Емил е роден през 1970 година и днес е на 47. От тях 13 години е прекарал по затвори. Емил няма семейство и дом. Няма близки, които да го потърсят. Няма и ден трудов стаж, но има две имена - Емил от биологичните родители, и Тодор - от осиновителите.

Емил разбира, че е осиновен на 12, а когато баща му и майка му умират внезапно, той остава на улицата в с. Климентово, защото не му завещават нищо. Емил навършва пълнолетие през 1988 година и още на следващия ден извършва престъпление, с което влиза в дълга серия, която му осигурява 4745 денонощия в различни затвори в страната.

В продължение на 13 години грабежи и побои ще го пращат постоянно зад решетките, а последните 10 години ще го принудят да спи в изоставени постройки и шахти, в които миризмата на мърша вечер ще го задушава. Именно заради първото си провинение осиновителите на Емил решават да го разсиновят.

Без да мисли за последствията тогава, той извършва грабеж на склад във Велико Търново, след което го запалва. Полицията бързо го разкрива и задържа, а щетите по склада оценяват на 40 хил. лева. Същата сума те изискват от неговите близки, за да се възстанови сградата.

"Щяха да ни вземат всичко, което имаме, а то не беше много - спомня си Емил. - Затова осиновителите ми намериха адвокат и решиха да ме разсиновят, за да не носят никаква отговорност и да не трябва да плащат нищо. Аз продължих да живея при тях след разсиновяването. Беше просто по документи, за да запазим имуществото си."

Палежът на склада бил само началото. За него Емил лежал само година в затвора в Плевен. Първият му престой в килия се оказал тежък. Условията били лоши и му липсвали близките. Единственото хубаво било, че надзирателите не му посягали, а с другите затворници си говорил съвсем приятелски. Годината минала бързо, а той си обещал, че повече няма да се провинява и втори път няма да стъпи на такова място.
Обещание, което обаче не спазил.

"Ловешкият, Плевенският, Троянският, Софийският и затвора в Казичене. Бил съм във всички тях. Живял съм в килиите с грозни петна по стените, неудобните малки легла, студен и неравен под", спомня си Емил.

Всъщност обещанието, което си дал на 19 години, да не влиза повече в затвор, нарушил още на следващата година. Той бил заловен отново от полицията за кражба, но този път в хотел в Плевен. С ключ, който му дал негов приятел, той влязъл в стая, в която били отседнали чужденци.

"Оттам взех всичко, което бяха оставили. 2 хил. лева, които за онова време бяха много пари. Отделно купища шоколади "Тоблерон" и няколко шишета малцово уиски. Спомням си, че когато се прибрах и оставих всичко на масата, тя не се виждаше", разказва мъжът.

Щастието му не продължило дълго, защото след 2 дни на вратата му се почукало и полицията го задържала. Оказало се, че приятелят му, който му дал ключа и с когото после си делили откраднатото, го издал.

"Хванали го него за друга кражба в някакъв магазин и го счупили от бой. Той взел, че си изпял всички престъпления и за това, което заедно го правихме. Отричах до последно, но направиха един бърз обиск и намериха всичко. За това престъпление лежах 1 година в Ловешкия", признава Емил.

Той често крадял и храна. По думите му родителите му се опитвали да го вразумят и постоянно го умолявали да спре, но той не пожелал. Те нямали възможността да задоволят всяка негова прищявка, но не били и от най-бедните хора. Опитвали се да пестят, защото строяли апартамент, в който да се преместят, тъй като дотогава живеели в бараки, дадени от държавата. Днес Емил не може да каже дали след като разбира, че е осиновен, от емоционалния шок се предава съвсем по течението на криминалния живот.

"Исках просто да си позволявам всичко, което ми се яде, а осиновителите ми не можеха да го осигурят", споделя той. Така престъпленията се редели едно след друго. Не малко пъти влизал в затворите и за по 7-8 месеца за дребни кражби от магазини.

"Това е малко смешна история, но си спомням как веднъж откраднах от скъп автомобил 72 телешки суджука. Не мислех, че ще ме хванат. Оказа се обаче, че те били собственост на някакъв бизнесмен. Десет от тях успях да изям, другите им ги върнах. За такива дребни работи ми даваха по няколко месеца. Точно за този случай лежах 8", разказва 47-годишният мъж.

Той не се съобразявал изобщо с времето - крадял и сутрин, и вечер. Влизал в апартаментите през терасите, а понякога дори с игла успявал да отключва вратите. Взимал пари и бижута и не си спомня някога, докато е крал в нечий дом, да са го хванали. Емил дори не може да каже общо като брой пътите, в които са го вкарвали за по няколко месеца в затвора. След множеството кражби дошъл ред и на побоищата. Когато някой му се опъвал при кражба, той прилагал и сила. Биел се и по дискотеки.

"Никога не съм убивал човек. Лежал съм за побоища, и то много сериозни, но никога за убийство. Ако направя такова, няма да си го простя", споделя Емил.
Най-сериозното, което направил, бил побой с мъж, който се закачал с приятелката му. Емил си спомня, че след боя другият изпаднал в безсъзнание и се наложило да му правят три операции, за да се възстанови.

"Това се случи много отдавна. Тогава още имаше само "Канал 1". На делото в съда бяха дошли да снимат и беше като някаква сензация, а аз не съм го убивал. После ме пуснаха в новините. Разбрах, че година по-късно същият този, с когото се бих, сам си посегнал на живота и се самоубил", разказва Емил.

Това било и престъплението, за което му дали най-много години - седем
Мъжът няма и една година трудов стаж през живота си. Работил като строител и дърводелец, но за кратко време и пак прибягвал до кражби и грабежи, за да се прехранва.

Последните десет години Емил всъщност живеел в необитаеми сгради, дори и в шахти. На улицата и по пейки не смеел да спи, тъй като знаел, че има много наркомани. Той ставал свидетел на всевъзможни сцени. Пред очите му скинари заляли с бензин негов приятел и след това го запалили. Той извадил късмет и се отървал само с изгаряния по тялото. Обидите били най-лесното за понасяне. Всеки ден хора се обръщали към него с пияница и клошар.

Побоища също имало не веднъж, но тъй като Емил не бил слаб физически, никой не успял да го нарани. Имало и много добри хора, които му давали по някой лев, за да си купи храна. Така точно преди 7 години, когато навършва 40, той спира да краде и да се бие и започва да се издържа от това, което хората му дават като помощ.

Появил се обаче друг голям проблем. Това бил алкохолизмът. Емил се пропил и дори си спомня за случаи, в които по няколко дни не можел да изтрезнее. Дори и до днес той се бори с това да не посяга към чашката.

През зимата, за да избегне студа, Емил живеел в шахта. Там не бил сам. Имало още четирима човека, които също се изхранвали от просия или каквото намерят по кофите. Много често всички те били търсени и за репортажи от медии. Той самият винаги се криел и не искал да показва лицето си пред камерите.

Взел ли е вече личната си карта Емил и къде живее в момента, четете в печатното издание на "168 часа".