Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Славният огнеборец Захарчук се застрелва ден след преврата на 9 септември 1944 г.

Легендата на българските огнеборци не изгаря в пожар. Юрий Захарчук изгражда модерното противопожарно дело у нас и си отива с куршум в главата. За да не се гаврят с него след превратната дата 9.IX.1944 г.

Захарчук школува огнеборството в царска Русия. След революцията емигрира в България. На 10 февруари 1923 г. по време на представление газениче лизва завесата на Народния театър. Огънят постепенно обгръща цялата сграда.

“В половин час всичко е в пламъци - хроникира в. “Пряпорец”. - Артисти и граждани усилено работят за спасяването на каквото може. Полицията и войската, нека подчертаем, бягаше от пламъците и прояви слаба деятелност. Затова толкова по-голямо учудване и възторг буди самоотвержеността и храбростта на артисти, граждани и ученици. Царят сам се промъкваше сред пламъците и даваше нареждане за спасяването.”

Пристига пожарната команда. Професионалистът Захарчук гледа как некадърно гасят и ругае на руско-български. Няколко дни по-късно Борис III го назначава командир на Софийската пожарна команда.

Дотогава огнеборците са с незавидна слава. Наричали ги “тулумбаджии” заради допотопните помпи тулумби, с които гасели пожарите. След Освобождението началник на дружината е Спиро Костов. Хронистът на оная епоха Георги Каназирски-Верин пише:

“При пожар Спиро Костов със своя лъскав шлем, яхнал бяла кобила, предвождаше командата в лудешки кариер из столичните улици под звуковете на тревожни сигнали на тръбача. Помощта му в борбата с огъня беше незначителна, но столичаните се стичаха да гледат и да слушат непрестанните сигнали на тръбача и лудото тичане на двуколките с буретата за вода. Пожарникарите тулумбаджии бяха употребявани за всичко. Те бяха и метачи, те караха и погребалните коли, а по време на избори имаха да играят по-особена роля.”

Тоест да показват на избирателя правилната бюлетина!

Юрий Захарчук не е Спиро Костов. На 4 март 1929 г. пиротехническа небрежност взривява арсенала в софийския квартал “Лозенец”. “Приличаше на оръдеен залп от световната война!”, свидетелстват очевидци. Към огъня тичат офицери, войници и стражари. Съобразителен спасител се сеща да звънне в пожарната.

“В 11 часа и 38 минути в Централната команда бе получено съобщение, че във военния арсенал има много голям пожар. Заповядах и двете команди да тръгнат”, разказва Захарчук.

Огнеборците се спускат с такъв устрем, че единият от конете не издържа на напрежението. “При движение за пожара на ул. “Витошка” и “Солунска” от първата кола на конната команда падна и умря на място кон Помпей. Предполагаме, от разрив на сърцето”, докладва Захарчук.

Рицар на огнеборската чест наричали славния Захарчук. В ония години неговите юнаци са на първо място в Европа по потушаване на големи пожари. Високи отличия красят гърдите на храбреца. Крал Леополд III го прави кавалер на ордена “Белгийска корона”. Цар Борис нарушава правилото и два пъти в мирно време му дава кръста “Св. Александър”.

Две десетилетия Юрий Захарчук се бори с огнената стихия. На 10 септември 1944 г. го предупреждават, че идат милиционери да го арестуват, защото е буржоазен пожарникар. “Спокойно! Докато пистолетът е с мен, няма страшно!”, отвръща той.

После се застрелва.

Коментара ()

Вашият коментар