Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Карлос Чакала в съда 43 г. след атентата: Обичам хората, не насилието. Видях масови кланета

“Съжалявам, че съм с добро сърце и не убих онези, които трябваше”, заяви терористът на процеса срещу него в Париж.

67-годишният Карлос Чакала отрече участие в смъртоносен атентат през 1974 г. в търговския пасаж Drugstore Publicis в центъра на Париж на първото заседание на френския Специален наказателен съд.

В понеделник световноизвестният терорист, който излежава две доживотни присъди, бе изправен отново пред трима съдии във възобновен процес, който френските медии наричат исторически.

През 1979 г. в изданието “Ал-Уатан ал-Араби” се появи интервю, в което Карлос Чакала признава, че е хвърлил ръчна граната срещу магазина, в резултат на което загинаха двама души и бяха ранени 34-ма. В хода на следствието обаче терористът отрече да е давал такова интервю. Делото е било прекратено поради липса на доказателства, но е обжалвано. Започналият процес е може би последният случай от миналото на Чакала, който достига до съда. В продължение на три седмици магистратите ще изслушат

17 свидетели и две вещи лица. В началото на заседанието 67-годишният венецуелец определи процеса като “гротескна демонстрация на справедливост”. Помолен от съдия да каже каква е професията му, той отговори: “Професионален революционер”. В един момент главният съдия го попита дали има гузна съвест.

“Да, съжалявам, защото съм с добро сърце и не убих онези, които трябваше да убия” - заяви Карлос. След това допълни: - Обичам хората. Не харесвам насилието. Знам какво е то. Видях масови кланета.” По време на атентата през 1974 г. в Drugstore Publicis Карлос Чакала е 24-годишен и вече е част от организацията Народен фронт за освобождение на Палестина, но все още не е станал известен.

Карлос Чакала, чието истинско име е Илич Рамирес Санчес, е роден в семейството на заможен адвокат-комунист, който кръщава трите си деца на името на Ленин. През 1966 г. Илич заминава с майка си за Лондон. След две години баща му Хосе Рамирес успява да го запише да учи в Университета за дружба между народите в Москва. Там Илич се запознава с Мохамед Будиа, член на Народния фронт за освобождението на Палестина (НФОП).

Година по-късно Илич е изключен от Комунистическата младеж на Венецуела и по искане на компартията - от университета. Той напуска Москва и заминава за Бейрут, а след това отива в Йордания в тренировъчен лагер на НФОП, където получава псевдонима си Карлос. Изпратен е в Лондон, за да работи за НФОП. По това време командващ на операциите на организацията в Европа е познатият му от Москва Мохамед Будиа.

Първоначално Карлос е ангажиран със събиране на информация, съставя списък от 500 души – потенциални мишени на радикалните палестинци. Но след като през юни 1973 г. израелски агенти убиват Будиа, Карлос и Мохамед Мухарбал застават начело на специалните операции в Европа. По съвет на Вадей Хадад, един от най-левите радикали в палестинското национално-освободително движение, през 1974 и 1975 г. Карлос Чакала започва да работи и с други терористични групи.

През септември 1974 г. той помага на организацията “Червена армия на Япония” в подготовката на нападението над френското посолство в Хага, а година по-късно организира акцията по вземането на 42-ма високопоставени лидери на ОПЕК за заложници във Виена. След нея дълго време се укрива в страните от Близкия изток, където по негово признание е приел исляма.

През 1994 г. е заловен в Хартум от френски командоси и предаден от суданските власти на Франция, а през 1997 г. е бил осъден. Съдът постановява, че Чакала трябва да прекара остатъка от живота си в затвора за

убийство на двама полицаи и техен информатор

През 2011 г. получава още една доживотна присъда за четири атентата през 1982-1983 г. в Париж, Марсилия и два влака, в които са загинали 11 души и са били ранени 150. В момента Карлос Чакала излежава две доживотни присъди в затвора в Клерво. Според обвинението, което е в основата на нов съдебен процес, през септември 1974 г. Карлос като член на отдела за специални операции на фронта за освобождение на Палестина е съдействал на Червената армия на Япония за подготовката на нападение над френското посолство в Хага. Целта е била освобождение на един от членовете на организацията, арестуван на летище “Орли” два месеца преди това по обвинение за отвличания и откупи с цел финансиране на организацията.

Посолството е превзето и са взети заложници, но преговорите отиват в задънена улица. Смята се, че на 15 септември 1974 г. Чакала хвърля гранатата в Drugstore Publicis от балкона на втория етаж срещу хората, за да принуди френското правителство към отстъпки. Скоро след атентата правителството приема искането на Червената армия на Япония. Обвинението се основава и на показанията на германеца Ханс-Йоахим Клайн. Той свидетелства, че Карлос му е казал, че иска да "окаже натиск за освобождаването на японците". Следователите също посочват, че гранатата, използвана за атентата, е от същата партида като тези, използвани от нападателите срещу френското посолство в Хага. Те са откраднати през 1972 г. от военен лагер в САЩ според в. “Либерасион”.

“Ние се подготвихме за това историческо дело, изучихме историята на неговите жертви на тероризма във Франция и правим това в знак на уважение към загиналите…” - каза Гийом дьо Ноа дьо Сен Марк, председател на Асоциацията на жертвите на тероризма, и допълни, че е важно истината да излезе в съда.

“Най-накрая един съдебен процес! Роднините на жертвите чакаха толкова дълго Карлос да бъде изправен пред съда. Докато виновният не бъде осъден, раните няма да зараснат” – заяви и адвокат Жорж Уло, който представлява в процеса интересите на 18 пострадали, в това число на две вдовици на убити от Чакала.

Каква е тезата на адвоката и съпругата на Чакала и как се чувстват французите относно процеса, четете в хартиеното издание на "168часа"

Коментара ()

Вашият коментар