- Д-р Наков, болест ли е клептоманията, или е нещо по-леко?
- В психиатрията няма деление на леки и тежки диагнози. Едно заболяване може да протече със симптоми, които са незабележими, въпреки че диагнозата може да е тежка, включително биполярно психическо разстройство и шизофрения. И в същото време обсесивно-компулсивното разстройство, което е леко, може да протече много по-тежко. Дали клептоманията е заболяване -
да, това е заболяване,
което е включено в международната класификация
на болестите - 9-а ревизия, в глава "Патологично влечение към крадене" и кодовият знак е F63.2.
Искам да уточня относно дали е заболяване - то трябва да се отличи. Да има симптоми. Тъй като понякога може да има симулация на клептомания, когато човек желае да бъде избегнато наказателно производство.
- Как се диагностицира и с какво се характеризира заболяването?
- Заболяванията от тази група се характеризират с повтарящи се действия и нямат ясна рационална мотивация и обикновено нараняват собствените интереси на лицето или цели на други хора. Често пъти човекът, който страда от това заболяване, твърди, че получава импулси, които не може да контролира.
Включва се като заболяване през 1838 г. Тогава двама френски психиатри правят наблюдение върху състоянието. Тяхната хипотеза е, че се дължи на свободно плуващата лимфа, която предизвиква такива импулси и логично то засяга повече жените.
Трябва и да се отбележи, че в периода след това няма цялостни проучвания, епизодични са наблюденията и групата на хората, които страдат от това заболяване, според редица автори не е толкова голяма.
- Какво сочи статистиката, много ли хора имат подобна диагноза?
- Предположенията са, че приблизително 6 на
хиляда души имат
такова заболяване,
но няма и не би могло да има цялостни проучвания, които да го потвърдят. Другото, което е по-важно, че 5% от заловените в кражба вероятно страдат от това заболяване, което изобщо не е малко.
- Няма ли тогава всеки крадец да претендира, че е болен?
- За диференциалната диагноза е характерно, че хората, които са заловени в серия от кражби, опитват да симулират такова заболяване и точно тогава е ролята на експерта да диференцира дали се касае за заболяване.

- Как точно се определя?
- Основното е, че се касае за импулс, който не може да бъде овладян.
- Знае ли се от какво се получава, някои го отдават на пониженото съдържание на серотонин...
-Това е само една от хипотезите и съответно на нейна база е един от методите за лечение. Няма единна хипотеза, но има и различни психодинамични и психоаналитчни обяснения, които се опитват да отговорят на въпроса защо се случва. Според психоанализата например идеята е, че
с кражбата се възстановяват загуби, които
са претърпени в детството Психодинамичното обяснение на кражбите пък е, че човек ги извършва, за да се защити от някакви други свои импулси, които могат да бъдат мазохистични или садистични и просто това е защитна реакция.
Дори в първата американска класификация на заболяванията клептоманията не фигурира именно заради
опасността да бъде използвана за прикриване на криминални деяния
- Възможно ли е просто да се дължи на прекомерна алчност?
- Не, не е възможно. Едно от основните неща, за да се диагностицира клептомания, е, че обогатяването не е в основата на кражбата, а предхождащото напрежение и облекчението след извършването на деянието.
Не го третирам в контекста на случая с Елена Поптодорова, а говоря за самото заболяване
- Ако има данни за пациент, че е с подобно заболяване, дали е редно да бъде назначаван на отговорни длъжности?
- Мисля, че не е от моята компетентност като психиатър - трябва да е по решение на работодателя или съответните органи... При всички положения, ако се знае за заболяването, то може да бъде взето под внимание от работодателя.
Но наличието на каквото и да е психиатрично заболяване не може да е критерий да се заема или да не се заема определена длъжност. Това означава, ако погледнем епидемиологично, шизофренията да речем е 1 % от населението.
Така чисто хипотетично в Народното събрание има двама или двама и половина народни представители с тази диагноза. Депресивните разстройства също са много чести - 6% от населението на България, тоест
статистически 15 души в парламента вероятно са с този вид разстройства,
а като сложим и другите - не може да бъде намерен здрав индивид. Ако човек има заболяване, би трябвало да се лекува. Нелечението му е предпоставка вече този човек да бъде дискриминиран. Ако пушите на работното място или употребявате свръхмерно алкохол, може да бъдете дискриминиран по този вид признак.
- Колко са излекуваните?
- Няма системни проучвания.
Едно от големите
проучвания за лечението
обхваща 20 души
Има различни методи, които се използват. Основно са психотерапевтични, има и медикаментозни, както и апартни, каквато е електроконвулсивната терапия. Но няма алгоритъм и при такава малка извадка просто не може да се направи статистическа обработка.
Според епидемиологичните данни жените страдат по-често - три четвърти от общия брой. Но не забравяйте, че жените са по-склонни от мъжете да се насочат към психиатрична оценка.