Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

 За последните 72 месеца той щял да е второто дете, на което да се пробват

Въпреки липсата на всякакъв опит институциите настояваха операцията да се направи у нас, размотаването влоши състоянието му, алармираха специалисти

9-годишното момче Байрям Али е трябвало да бъде опитно зайче за българските лекари, които за шест години са извършили само една бъбречна трансплантация на дете, установи проверка на "168 часа".

На 20 февруари момченцето трябваше да замине за Тюбинген, Германия. Ден по-рано обаче семейството получи отказ от Министерството на здравеопазването с аргумента, че тя може да се извърши у нас.

10 дни бяха необходими на ведомството

на Илко Семерджиев, за да размисли и да подпише т.нар. формуляр S2, чрез който даде възможността на детето да се лекува в чужбина.

Това се случи, след като стана ясно, че въпреки желанието на лекари от Правителствена болница малчуганът да бъде опериран в България, у нас няма опит в трансплантологията на бъбреци на деца.

Пред "168 часа" лекари се възмущават, че това размотаване и губене на време е било сериозен риск за детето. В последните дни

състоянието на Байрям се e влошило,

въпреки че от болницата в “Лозенец” твърдяха, че то не е в критично състояние. Наложи се ежедневна хемодиализа, а кръвното му се покачваше до 200 на 120.

Специалист, запознат със случая, сподели пред "168 часа", че детето е представлявало професионален интерес за лекарите от Правителствена болница и това е била основната причина то да бъде спряно за операцията в Германия.

"Тъй като няма опит в трансплантациите на бъбрек на деца от близо 7 години, това се оказа добра възможност да се експериментира с Байрям – споделя нашият източник, пожелал анонимност. – В случая той е трябвало да бъде опитно зайче, върху което да се учат."

Според него няма как българските лекари

да се справят с толкова тежък случай

Момчето е родено с бъбречни аномалии, а по-късно се установява, че има хронична бъбречна недостатъчност. То няма и пикочен мехур и не може да отделя урина, няма остатъчна диуреза. Освен това детето задържа и течности.

"В подобна ситуация, преди да се пристъпи към трансплантация, трябва да бъде изграден мехур, както и да се обърне внимание на другите фактори – категоричен е източникът ни. –

Това са комплекс от лекарски умения,

които специалистите в Правителствена болница и като цяло в България не притежават, колкото и да твърдят обратното."

Екип на "168 часа" потърси шефа на Правителствена болница проф. Любомир Спасов, за да се аргументира, че заведението има опит в това отношение, както твърди, но той отказа коментар.

"Казусът престоя 3 месеца във фонда, без никой да му обърне внимание – споделя пред "168 часа" журналистката от БНТ Мария Чернева, която е и член на Фонда за лечение на деца. -

Първо, това е грешка на Пилософ,

а след това на Любомир Спасов, защото няма опит в трансплантациите на деца."

Вина има и министерството, защото размотаваше детето толкова време.

Нейните данни са, че за последните 6 години у нас е извършена само една бъбречна трансплантация на дете.

"Тези интервенции в България не се правят, защото не разполагаме нито с апаратура, нито със специалисти в тази сфера", коментира Чернева.

Последната трансплантология за бъбрек на деца в България е правена в "Пирогов" между 2005 и 2010 г.

"Приключихме с тези интервенции през 2010 г. - категорична бе пред "168 часа" доц. Анелия Буева, началник на Клиниката по детска нефрология при "Проф. Иван Митев". - Има практика в Турция, Германия, Франция и други държави. Имаше такава и в България, но я унищожиха."

От думите й тава ясно, че през този период са направени 6 трансплантации на бъбрек на деца от български и френски екип, който идвал у нас по правителствено споразумение.

Какво още показва статистиката и колко деца чакат за бъбречни трансплантации, четете в хартиеното издание на "168 часа".