Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Измамата "равни женски права": дамите са "по-слаби и не толкова интелигентни, затова трябва да печелят по-малко от мъжете"

"Естествено, че жените трябва да печелят по-малко от мъжете. Та те са по-слаби, по-малки и не толкова интелигентни. Затова е логично да взимат по-малко пари" – това не са думи от минал век, а отпреди дни и са произнесени не къде да е, а в Европейския парламент.

Скандалната реплика е на полския евродепутат Януш Корвин-Мике и предизвика бурни реакции не само сред жените в залата, но и сред дами от цял свят, които се възмутиха от изказването. Те поискаха този човек да бъде отстранен от длъжност и глобен. Истината е, че срещу Корвин-Мике няколко пъти е имало оплаквания. През 2015 г. членът на крайнодясната полска партия "Нова десница" се обяви против акцията, с която депутатите почетоха паметта на жертвите на терористичния акт срещу “Шарли Ебдо”. Тогава той бе категоричен: “Аз не съм Шарли, аз съм за смъртното наказание”. Дори и Корвин-Мике да е прекалено краен, той е пример колко измамни са всъщност равните женски права.

 Доказателство за това е и самият факт, че в 2017 година е необходимо отново да се дебатира разликата в заплащането между половете, и то в европейските страни. Защото е факт, че дори днес на много места по света дамите получават по-ниски заплати от мъжете, дори да заемат същата позиция. И това е само един от множеството примери колко огромна остава пропастта между половете. Когато Клара Цеткин и Роза Люксембург организират първия Международен ден на жената на 8 март 1911 г., едва ли могат и да си помислят, че повече от сто години по-късно дамите все още ще продължават да се борят за равни права на труд и заплащане. Но е факт, че в 2017-а жените се чувстват повече от застрашени особено с избирането на американския президент Доналд Тръмп. Над 600 похода против него бяха организирани в големи градове в САЩ, но и в много други страни. Тери О'Нийл, президент на Националната организация на жените във Вашингтон, заяви, че дамите по света са обезпокоени от евентуалните ограничаващи правата им промени, които президентът може да въведе. Бхани Ракел, организаторка на похода в Делхи, пък подчерта: "Искаме да покажем солидарност със сестрите си, защото всички се борим срещу едно и също - презрителното отношение към жените и срещу патриархата."

Когато говорим за равни права, не може да пренебрегнем факта, че на някои места в Европа само преди по-малко от 30 години жените дори не са можели да гласуват. И то не къде да е, а в Швейцария. Всъщност това е последната европейска страна, въвела общото избирателно право – през 1971 г., а в някои кантони дори едва през 1990 г. В сравнение с Швейцария България е направо отличник в това отношение. У нас равните права при гласуване са постановени с указ от 1938 г., според който: “Избиратели са всички български поданици, навършили 21-годишна възраст, мъже и жени. Последните - ако са омъжени, разведени или вдовици.” Ограничения има – първо жените трябва да са или да са били омъжени, за да гласуват; второ – имат права на избиратели, но не могат да бъдат избирани. Това е поправено през 1947 г. с Димитровската конституция. Французойките и италианките пък получават право да гласуват чак през 1945 г., а жените в Лихтенщайн – едва през 1984 г.

В световен мащаб една от най-ограничаващата жените страни е Саудитска Арабия. Там дамите получават право да гласуват едва в края на 2015 г., но повечето от тях дори не се осмеляват да се възползват от него. Освен това там жената не може да има собствена банкова сметка без разрешението на главата на семейството. Такова е необходимо и за извършването на гинекологични процедури. Дамите в Саудитска Арабия се борят и за правото да управляват автомобил. През 2011 г. съд в Джеба определи като наказание за жена, позволила си да кара кола, десет удара с камшик. През декември 2014 г. пък 25-годишната тогава Луджаин Хаслул и 33-годишната Майса Амуди са обвинени, че са шофирали и дори са изправени пред Специализирания наказателен съд в Рияд, по принцип разглеждащ дела, свързани с тероризъм.

Без почти никакви права са и жените в Афганистан. Там те са собственост на съпруга си и той може да ги малтретира и изнасилва, без да бъде наказан по какъвто и да било начин. И най-лошото – не съществува закон, който да позволи на жената да се спаси от този ужас. В страни като Папуа-Нова Гвинея, Сиера Леоне, Конго, Нигер жените нямат достъп до образование и единствената им алтернатива за живот е да се омъжат в огромна част от случаите за мъж, когото не избират сами и когото са длъжни да търпят, независимо дали ги бие, малтретира, изнасилва или дори ги кара да проституират.

Особено жестоки са към жените в страни като Сомалия и Мали, Етиопия, Джибути, където малките момичета са обрязвани. По данни на УНИЦЕФ 70 милиона африканки са жертва на варварско осакатяване на гениталиите. Темата е засегната обстойно във филма от 2010 г. “Пустинно цвете” на Шери Хорман, проследяващ тежкото детство на сомалийската манекенка Уерис Диъри, написала едноименната книга. И въпреки че практиката е забранена в Европа, само във Франция е изчислено, че има най-малко 55 хиляди обрязани жени. 

В много страни жените може да бъдат купувани и продавани. В някои региони в Индия самотните ергени си купуват жена за около 100 хиляди рупии, колкото е горе-долу цената на един хладилник. В тази страна, както и в Бангладеш, Пакинстан и Непал се срещат и т.нар. “зестрински убийства”. Това са случаи, при които женихът лишава булката от живот малко след сватбата. Причина може да е от една страна желанието му да присвои зестрата й, като след това се подготви за нов брак. А в някои случаи това е и наказание към момичето, ако се окаже, че нейното семейство не е в състояние да изплати обещаната първоначално зестра. Най-лошото е, че в много случаи тези убийства дори не се разследват от властите.

Френската психоаналитичка Вероник Моралди описва жестоките практики в някои държави като Китай и Индия новородени момиченца да бъдат задушавани, удавяни или просто изхвърляни. Тя цитира изследването на журналистката Бенедикт Мание, публикувано в сп. La Decouverte, носещо многозначителното заглавие “Когато жените изчезнат. Изтребването на момичетата в Индия и Азия”. В него се говори за директното елиминиране на момичета – още след ехографския преглед или при раждането, довело до шокиращите данни днес в Азия жените да са със 100 милиона по-малко от мъжете. “Как са намелели толкова? – пише Моралди. - Изчезват след множество аборти или удушени при раждането, отровени с токсични билки или просто изхвърлени на улицата…"

На много места по света жените нямат право и на аборт, дори да е застрашен животът им. Миналата година възмущението на милиони дами по света предизвика проектозаконът абортите в Полша да бъдат изцяло забранени, дори и да съществува риск за живота на майката, както и жените, подложили се незаконно на такава интервенция, да бъдат лишавани от свобода до пет години. Проектозаконът предизвика мащабен протест в множество градове в страната, станал известен като “Черен понеделник”, в който се включиха десетки хиляди, за да изразят недоволството си от потъпкването на правата им.

Какви ограничения срещат жените в католическите страни, четете в хартиеното издание на "168 часа".

Коментара ()

Вашият коментар