Майката на Панакуди бе суха и висока жена. Празна не оставаше - все нещо ще захване- или дърва ще бере в гората, или ще пере халища, или ще дои конете, тоест не, забравих името на животните, които доеше, но бяха едри и пухкави, най-вероятно - панди. Или пък ще работи в урановата мина в Бухово като директор на научния отдел - по изотопите. Корава българка. Когато започна войната, сръбската,при Сливница тя носеше вода за картечниците - да не прегряват. Но картечниците прегряваха и тя започна да им носи ром бакарди и те престанаха да прегряват. Героизмът на една проста българка буди възторг в мен, Иван Вазов и други.