Успешна бе операцията на НРС, завършила с освобождаване на тримата ни пилоти, отвлечени в Судан през 2011 г. В Дарфур те бяха пленени от бандити, които ги държаха като заложници в продължение на пет месеца. Развръзката дойде след дискретна визита на ген. Кирчо Киров в африканската страна.

Службата му бе единствената, която поддържаше партньорски връзки със суданската служба за сигурност, оторизирана да работи по случая.

По неофициални канали тогава се разбра, че Киров лично е водил преговорите с похитителите в Дарфур. В резултат на това пилотите ни бяха освободени.

За разлика от случая в Судан, където става дума за

обикновени бандити,

в Либия това са официалното правителство и неговият лидер Муамар Кадафи.

“До голяма степен успехът там се дължи на концепцията, разработена от МИ6 и тристранния формат ЕС-САЩ-България, част от който бяхме и ние, и който водеше преговорите - спомни си Гергана Паси. - Соломон много тясно работеше със зам. -шефа на британското разузнаване. Всичко бе една комбинация между публична дипломация, професионален и разузнавателен екшън план. Нещата вървяха паралелно, но винаги държахме на дискретността.”

Бившият президент Георги Първанов също на няколко пъти е казвал, че главна роля по случая е изиграл един изключителен британски разузнавач. Със сър Марк Алън,

шеф на "Глобални

операции" в МИ6,

той се среща два пъти и дори го награждава с орден.

В интервю за “168 часа” неотдавна ген. Кирчо Киров също изрази благодарността си към колегите от британското разузнаване и специално към един офицер, както и към още 20 спецслужби.

Всъщност Марк Алън е един от топарабистите в света, изключителен познавач на исляма и терористичните му структури. Ролята му в процеса е ключова, защото именно той чертае стратегията за решаването на заплетения казус. Знае се, че той намира и адвокати от съседни на Либия страни за медиците. Решаваща е помощта му службите ни да установят контакт с шефа на военното разузнаване на Кадафи Абдула Сенуси и директора на външното разузнаване Муса Куса.

Благодарение на съвместния екшън-план се стига до разработването на сложна схема.

“Ние и партньорите ни договорихме с Абдула Сенуси създаването на международния фонд “Бенгази”. В крайна сметка убедихме либийските партньори Муса Куса, Сенуси и Сейф ал Ислам, че

либийската страна сама трябва да си заплати разходите по лечението

на децата и компенсациите, поискани от семействата на заразените”, каза пред “168 часа” Кирчо Киров.

В резултат на това Муамар Кадафи тихомълком вади от хазната 460 млн. долара и ги превежда във фондацията на Сейф ал Ислам.

Паралелно с тази операция България се отказва от вземанията си към Либия. Към онзи момент те са

50-60 млн. долара

държавен дълг и над

300 млн. долара фирмен

“Понеже върху лихвите ние си начислявахме други лихви, които Либия не признаваше, така общо псевдовземанията ни стигаха 500 млн. долара, като голямата част бяха на предприятия – обясни участник в преговорите. – Всички бяха наясно, че те са несъбираеми.”

Паралелно с това България ангажира и бивши соцстрани като Чехия, Хърватия и Словакия, които имат вземания към Либия да последват примера й. Операцията бе

абсолютно тайна

и за нея се подразбра само от един скандал в Словакия. Там премиерът Робърт Фицо бе обвинен от опозицията, че се бави с решението си вместо да опрости дълговете на Триполи и да помогне за спасяването на живота на медиците.

Заедно с това България се отказа и от 25-годишните си нефтени концесии в Либия, които изтекоха през март 2005 г. Колко барела сме могли да изкараме оттам, никой не се наема да каже.

Според фирмите, които се бореха да ги възстановят, са били много, но държавата с редица хватки успя да проточи възстановяването им.

Друг пункт от сложната сделка бе и освобождаването на либиеца, задържан за Локърби. Сейф ал Ислам го посрещна като национален герой, а по-късно той почина от рак.

“За тези операции никога не се говори гласно”, казва Тодор Бояджиев.

В повечето развити страни

те се финансират от специални фондове,

като там също има отчетност, но тя е много различна от обичайната.

На въпрос плащано ли е на хора, които са ни помагали, ген. Кирчо Киров казва: “Това е сложен въпрос, на който не мога да дам еднозначен отговор. Но е близко до ума, че такъв огромен обем работа, по никакъв начин не може да бъде извършен без инвестиране на сериозни средства. Въздържам се да говоря, защото е предмет и на съдебни процедури.”

Той е категоричен, че нито една уважаваща себе си държава и служба не признава, че при освобождаване на пленени граждани се плащат откупи.

“Не очаквайте да го кажа и аз”, коментира той.

“Замислете се

как един такъв случай може да се отчете с финансови документи

– пита Тодор Бояджиев. - Това е директна предпоставка към издаване на държавна тайна. Възможно ли е за такова нещо да съществуват реални, валидни и признати документи?

Как се прикриват тези операции, четете в хартиеното издание.