"Ваше Величество, как мина летенето?”, пита полк. Георги Дреников монарха и чува задоволителен отговор

Шефът на летището участва и в таен Генерален щаб без армия, който обсъждал как България да извоюва неутралитет

Единственият, който посреща цар Борис след прословутата му среща с Хитлер, е шефът на летище Враждебна, функционирало като военно преди 1944 г. Това е полковник Георги Дреников.

Той присъства и на изпращането. На 15 август, неделя, посланикът на Германия Адолф-Хайнц Бекерле съобщава на царя, че фюрерът иска да се срещне с него. За да не губи време, му изпраща личния си самолет “Фоке Вулф Кондор”, пилотиран от подполк. Ханс Бауер. Той го закарва на мястото на срещата в щаба в Източна Прусия още същия ден.

Изпращат го брат му княз Кирил, министър-председателят Богдан Филов и някои министри. На следващия ден – 16 август, в контролната кула се получава съобщение, че самолетът на Хитлер ще кацне с цар Борис III. От съображения за сигурност това е пуснато в последния момент. Така че не е могло да се организира делегация по посрещането.

Но шефът на летището, който е и ръководител на учебните части на Въздушните сили, е там. Първите му думи към царя след кацането са:

“Ваше Величество, как мина летенето?” Получил задоволителен отговор от монарха и от пилота.

Дреников кани Борис ІІІ в кабинета си, докато чака да дойде кола от двореца да го вземе. Двамата подемат разговор. Царят в заобиколен стил говори, че България е изпаднала в деликатно положение, но трябва да търси начин да излезе от войната.

“Тогава той уведомява баща ми за намерението си да насрочи военни маневри в края на август около долината на р. Марица и концентрация на войски около София”, казва пред "168 часа" синът на полк. Георги Дреников - Иван Дреников.

По негови предположения целта е била полека-лека България да прекрати участието си във войната на страната на Германия по подобие на Италия, която в онзи момент прави опит да се откъсне от Третия райх.

През юли 1943 г. след десант на съюзниците в Сицилия повечето от съратниците на Бенито Мусолини се обръщат против него. Той е арестуван с благословията на краля, който е тъст на цар Борис III. Маршал Пиетро Бадолио е обявен за министър-председател на 25 юли 1943 г. Той започва мирни преговори с англо-американците. Германският диктатор е разгневен и заповядва тайната операция „Айхбаум” (“Дъбово дърво”).

Именно положението в Италия е причината Хитлер да извика българския монарх. Това твърди Иван Дреников.

"Не е вярно, че фюрерът е искал България да изпраща войски на Източния фронт", категоричен е той.

В книгата си "Корона от тръни" Стефан Груев, син на началника на канцеларията на царя Павел Груев, обаче твърди обратното. Той казва, че Хитлер настоява България да се присъедини открито във войната срещу Русия. Борис според Груев не бил съгласен, искал страната да остане неутрална и смятал, че война срещу Съветския съюз само ще нагнети и сложната вътрешнополитическа обстановка, и партизанската война.

В спомените си, издадени през 1964 г., царица Йоанна пише: "Протоколите от разговора между Хитлер и моя съпруг вече не съществуват или са попаднали в ръцете на руснаците. Когато Хитлер изпрати покана на Борис, България вече търсеше контакти със съюзниците. Англичаните не искаха и да чуят. Казваха, че България винаги ги е мамила. Американците не отказваха, но не предприемаха нищо. Бяха тревожни седмици, през които Борис често ме гледаше в очите и аз него, без да говорим."

А дали личният пилот на Хитлер е очаквал някакво послание от българския монарх на следващия ден, след като се връща от прословутата среща? Отговор на този въпрос няма, но има един особено странен факт. Неясно защо самолетът на Хитлер, докарал царя, не си заминава обратно за Германия веднага. На 16 август пилотът и машината нощуват на летището в Букурещ, което е под контрола на нацистите. На българското явно не е гласувано достатъчно доверие. На другия ден самолетът се връща отново в София. Тогава цар Борис докарва 2 камиона с дини и пъпеши за щаба на Хитлер и ги товари на авиона.

Но в този слънчев августовски ден Георги Дреников отново е на летището и си спомня за срещата с Борис ІІІ.

