Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Живков признава на Брежнев: Лъжем хората, че има месо

Позната още като "черна пропаганда", дезинформацията се използва често и в миналото, показва проучване на "168 часа".

Дали заради чуждо влияние, или не, но и у нас практиката с пускането на фалшиви новини е много популярна. Любопитното е, че преди войната тя се състои главно в очернянето на политическия противник, каквато впрочем е и ситуацията в момента.

Без да са познавали съвременното значение на понятието, родните политици от началото на ХХ век често са прибягвали до съмнителни твърдения, за да обосноват едно или друго свое съдбоносно действие. Така например за да оправдаят влизането в Първата световна война на страната на Тройния съюз през 1915 г., Фердинанд и царедворците прибягват до груба дезинформация:

България щяла да бъде нападната от Сърбия

Не е по-добро положението у нас с фалшивите новини и в навечерието на Втората световна война. Неуспял да влезне във властта, ръководителят на БЗНС "Пладне" д-р Г.М. Димитров се противопоставя на царското правителство, което води политика на присъединяване към Оста. Подпомаган от английското разузнаване той прави опити да промени политическия курс на България. Не успял да се справи, земеделският водач е принуден да избяга в Югославия. През 1941 г. властите го осъждат задочно на смърт за противодържавна дейност. За да могат обаче да го очернят и да го лишат от народна подкрепа те съчиняват грозен компромат - земеделският лидер се опитвал да отрови водата на цяла София. При това пропагандният трик бил подкрепен с доказателства - барака, пълна с чували с бял прах, който бил преназначен за нечуваното злодеяние.

Но истинския разцвет за черния пиар идва в годините след 9 септември 1944 г. В условията на цензура и тотално подчиняване на средствата за масово осведомяване в ръцете на управляващата комунистическа партия се стига до абсурди.

Така например след разгрома на легалната опозиция в ОФ се тиражират невероятни измислици за нейните лидери. На 16 август 1947 г. земеделският водач Никола Петков е осъден на смърт чрез обесване по скалъпено обвинение в шпионаж. Веднага се заемат и да го очернят в очите на народа. За целта е създаден специален кинопреглед, в който на зрителите се прожектират инсценирани кадри за "тайния живот" на предателя Никола Петков. Под звуците на траурна музика и с обичайния тържествен тон на диктора се показват избата на къщата на политика в центъра на София. За да се покаже как е живял "продалият се на западната буржоазия" земеделски лидер нарочно за целта в нея са струпани луканки, суджуци и скъпи вина в промишлени количества. В условията на купонна система и лишения, в които живее народа в онези следвоенни години такъв род пропаганда вероятно се е сторил особено удачен на властниците.

Впоследствие лъжата е издигната направо в национална политика. Една от главните насоки е да се убеди населението колко добре живее по соца. Идеологическите кадри раздухват

невероятни цифри

за нарасналата производителност на труда

и оттам на доходите и благосъстоянието на хората. При това по нареждане от най-високо място се манипулира дори и официалната статистика.

На практика обаче никой не вярва на лъжите, а още по-малко тези по чието нареждане се създават. За това свидетелства стенограма на разговор между Тодор Живков и Леонид Брежнев, част от която "168 часа" публикува за първи път.

В дружески разговор състоял се в ловната резиденция "Воден" през 1973 г. Тато обяснява на генералния секретар на КПСС за ситуацията със селскостопанските продукти в НРБ. Брежнев пита дали не могат да се увеличат доставките на месо за СССР, но Живков признава: "По статистически данни на населението у нас даваме около 50 кг (месо годишно на човек), но фактически на населението се дава по-малко. Осигуряваме само крупните центрове и градовете. Всъщност

месо има постоянно само в ресторантите и в столовете,

а на пазара,за населението месото не достига."

Особено силна кампания организира соцпропагандата у нас и през 80-те години на ХХ век за да оправдае насилието по време на така наречения възродителен процес. Телевизионни репортажи отразяват щедро изселването на българските турци като го представят за доброволен акт.

В действителност те са изгонени. Служители на ДС дават на сънародниците ни, които не желаят да сменят мохамеданските си имена броени часове да напуснат страната, а къщите и имуществото, което не могат да вземат със себе си им е отнето.

Усилията да се прикрият последствията за нас от ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г. пък раждат друг официален мит - този за повишеното съдържание на нитрати в зеленчуците. Изведнъж в средствата за масова информация се появяват експерти, които обясняват колко отровна и пагубна за здравето е земеделската продукция съдържаща въпросните нитрати. Всъщност азотът е един от четирите най-разпространени елемента във вселената и неговите съединения съвсем нормално ги има навсякъде, включително и в селскостопанската продукция.

Активното мероприятие на ДС обаче изважда сведения от "експерти", които

да убеждават хората

във вредата от тях. Всъщност по света няма сериозни сведения на базата на медицински изследвания за опасността от въпросните съединения за човешкото здраве. А целта на службите е да тушират недоволството от далеч по-пряката опасност от чернобилската радиация.

Дезинформация от режима

се използва широко и срещу опозиционни движения

в страната и техните протести. От 1988 г. тенденциозно организирани подписки от "интелектуалци" и "трудови колективи" срещу Независимото дружество за защита на правата на човека и неговия лидер Илия Минев заливат социалистическия печат. В тях членовете на първата неформална организация от тоталитарните години са обвинявани във всички смъртни грехове - участие във фашистки организации в миналото, антисемитизъм и служба на чужда пропаганда.

Изкривява се или се прикрива и информацията за някои от акциите на дисидентите. Пример в това отношение е протестът на 26 октомври 1989 г. на еколози срещу изграждането на безумен проект, да се прехвърлят водите на Места на север, а водите на притоците на Струма – за водоснабдяване на София, а също и срещу строителството на Втора атомна при Белене. Целта е да се привлече вниманието на гостите на провеждащия се по това време в столицата Световен екофорум.

Милицията предварително е обкръжила градинката

пред столичното заведение „Кристал". Още в самото начало еколозите и тези които ги подкрепят са разгонени с бой от органите на ДС.

Но по радиото и други медии се пуска някаква орязана информация за събитието, от която единствено се разбира, че имало пострадал от побоя съветски гражданин - Христо Смолянов. По-късно се оказва, че същият е инструктор по карате в школата на МВР в Симеоново.

Вече в демократични времена, както показват събитията и от сегашната предизборна кампания дезинформацията макар и без държавна подкрепа също предизвиква скандали.

Един от най-запомнящите се е с предаването "Ку-Ку" по БНТ. Безвкусната шега на екипа на студентската програма през 1991 г. хвърли в паника народа с "новината", че АЕЦ "Козлодуй" е избухнала.

Коментара ()

Вашият коментар