Те са графомани и редовно си оставят магарето в калта

Bинаги съм смятал, че на юристите не трябва да се дава да измислят закони, защото са графомани. Друг трябва да ги създава, а те само да ги оформят юридически.

Откак се помня, някой юрист се захваща да пише закон против чуждиците в българския език, въпреки че съдбата на всеки такъв закон е ясна – в кошчето.

Добре, но ако не юристите, кой да пише законите? Това е работа за професионален редактор, защото той е свикнал да задрасква всичко излишно. Освен това редакторът не работи за кошчето, той цени хартията.

Всички знаем, че именно

кошчето е съдбата

на всички законопроекти,

които се създават от служебните правителства. Всички освен юристите. Когато служебен премиер стана уважаемият професор по право Георги Близнашки, той веднага отвори законотворческия цех и сред другите му гениални идеи бе чисто нова смесена избирателна система.

Да сте чули повече нещо за нея? Не сте. Обаче професорът до края на живота си може да се хвали: “Ако бяха приели моята система, България щеше да е друга!” Но защо не внесохте закона, докато бяхте депутат?

Сега служебен премиер е друг виден юрист, уважаемият професор Огнян Герджиков. И ето на, на бял свят излезе нов проект, който променя Изборния кодекс и Закона за българското гражданство. Проблясна и веднага угасна в кошчето. Първия ден го качиха в сайта, на втория го махнаха, а на третия уволниха за наказание единствения човек по веригата, който не го е писал – директора на Съвета по законодателството Любомир Талев.

Повод – умишлено злепоставил институцията. С което институцията формално признава, че собственият й законопроект я злепоставя. Двусмисленост и раздвоение, на което са способни само шизофрениците и юристите.

На това отгоре се оказа, че истинският автор на това раздвоение е най-видният юрист у нас, професор Емилия Друмева, която е съветник на президента. Да не забравяме, че тя е съавтор на днешната конституция. Ако някой би трябвало да знае, че този законопроект грубо нарушава конституцията, това е именно тя. Обаче какво да се прави – юрист!

Всеки юрист, особено ако е конституционалист, би трябвало да е наясно, че не може да забрани на гражданите да гласуват само защото са били в чужбина повече от 3 месеца. Защо тогава пише такъв текст? Защото е юрист, а

юристът обича апелациите

и протакането

Нали знаете онзи виц за сина на адвоката, който завършил право, поел едно старо дело от баща си и веднага го спечелил. “Как можа бе, сине – сгълчал го бащата - това дело ни храни вече 20 години!”

А може би юристите ни са толкова двусмислени, защото така ги възпитава Конституционният съд? Този върховен правист често се оказва по-голям релативист и от Айнщайн.

Задължителното гласуване също не е конституционно, но мина, нали така?

Конституционният съд го допусна, обаче забрани санкциите. А как да е хем задължително, хем да няма наказание? Гарантирано ще има още и още дела.

Гласуването по интернет също мина, макар че и то не е конституционно, защото не може по никакъв начин да запази тайната на вота. Няма значение, важното е, че не се прилага и така тайната на вота си остава непокътната. Освен това се създава повод за още и още съдебни дела, поправки, апелации и нови законопроекти.

Един редактор никога не би допуснал такава бъркотия. Първият му въпрос към автора е – коя ти е темата? Какво искаш да кажеш с този текст? Е, тогава защо не си го казал едно към едно, а го въртиш и сучеш като евтин адвокат?

Истинската тема на злополучния законопроект е двойното гражданство, защото то позволява на Турция да се меси във вътрешните работи на България. Двойното гражданство се лекува само като се отмени двойното гражданство. Но българската юридическа мисъл се е заела да го лекува с всякакви други методи – като измисля изискване за уседналост, като кара неграмотните да пишат декларации, като ограничава секциите в Турция и и се стига до бутане на бабички по границите.

Всичко това е незаконно, неконституционно и ще ни осъдят. Всеки сериозен юрист е длъжен да го знае. И въпреки това досега никой не е написал законопроект за отмяна на двойното гражданство.

ова е все едно да се разболеете от трипер и нито един лекар да не ви даде антибиотик. Един ви казва да го лекувате с вегетарианска диета, друг – да правите лицеви опори, трети – да го налагате с коприва. Слава богу, лекарското съсловие все още не е толкова изперкало.

Друг пример. Всички се оплакват, че

в съдебната система цари

велика корупция

Имаме даже три умни и красиви партии, на които това им беше единствената кауза – да изкоренят корупцията от системата. И как предлагат да го сторят? Като се въведе пълна независимост на системата, никой да не може да я кадрува отвън.

И трите партии впрочем се оглавяваха от юристи. И трите не влязоха в парламента, а се канеха да поведат народа към светли бъднини. И трите сега се чудят и маят – къде сбъркахме?

Е как къде? Първо – че сложихте начело юристи! Учете се от отличниците. Ето на, ГЕРБ имат за вожд пожарникар, БСП се командва от икономист, а държавният глава е летец. Най-видният юрист в България беше Цецка Цачева, но тя първо загуби убедително от летеца, а после изпадна от избирателния списък в Плевен. Явно народът има предубеждение към тази професия.

Народът ясно вижда, че юристите не могат на две магарета сламата да разделят. Всеки нормален човек знае, че една корумпирана система не може сама да си се оправи без външна намеса. Само лидерите на трите алтернативно десни партии бяха убедени, че системата ще цъфне и ще върже веднага щом спрат да й се месят отвън и плътно се херметизира. То е все едно да си убеден, че

за да проветриш апартамента, трябва да затвориш плътно прозорците

Ако трите алтернативно десни партии бяха ръководени от редактори, днес щяха да са на друго дередже. Нямам предвид блогърите или, пази боже, троловете, които започнаха опасно да се издигат от низините на политиката към нейните върхове. Блогърът създава текстове, защото иска да излее това, което му е на душата. Затова той по принцип е графоман. Тролът пък иска да разруши авторитета на конкуренцията. Но ако му повериш собствения авторитет, руши и него.

Само редакторът създава завършен словесен продукт, опакова го и се опитва да го продаде на максимален брой клиенти. Искате да наложите алтернативна десница? Издигнете си за лидер опитен редактор.

Но да се върнем на злополучния законопроект, който ужким щеше да въведе изискване за уседналост при гласуването. И тук се прояви основният принцип на юриста –

това, че си го сторил,

не значи, че си извършител

Проф. Друмева хвърля отговорността върху някакви политически сили, но не казва кои. Министърката и зам. министърката на правосъдието пък прехвърлят вината на президента – казал им бил, че до края на деня трябва да е готово. Те не са ли чели конституцията? Не знаят ли, че има разделение на властите? И ако правителството е служебно, защо изобщо пипа избирателния закон? Това не е ли работа на парламента?

Президентът е летец, той не е длъжен да ги разбира тези тънкости. Първата работа на един юрист е да му ги обясни ясно и категорично. Така го спасява от излагация. Обаче на – те козируват, а уволняват най-дребната и невинна риба, с което още повече уронват престижа на генерала.

Хареса ми аргумента на проф. Друмева, че всички се хванали за пустата уседналост, а никой не обърнал внимание на чудесните идеи в законопроекта, например забраната на религиите да се месят в политиката. Време беше да се сетим, че сме светска държава.

Обаче то е все едно да си обуеш долните гащи отгоре над панталона и после да се чудиш защо никой не забелязва, че костюмът ни е “Армани”.