Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Батенберг оставя България двойно по-голяма

След отказа си от трона не се съгласява да оглави въстание в Македония

Той се ражда преди 160 г. на 5 април във Верона (тогава градът се намира в Кралство Ломбардия - Венеция) в семейството на потомствения аристократ Александър фон Хесел Дармщат. Получава името Александър Йозеф фон Батенберг и наследствената титла принц. Завършва военно образование с чин подпоручик от немската армия. Когато е на 20 г., получава разрешение от император Александър II да постъпи на руска служба и участва в Освободителната война.

След създаването на българското княжество един от най-важните въпроси е да бъде избран негов владетел. Има кандидати, но според Берлинския договор от 1878 г. той не трябва да бъде член на нито една от царстващите фамилии на Великите сили.

Годините на князуване

Тогава Александър е на 22 години и не проявява желание да стане български владетел. Към това го насочва руският император АлександърІІ, който е негов чичо, защото е женен за сестрата на баща му принцеса Александра. Свиканото Учредително събрание на

новоосвободена България одобрява кандидатурата му

и на 17 април 1879 г. е избран за княз. Понеже България е васално княжество, на път за България спира в Истанбул, за да се представи на сюзерена си – турския султан. След това отпътува с параход за Варна, където тържествено е посрещнат. Полага клетва във Велико Търново на 26 юни и започва неговото царуване. При посрещането му в столицата на 1 юли

светва първата електрическа крушка в България

За резиденция му е отреден бившият турски конак в София. Сградата е в окаяно състояние, младият княз спи в една от стаите под кожен покров, защото има опасност да бъде засипан от падащата от тавана мазилка или намокрен от вода, когато вали дъжд. Но той не обръща внимание на тези несгоди. Неговото време изцяло е изпълнено с грижата за устройството на новосъздадената държава.

Лично участва в създаването и укрепването на армията, полицията, пожарната, съдилищата и местното управление. С неговата непосредствена дейност се учредяват Сметната палата, Българската народна банка, както и законите за тяхното функциониране. Намира време и за по-несъществени неща – на блатото в днешната Борисова градина, което по-късно е превърнато в езерото “Ариана”, през зимата е устроена пързалка, а при посрещането на Нова година през 1880 г. е украсена и запалена първата елха в България. Но не е само създател.

Не възприема

Търновската конституция,

защото според него тя ограничава пълномощията му и дава прекалено много права на народа. Затова през 1881 г. я суспендира, чрез което се преминава към режим на пълномоция, т.е. князът осъществява и изпълнителната власт. Апогеят му е през 1885 г., когато се осъществява Съединението на княжеството с Източна Румелия.

 Обединената държава увеличава своята площ от 45 000 на 96 хил. кв. км и населението си - от 2,1 на 3,5 млн. души.

Князът е посрещнат

на бял кон в Пловдив

След сръбското вероломно нападение като върховен главнокомандващ на българската войска я води в победоносна война, която завършва с превземането на Пирот. В заключителния етап обаче показва, че още не е зрял политик. Поддава се на инсценировката на австрийския посланик в Белград за мнима австрийска намеса във войната, съгласувана с Русия, и поради това не изпълнява волята на капитаните за настъпление към Белград. Една от големите му грешки е, че не успява да установи добри отношения с новия руски император Александър III ІІІ и дори си навлича неговата силна неприязън. Поради това след преврат и контрапреврат през 1886 г.

е принуден да абдикира.

При подписването на документа за отказ от трона, той пръв произнася думите “Бог да пази България”, които впоследствие някои се опитват да представят като свои. Взема със себе си само личните си вещи, като оставя дори любимия си кон, въпреки че лично Стефан Стамболов настоява да му го транспортират със специален вагон. Оставя дори сервизите и приборите за хранене (сребърни и позлатени), които са му подарени от официални и частни лица. Целият му багаж се състои от два неголеми куфара, в които са неговите униформи, оръжия и цивилните облекла.

Далече от милата България

След абдикацията Александър Батенберг се установява в Австрия. Решава да устрои личния си живот и след като се запознава с дъщерята на пруския крал, между двамата възниква чувство на взаимна привързаност. Когато обаче поисква ръката й, му е отказано и това му причинява силна душевна болка. Едва когато, макар и частично, я преодолява, се свързва с актрисата Йохана Лойзингер, с която през 1888 г. сключва граждански брак. Понеже той е морганичен, това води до понижение в аристократичната йерархия, така че вместо принц вече е само граф. Раждат им се две деца - Крум-Асен и Вера-Цветана, които обаче нямат поколение. По-късно

Крум-Асен

осиновява доведения

от съпругата му син

от първия брак Вилхелм, но той също е с фамилията Хартенау, поради което продължението на рода Батенберг по линията на бившия български княз е прекъснато. Но той се продължава от двамата му братя Лудвиг и Франц, които се женят за английски аристократки от най-висок ранг. Техните наследници днес обаче носят фамилното име Маунтбатън.

През 1890 г. се случва нещо доста интересно. Майор Коста Паница отива при Александър Батенберг и го уведомява, че се подготвя голямо въстание в Македония, което Русия е обещала да подкрепи. Предлага на бившия български княз да го оглави, като по този начин при успех на въстанието отново ще се върне на политическата сцена. Батенберг не само че отказва, но и уведомява за това султана и австро-унгарския император Фердинанд, който е силно заинтересован от всички събития на Балканите, защото

има определени интереси към този район

Въстанието е предотвратено, а за благодарност Фердинанд І отпуска на Александър пожизнена пенсия. Пенсия му е отпусната и от българското правителство след абдикацията, която е в размер на 50 хил. лв., а след смъртта му се прехвърля като наследствена на семейството му в размер на 40 хил. лв.

Първият български княз след Освобождението умира от нелепо заболяване при операционно отстраняване на апендикс през 1893 г. в Грац. Предсмъртното му желание е: “Ако умра, нека бъда пренесен в милата България, в тая България, за благото на която посветих най-скъпите години на живота си и пожертвах най-скъпото от живота си – честта си.” Заветът му е изпълнен през същата година, когато тялото му е пренесено в България, извършено е опело в черквата “Св. София” и е погребан отначало в черквата “Св. Георги”. През 1898 г. е съграден музей, където

и до днес се съхраняват тленните му останки

На негово име са кръстени улица и площад в централната част на София, както и в много градове. Един баир в Шетландските острови също носи неговото име.

Коментара ()

Вашият коментар