Днес на спирката застана почти мъртвопиян клошар - мъж на средна възраст, който би бил красив, ако не беше така окаян. Сред дрехите му звучеше радио с изборни коментари. Държеше три торби с дрехи, пушеше стръвно и отчаяно опитваше да отвори бутилка вино като я тряскаше в едно дърво. После започна да натиска тапата й с ключове, коленичил на пътното платно, а зад него спря цяла колона автомобили.

Когато дойде автобусът, той се качи вътре със запалената цигара и започна да се търкаля по пода, все още опитвайки да отвори бутилката. Хората панически се отдръпнаха, а в опит да се задържи, мъжът се хвана за глезена на пътничка, която мълчешком отчаяно започна да се дърпа. "Нема страшно, не та мъча, само ставам!" - изломоти пияният.

Освен че безпомощно се търкаляше и надигаше гърлото на все още запушената бутилка с вино, той не правеше нещо особено лошо. Но всъщност нито един от нас не знаеше как да се държи, нито какво е редно да направи. И си помислих, че всички сме в едно и също положение: когато преживяваме нещо категорично нередно, не знаем как да реагираме, независимо за какво се отнася. Примижаваме, сдържаме дъха си и чакаме да отмине.

Докога ли?

От фейсбук