Шампионът е пример за това как може да си успял, без да си крадец, олигарх или мутра.

Тази седмица чувствата на българите към Григор Димитров преминаха през шизофренни трансформации.

Един сайт например завистливо му броеше парите в първите дни след старта на турнира в София, но още преди дори да спечели финала, невъзмутимо го окъпа в суперлативи.
От скромни фенове до известни спортни деятели, които довчера го критикуваха за какво ли не - заради Маша, заради Никол, от неучастието му в "София оупън" миналата година, през ранното отпадане в Рио до отказа да представи България за купа “Дейвис”, днес вече са най-ревностните му фенове.
Завистта и омразата се трансформираха изненадващо бързо във всенародна любов. Хейтърите се концентрираха върху икономическия ефект на турнира за държавата. Но като цяло дори издания, за които и най-обикновената новина винаги е шокиращ факт и извънредна сензация, днес не спират да пишат с любов за Григор и Никол. Дано тенденцията да се запази и след неизбежната първа загуба.

Ивсе пак този позитивизъм е направо невероятен за страна като България, в която завистта и нихилизмът са много по-постоянни величини дори от изгрева и залеза на слънцето. Само за седмица един от най-успелите българи вля изключителна енергия в кръвоносната система на нацията.
Точно както израсна буквално за няколко дни публиката в “Арена Армеец”, която първоначално подкрепяше Григор по-скоро като за боксов мач – нещо нехарактерно за този спорт, в който феърплейът не е просто фраза (не че дългият поляк Янович не ги предизвикваше доста успешно през целия драматичен мач).

Благодарение на присъствието на Григор “София оупън” бе изключително успешен и би всякакви рекорди за посещаемост като за турнир от подобен ранг. Мачовете се оказаха излъчени в почти 130 държави по света.
Жалко, че Министерството на туризма не реагира адекватно да пуска в паузите реклама на България, както правят други държави в такива случаи, а се наложи да гледаме някои много нескопосано направени в последния момент специално за “София оупън”. Но това са незначителни подробности.

Забележително бе, че Григор Димитров не само участва в турнира, но и го спечели. При това срещу противници, над които се наложи в тежки битки с вече изградена шампионска психика и богат арсенал от удари. По-велико от това можеше да е само финал Димитров-Федерер на “Аустралиън оупън”. Стискаме палци и вярваме, че и това ще се случи скоро.
Истински ценното е, че децата на България от миналата седмица говорят много за Григор. Лично ги слушах на входа на едно училище в София: Ти взе ли автограф от него? Ама върху топка или върху снимка? Той каза ли нещо? Надували се, или ви се усмихна?
Децата на България днес определено подражават повече на Григор и по-малко на Криско и Гери Никол. Той е млад, красив, богат и с още по-красиво гадже.
И е постигнал всичко това с къртовски труд, лишения и постоянство, а не със заимстване на чужди песни, безпомощен вой и бездарни тъпотии като „яката дупара”, „как сЪ мяташ, бараш” и прочие немощен провинциализъм и мйеканйе, на фона на което дори Издислав е директно за “Грами”.
Григор е пример за това как може да си успял, без да си крадец, олигарх или мутра. Как успехът не е само път нагоре, а има и пропадания, но ако си търпелив и постоянен, точно сривовете те тласкат най-силно напред.

Пример е за това, че изкачването става стъпало по стъпало, а не със служебния асансьор. Че в играта има правила, които трябва да се спазват.
Че за да успееш, трябва много да дадеш.
Дано да го последват повече, защото добрият пример е повече от добро начало в пошлостта, в която се давим.