Правителството на ГЕРБ ще е с трима министри, дадени от патриотите и парламентарни тематични мнозинства.

Това е формулата, по която най-вероятно ще работи Бойко Борисов. Той ще е министър-председател. Въпреки опитите на Валери Симеонов да се състави

правителство между БСП, ГЕРБ и патриотите,

в което обаче Борисов да не е премиер, твърдят отлично информирани. Според тях в парламента се очаква по определени закони ГЕРБ да получава подкрепа и от хората на Марешки и непоисканото рамо от ДПС.

Така с повече от 130 депутати ГЕРБ ще управлява страната след Гергьовден. Този път обаче отношенията с патриотите няма да са така конфликтни и "на ръба", както в миналия парламент, а Бойко Борисов ще влезе в Министерския съвет със самочуствието да управлява за 3-ти пореден път, но сега да завърши целия четиригодишен мандат.

Сигурно е, че 4-ма или 5-има министри на Бойко Борисов ще запазят постовете си, научи "168 часа" от високопоставени фактори. Това са Владислав Горанов - доскорошен шеф на финансите, Лиляна Павлова - на регионалното развитие, Ивайло Московски - на транспорта, и Томислав Дончев - на еврофондовете.

Според източниците ни

това слага край на интригата

дали досегашният шеф на парламента Цецка Цачева ще влезе в Народното събрание. След като Московски ще е министър, тя със сигурност ще е депутат. Възможно е обаче председателският пост в Народното събрание да получи Румяна Бъчварова.

Доскорошинят правосъден министър Екатерина Захариева също остава в играта. Засега не е сигурно

дали ще запази

предишния пост,

или ще бъде кандидатурата на ГЕРБ за еврокомисар.

Запознати твърдят, че вариантите засега са два - тя или бившият вицепремиер в кабинета му - Ивайло Калфин от АБВ.

До 28 март не е имало никакви обсъждания на имена и министерски постове, освен няколко телефонни обаждания между лидерите, научи "168 часа".

"На 29 март започват сондажите", коментира пред вестника високопоставен източник от ГЕРБ. Според него официалните ще стартират на 31 март, след като Бойко Борисов се завърне от конгреса на ЕНП в Малта.

Политологът Първан Сименов твърди, че ако е на негово място, щял да състави

малцинствен кабинет

със скрита коалиция

"Като по някакъв начин бих приобщил и ДПС, което в ключови моменти ги подкрепяше в миналия парламент", твърди той. Симеонов не изключва и варианта на преден план да бъдат изкарани по-умерените патриоти и по-експертните им фигури, на които Борисов спокойно може да им повери дори някакви властови позиции и министерства. Те вече проявиха неофициален интерес към икономическото и военното, но това ще е въпрос на разговори с победителите в изборите.

Пред официалната коалиция има няколко препятствия, но според запознати няма да е трудно да бъдат преодолени.

Първо, антинатовското и антиевропейското поведение на някои националисти ще е доста неприемливо

за имиджа на ГЕРБ

В ЕС и Алианса едва ли ще забравят исканията за забрана на американските военни бази у нас, идеите за експулсиране на мигранти, да не говорим за периодичните флиртове с Москва.

Отделно в Европейската народна партия има негласно споразумение членовете й да не правят официални съюзи с националисти. Това бе причината патриотите в миналия парламент да подкрепят неофициално ГЕРБ, без да са във властта.

Още повече че в момента Борисов и Цветанов са на конгреса на ЕНП в Малта, където лидерите на десните разглеждат възможните подходи към миграцията и мерките за борба с популизма, който според ЕНП се насажда от патриотичните формации.

"Разбира се, Борисов може да опита да убеди партньорите в ЕС, че нашите националисти не са като техните, което е така", твърди Първан Симеонов. Още повече че унгарският премиер Виктор Орбан постепенно изгради относително приемлив за Запада дясно-национален микс.

Според Симеонов Борисов е в силна позиция и по още една причина - в ЕНП се интересуват най-вече от това ГЕРБ да управляват. Всичко останало може да остане на заден план.

"А и в момента Европа вече няма предишната си санкционираща сила", твърди той. Патриотите също са заинтересовани да вземат трудния завой и да си създадат имидж на приемливи партньори.

От президентските избори досега те загубиха 255 хил. гласа. Което е сигнал, че потенциалът на техния съюз се е поизчерпал и не е изключено оттук нататък постепенно да губят подкрепа.

Турция е другият препъникамък между патриотите и ГЕРБ. Някои дори прибързано обявиха, че след акциите на националистите по границата около изборите това може да минира съюза им. Обаче едва ли ще стане.

"В ЕС отношението към южната ни съседка вече е съвсем друго и

Бойко Борисов разбра,

че ситуацията е различна",

твърди Симеонов.

Досега лидерът на ГЕРБ всячески избягваше конфронтация с турския лидер Ердоган. На няколко пъти дори бе в ролята на посредник между него и лидерите на Европа. След последните разкрития в Германия, че Турция извършва шпионска дейност на нейна територия, балансираната дипломация вече не е актуална.

"Сега се отвори времеви прозорец, в който лесно ще се възприеме една по-рестриктивна политика спрямо Турция", казва Първан Симеонов. От тази гледна точка съюзът с патриотите - официален или не, вече не е такъв проблем, какъвто беше.

Другият препъникамък между ГЕРБ и националистите - мажоритарната избирателна система, също може да бъде преодолян.

Борисов вече се ангажира да подкрепи исканията в референдума, но патриотите са против. Причината е, че вариантът, предлаган от Слави Трифонов, тотално ги изключва от следващия парламент. Политолозите са категорични, че в този случай в Народното събрание ще влязат само ГЕРБ, БСП и ДПС.

Като се аргументират с примера във Франция, където формацията на Марин льо Пен има огромна подкрепа, но заради тази система търпи съкрушителни загуби на парламентарни избори. В случая подобна сделка е невъзможна, защото тя е като руска рулетка - ГЕРБ със сигурност оцеляват при първия изстрел, а патриотите се прострелват и отиват в небитието.

Може би затова ГЕРБ вече дадоха сигнал,

че са привърженици

на немския вариант,

който е за смесен тип избирателна система, а това дава големи шансове на патриотите да попаднат в следващ парламент.

"Затова предполагам, че и по този въпрос ще се разберат", смята Симеонов.

Предизборните обещания също бяха арена на сблъсъци. Патриотите поеха ангажимент минималната пенсия още тази година да стане 200 лв., а малко след това да се повиши на 300 лв. ГЕРБ бяха по-предпазливи и заявиха, че 300 лв. е постижима цел, но в края на мандата и само ако ръстът на икономиката не падне под 3%.

"Очевидно е, че ще се търси компромис", смята Симеонов.

Кои ще са останалите въпроси, по които партньорите ще търсят консенсус, четете в хартиеното издание.