Параолимпийската шампионка Марика: Болката е непоносима, искам инжекция на смъртта
Болките стават все по-силни с всеки изминал ден. Не мога да издържам повече. Мечтая си за момента, в който ще спре да ме боли. Време е да си отида от този свят и съм готова с тази мисъл" - така започва изповедта на параолимпийската шампионка Марика Вервурт.
Белгийката от години води неравна битка с неизлечимата болест остра миелопатия. Заболяването бавно, но сигурно уврежда гръбначния й стълб, а съвременната медицина се оказва неспособна дори да облекчи болките.
"Бях на 15, когато за първи път откриха проблем в тялото ми. Тогава ни успокояваха, че всичко ще се нареди и ще оздравея. Шест години по-късно излязох от болницата в инвалидна количка и никога повече не успях да стана от нея. От тогава до сега
новините винаги са лоши
След всеки преглед лекарите ставаха все по-мрачни и по-мрачни. Нито веднъж не чух, че нещата може и да се оправят. Едва ли някой щеше да ми се разсърди, ако се бях поддала на отчаянието", спомня си 37-годишната белгийка.
Тя обаче решава, че ще използва по най-добрия начин всеки от оставащите й дни на тази земя. Марика започва да тренира като луда и прави мускули на ръцете, на които биха завидели и професионалните културисти. Младото момиче решава, че
ще търси утеха в спорта,
и започва да се състезава с инвалидната си количка. В началото не може да се мери с утвърдените имена в параолимпийския спорт и завършва много след победителите. С трупането на мускули тя трупа и практически знания и успехите не закъсняват.
Марика Вервурт безпроблемно се класира за параолимпиадата в Лондон през 2012 г. Малко преди началото на игрите обаче тя хвърля истинска бомба с интервю, в което приветства смъртта.
"Изкарала съм си всички необходими документи и мога да се подложа на евтаназия. След олимпиадата смятам да приключа с мъченията и да потърся утеха в милозливата смърт", отсича белгийската параолимпийка. На игрите тя успешно прикрива болката и печели злато и сребро в надпреварите с инвалидни колички на 100 и 400 метра категория Т52.
"Нещо се промени у мен, когато
получих билет за
полет към отвъдното
Чувствах се много добре при мисълта, че във всеки един момент мога да се подложа на доброволна евтаназия и да се освободя от болката. Така животът ми придоби смисъл. Казвах си: Марика, спечели още едно състезание, направи още една лудория, хапни още едно вкусно ястие и чак след това си отиди мирно и тихо от този свят. Вече имаше защо да живея и не се страхувах да умра", признава в интервю за Би Би Си параолимпийската шампионка.
След олимпиадата в Лондон тя очевидно се чувства достатъчно добре, за да отложи
доброволната си екзекуция със смъртоносна инжекция
По това време в родната й Белгия продължава да се вихри обществена дискусия "за" и "против" евтаназията. Още през 2002 г. в страната е приет закон, който позволява на лекари да помагат на пациенти в случаите, в които пациентите свободно изразят желание да умрат, защото са неизлечимо болни и страдат от непоносими болки. Подобни разрешения, естествено, се дават след усложнена процедура, в която се намесват независими лекари и психолози.
Въпреки това поне 200 човека на година са приспивани завинаги, а някои от случаите са наистина стряскащи.
Защо двама глухи братя близнаци си издействат евтаназия - четете в хартиеното издание.
Най-четени
-
Криминален архив: Смъртта на Маймуняка поръчана от ВИС
Aтентатът срещу боса от бившата групировка ВИС Димитър Димитров-Маймуняка е поръчан от среди в самата групировка, която от няколко години е разпокъсана, съобщиха източници от МВР
-
Коментар №1 на седмицата: От омраза към България в Скопие унищожиха чрез опожаряване своята Универсална зала
От омраза към България в Скопие унищожиха чрез опожаряване своята Универсална зала. Тя е архитектурно копие на някогашната сграда на цирка в София. Построена е като дарение от България през 1966 г
-
Не е престъпник човекът. Парти промоутър е
Не е престъпник човекът. Парти промоутър е. От фейсбук по повод коментара на Лена Бориславова, че по лицето на Настимир Ананиев се чете, че не е престъпник, а Бойко Рашков казв
-
Легендарен руски шпионин търси спасение в нашето посолство в САЩ, но дежурният го гони
Дежурният в българското посолство в САЩ отказва да приеме един от легендарните руски шпиони, убеден, че е пратен от врага с цел провокация. Руското семейство нелегали Майорови са внедрени през 60-те
-
Детска радост от празни будки на паспортния контрол на летище София
Oops. Детска радост от празни будки на паспортния контрол на летище София. Даже чантата си с документи забрави на скенера. Да, мислихме навремето, че това ще се случи през 2009, а не през 2024