Вероятно първата известна дезинформация е използването на троянския кон от древните гърци. Но все пак в миналото използването на лъжата като оръжие е било до голяма степен неорганизирано. Въпреки че се срещат и в демократични страни, по принцип фалшивите новини са присъщи за тоталитарните режими, които ги разпространяват целенасочено.

В тази връзка интересно е да се отбележи, че самото понятие "дезинформация" се появява в английския речник чак през 80-те години, и то като буквален превод от руски. Според бившия генерал от румънските тайни служби Йон Михай Пачепа думата е измислена лично от Йосиф Сталин и е влезнала в употреба по време на Втората световна война.

В книгата си "Пропаганда и убеждаване" авторите Гарт Джоуит и Виктория О'Донъл разкриват, че

по този начин се е наричал и

самият отдел на КГБ, който

се занимава с черна пропаганда

А според бившия директор на ЦРУ Уйлям Колби най-често използваният метод от това звено бил да пусне фалшива новина в лявата западна преса, след което тя да излезе в съветски вестник, който ще обясни, че източниците му са лица, които се пазят в анонимност, и така лъжливото съобщение да обиколи света.

Но още от самото начало на Втората световна война нацисти и комунисти редовно прибягват до тази тактика особено в случаите, когато трябва да оправдаят агресия към съседна държава.

Най-популярен е примерът с нацисткото нападение над Полша. Вечерта на 31 август 1939 г. войници от СС нахълтват в зданието на радиостанцията в град Глайвиц (Гливице),близо до границата с Полша. Инсценирайки нападение на германска територия, те прочитат предварително написан текст на полски език. За по-голяма убедителност са докарани няколко криминални престъпници, преоблечени в полска военна униформа. На 1 септември 1,5 милиона германски войници пресичат полската граница, а според договореното между Рибентроп и Молотов съюзническите съветски войски окупират източната част на страната.

Съветската пропаганда също охотно разпространява новината за "полската агресия" и хвърля вината върху правителството във Варшава.

Неслучайно

по същия модел е и нападението

на СССР над Финландия

малко след това. На 26 ноември 1939 г. се инсценира финландски обстрел на намиращото се на съветска територия погранично селище Майнила. Всъщност на съветската артилерия е наредено да стреля по своите, като дори загиват четирима руснаци. Но

изкуствено предизвиканият инцидент е "казус бели"

и с него се оправдава нахлуването на Червената армия във Финландия.

След като Третият райх напада Съветския съюз всички сили и от двете страни са хвърлени за да се показва жестокостта на противника. И въпреки че действителността и без това предоставя богат материал, идеологическите централи на двата тоталитарни гиганта използват целия набор от средства на тогавашната техника, за да се очернят едни други - подправени данни за жертвите сред цивилното население, фотомонтажи и желязна цензура.

Германците редовно преувеличават военната си мощ. Лично Хитлер нарежда на военните паради в Берлин едни и същи подразделения да се въртят в кръг, за да преминават по няколко пъти и по този начин да демонстрират силата си.

През войната западните съюзници също използват дезинформацията като оръжие, но най-вече за да си осигурят стратегическо предимство при бойните действия.