Годината беше 1990 или може би 1991, вече не помня, беше толкова отдавна, но сякаш беше вчера. " Roro организира в тях Хелоуин парти“ най-обсъжданата тема в квартала сред поканените, повечето от които не знаеха изобщо за какво става дума. „Това е като фашинг в Германия“, каза Лора и би трябвало нещо до ни говори. „Да, да карнавал, знам какво“ казах аз, за да се направя на отворен. Ние не знаехме точно, но той знаеше какво е, не само знаеше, той го организира. Първото Хелоун празненство в София. Нямаше магазини в които да могат да се купят костюми, бои и аксесоари, започна подготовка като в час по трудово с гримовете на майките, стари дрехи от гардероба, пак на майките и рязане на картон. Това беше най-страхотният терен (така казвахме на „купон“), помня го и до днес – с Milena, Кали, Антон, Lora , Роро и другите от квартала. Роро мечтаеше всичко което има по света да го има и в България, да сме част от света. Да не казваме „там при тях“, а да казваме „тук при нас“ и той следваше мечтите си.

В този период вече се разпространяваха видеокасетите с клипове на MTV и изникваха пълвите сателитни чинии по балконите, където можеше да се гледа този канал. По онова време той се състоеше от денонощно въртене на клипове, прекъсвано от няколко лафа на водещите. Единият водещ беше Steve Blame, кумирът на Роро. Между тях даже имаше известна прилика даже. Роро си мечтаеше да стане като него и стана в българското MTV, телевизия ММ. В хотел „Родина“ имаше едно магазинче в което продаваха музикални дискове (другото беше в една пресечка на „Витошка“). Ровейки открих диска с единственият сингъл на Стив Блейм, как се съобщава това при липса на мобилни телефони по това време? Нищо де, успяхме да го купим ?. Роро мечтаеше музиката да достига до нас, така както дотига до всички по света, мечтеше Бьорк да направи концерт в София. Е, тази мечта не се сбъдна, но световни певци направиха своито концерти в София.

Като пораснахме, контактите ни станаха по-редки, както става с повечето ни детски приятели от квартала, но Роро не спираше да мечтае за всичко хубаво, което може да се случи на всички. Внаги позитивни мечти. Сега чета последният му коментар е „ще разправям като премина“, отново позитивен и да, ще разправяш