената на пръв поглед да е една и съща, резултатът от въздействието им може да бъде съвсем различен.

Вероятно за разгадаването на най-популярните от тях би било от полза да се знае и с каква цел са нарисувани.

Така например едно от най-впечатляващите разпятия е дело на художника Матиас Грюневалд. То е част от олтара в Изенхайм. На него мъките на Божия син на кръста са предадени с особена острота - кожата му е сивкавозеленикава, а цялото му тяло е покрито с рани.

То е поръчано от монасите антонити. Те са част от орден, който през XVI век се посветил на грижите за хората в малкото селце, което се намира в Елзас.

Грижата им била предимно за пациенти, болни от страшна болест на кожата, наречена “огънят на св. Антоний” или ерготизъм.

Ужасното заболяване се причинявало от

гъбички по ръжта

и други хлебни растения, така нареченото "мораво рогче", и предизвиквало ужасни конвулсии, гърчове и болезнени спазми, както и видими и болезнени рани, гнойни пъпки и отворени рани.

Монасите антонити изградили болници на трите основни търговски пътя, засегнати от заразата, а хората, които са настанявани в тях, знаели предварително, че скоро ще умрат. Затова германският художник бил поканен да направи олтар в абатската църква в онези времена, когато не е имало обезболяващи лекарства, за да може образът на Исус да помогне с въздействието си за облекчаване на страданието на умиращите. Така, гледайки впечатляващото изображение на страстите Христови на кръста, те е трябвало да получават надежда и по този начин да облекчават мъките си.

Други предават мъката чрез реакцията на околните. Така например в платното "Свалянето от кръста" на фламандския художник Рогир ван дер Вейден, което се намира в музея "Прадо" в Мадрид, акцентът е върху стараданията на Богородица от смъртта на сина й - тя е припаднала и се подкрепя от свети Йоан. За емоционалното въздействие на творбата допринасят и раздвижените фигури на Йосиф от Ариматея и Никодим.

Най-отляво е изобразена Божията майка, но тя не е облечена традиционно, а в дрехи на монахиня – медицинска сестра. До нея я утешава Йоан – ученикът, когото Исус е помолил да се грижи за майка му. Мария Магдалена,

от която той е изгонил

седем демона,

е скръстила в скръбта си ръце за молитва и държи кутийка с мехлеми, с които ще помаже по-късно мъртвото му тяло, а вдясно е изобразен Йоан Кръстител, който сочи Христос и казва:

"Той трябва да стане по-голям, а аз да се смалявам."

Съвсем различен е Исус в картините на други гениални художници. Испанският художник Диего Веласкес изобразява разпнатия Христос с тяло с класически пропорции, като съвършен човек. Кръвта, която се стича бавно от раните му, предава по-скоро усещане за самота, тишина и спокойствие, отколкото реалните страдания и агонията.

Леонардо да Винчи също го рисува в "Тайната вечеря" спокоен и уверен. Там Христос току-що е заявил на учениците си новината,

че един от тях ще го предаде

Но в контраст с дванайсетте апостоли, които са учудени и развълнувани, на прочутата картина, която се намира в манастира “Санта Мария дела Грация” в Милано, той излъчва стабилност.

Още по-силно е усещането за сигурност в портрета "Спасителят на света", който също е дело на великия художник. Портретът на Леонардо, рисуван за френския крал Луи ХІІ възкръсна неотдавна след като в продължение на столетия е бил потънал в забрава.

Някога е бил част от личната колекция на на английския крал Чарлз І, но впоследствие през 1763 г. е продаден на Бъкингамския дук. Картината се появява отново чак през 1900 г., но е силно повредена от неумели опити за реставриране. През 1958 г. по думите на известни колекционери

представлява една

“мрачна и тъмна развалина”

и се продава на търг само за 45 лири. Накрая през 2005 г. тя закупена от артдилъри, възстановена е и през 2013 г. е продадена на руския колекционер Дмитрий Риболовлев за рекордната сума от 127 500 000 долара.

Как след видение американски художник рисува най-популярният съвременен портрет на Спасителя, четете в печатното издание