“Представих се служебно. Царят беше много любезен и каза, че е дошъл да отпрати обратно самолета - пише полковникът в дневника си. - Показа ми една табакера с монограм и вензели, която подготвил да подари на пилота (от масивно злато). С Негово Величество и със Симеончо се отправихме към хангарите, а царицата и княгинята влязоха да разглеждат отблизко и вътре самолета на Хитлер, придружени от пилота Бауер.

Царят пожела и го отведох в хангара при самолетите “Прилеп” – бомбардировачи, за да ги разгледа по-добре, както и Симеончо, който го качихме на един от тях. Когато царят видя тези самолети, той ги нарече “старците”, подчертавайки с това, че не са нов модел, а стар такъв. (Да припомним, че през 1937 г. при своята визита в България Херман Гьоринг подари на Н.В. цар Борис 12 бомбардировача “Прилеп”.)

След като самолетът на Хитлер беше вече готов за излитане обратно за Германия, царят се приближи до пилота, който го очакваше до самия самолет, благодари му и му даде подаръка. Не след дълго самолетът излетя и замина, както и царската фамилия също напусна летището Враждебна."

Няколко дни по-късно - на 28 август 1943 г., в деня на смъртта на монарха, Георги Дреников получава по кодиран начин съобщение, че трябва да се яви веднага на летището За случая разказва синът му Иван Дреников:

"Добре си спомням как в събота, 28 август 1943 г., малко преди 4 часа следобед на безмоторното летище Априлово, близо до Новоселци, където бяхме с родителите ми, се появи самолет и пусна голям плик на баща ми. Събщението изискваше той веднага да се яви на летище Враждебна, тъй като здравето на царя се влошаваше." Когато стига там, разбира, че той е починал.

Това не е единственият път, когато с кодове викат полковника на работното му място.

Около месец преди смъртта на Борис III Дреников пътува с шофьора и семейството си в служебната кола БМВ от Овча купел към Бояна.

"Внезапно над шосето се появи самолет двуплощник “Факе Вулф 44 Врабче”, направи установен знак – завой – на баща ми и се загуби." Това било знак, че трябва да отиде на летището колкото е възможно по-скоро. Баща му натиснал рязко газта и шапката на детето отхвърчала. Оставил ги с майка му на Овча купел и продължил към летището. Вечерта, когато се върнал, разказал, че е даден сигнал за въздушна тревога, тъй като бомбардировачи В-24 “Либерейтър” се насочват към българска територия.

В този ден българските изтребители свалят четири американски бомбардировача

След приключване на въздушния бой летците споделили пред полковника, че когато се опитват да атакуват американските самолети отзад, изведнъж на опашката се появяват четири картечници и започват да бълват огън. Летците не знаели за огневата мощ на бомбардировачите В-24 “Либерейтър”.

Полковник Георги Дреников е бил доверено лице на цар Борис ІІ.

Доказателството е, че шефът на летището е включен в таен Генерален щаб само от офицери без армия. Това е част от секретен проект на монарха. В някакъв момент правителството на Богдан Филов е трябвало да бъде заменено с военно управление, което да отвоюва неутралитет на страната.

Събранията на този щаб са в клуб УЮнион" (сградата на ъгъла между улиците "Георги С. Раковски" и "Иван Вазов" не е запазена днес - бел.ред.).

Полк. Георги Дреников е включен и в официалната комисия по посрещане на държавните глави, дошли да отдадат последна почит на царя.

След смъртта на цар Борис германското разузнаване поиска оставката на баща ми, казва Иван Дреников пред "168 часа". Тогава той е арестуван няколко минути след като се е прибрал вкъщи след напускането.

Георги Дреников е завършил 38-и нишки випуск на Военното училище през 1916 г. и веднага заминава на фронта по собствено желание. Има три ордена за храброст, два германски железни кръста и германския орден УЗа заслугиФ.

Ген. Тодоров му дава прозвището Храбреца на Завоя на река Черна.

Когато е арестуван, е държан 27 дни в Дирекцията на полицията, а през това време е извеждан три пъти уж за разстрел. Съден е от Народния съд и му е издадена смъртна присъда, но впоследствие е заменена с 15 г. затвор. По-късно е вкаран и в концентрационния лагер "Росица".