Какво се крие зад бъркотията.

Драмата с машините за гласуване или се дължи на алцхаймера по върховете, или е сътворена с коварен замисъл. Според мен първият вариант отпада, тъй като нашите депутати, правителство и ЦИК са винаги в разцвета на своята интелектуална мощ.

Ако изглеждат, сякаш търкалят аспиринчета, значи са влезли в роля. Ако пък е коварен замисъл, има 3 подварианта – или е за пари, или за да се манипулират изборите, или и едното, и другото.

Далаверата изглежда апетитна – предвижда се да се похарчат около 12,5 милиона лева ориентировъчно, но при повече вдъхновение могат да стигнат и 30 милиона. Следователно възможен е уем от 2 до 10 милиона. Не е кой знае колко, но капка по капка вир става.

По принцип държавата би трябвало да поръча собствени устройства за гласуване от производителя. Тогава обаче няма да е евтино. Справка в интернет показва, че в САЩ такава машина струва 3500 долара. В Европа електрониката е още по-скъпа. Ако купим 12,5 хиляди машини по американските цени, ще излязат 37,5 милиона долара или близо 70 милиона лева. Отделно трябва да се предвидят по 1000 долара на устройство за лицензиран софтуер.

Разбира се, държавата може да спести разходите, ако поръча самодеен софтуер на някой гимназиален кръжок. Младежта ни е талантлива. Тогава обаче се рискува изборите да бъдат спечелени от “Движение за безплатна трева”.

Но както знаем, време за нови устройства не остана, така че трябва да се вземат под наем, ако изобщо се намери откъде. В Европа нямало, но може би в Индонезия, където машините си вървели с готови резултати. Какво да се прави, когато човек бърза, не може да гледа на подарен кон зъбите. Важното е, че излиза по-евтино.

Но пък има опасност евтиното да излезе много по-скъпо. Това ли ще са единствените избори през 2017 г.? Не е много сигурно. Доста политолози вещаят нови избори наесен. Тогава резултатът едва ли ще е кой знае колко различен, след някой друг месец пак криза, пак седенки при президента и пак служебно правителство. При добро желание в следващите 5 години може да се уредим с 5 парламентарни избори, плюс едни местни, едни президентски и един-два референдума. Ако всеки път даваме примерно по 20 милиона лева за наем на устройства, не е ли по-добре да си ги купим? Още сега може да ги поръчаме в Китай, където работят бързо и качествено. Имат само един недостатък – там може да вкарат еднопартиен софтуер.

Разбира се, има и по-принципен начин да намалим разходите. Ако се въведе мажоритарен вот в 2 тура, както поиска избирателят на референдума есента, гарантирано няма да има никакви извънредни избори. Всеки парламент ще си кара целия мандат. Така машините ще са нужни поне 2 пъти по-рядко. А може и изобщо да не са нужни, защото депутатите ще спрат да си избиват комплексите с избирателния закон. Ще имат повече време за любимото си хоби – ремонта на Закона за движението по пътищата.

Това бързане да се карат отнякъде машинките в последния момент създава големи рискове за сигурността. А и без това фалшифицирането на вота у нас е национален спорт. В кръжоците по партийно строителство навсякъде въртят клипчето на московския изгнаник Сноудън, който показва как такава машина се хаква с електронна карта за 30 долара – пъхваш я и променяш всички данни вътре. Или можеш да гласуваш по 10 пъти и всеки път се брои.

То е същото като хакването на банкомат. Известно е, че българинът е най-големият майстор в петинга на банкомати, наши експерти търкат гордо наровете в затворите по целия свят, от Индонезия до Канада и от Гърция до ЮАР.

Имало цели ромски кланове, които вече се били специализирали в опразването на машините за пари. Какво им пречи да изръчкат и машините за власт?

Вярно, и други народи имат своето ноу-хау.

На този интернет адрес (http://www.cbsnews.com/news/rigged-presidential-elections-hackers-demonstrate-voting-threat-old-machines/) можете да видите как един хакер манипулира машината с електронна карта пред камерите на Си Би Ес.

В Щатите, където някъде към 70 на сто от вота става с помощта на същите тези машини, всеки път по изборите има скандали, обвинения, проверки. На последните избори например се направи повторно преброяване на бюлетините в 3 щата, защото там машините се подсигуряват и с хартиен носител.

Не всички устройства са такива. Ние вероятно ще наемем най-евтините, така че една грижа по-малко.

В тези машини се качва софтуер, който постоянно се ъпгрейдва, вкарват се нови параметри, изобщо нужна е програмна поддръжка. А това също отваря мегдан за творчество.

По време на изборите за президент на САЩ през 2012 г. излезе наяве, че един от синовете на Мит Ромни (кандидата на републиканците) притежавал компаниите за поддръжка на гласуващите машини в кажи-речи една трета от щатите. В някои били добавени кръпки в софтуера в последния момент, демократите обжалвали в съда, изобщо имаше разправии до небесата. Този път пък излязоха съобщения, че половината машини били купени от някаква фирма на Сорос.

Разбира се, в САЩ този занаят е на ръба на бръснача, хванат ли те, отиваш в затвора за дълго, където веднага те приемат в движението LGTB . При това има електронни копои, които само дебнат за нарушители. У нас ги нямаме, тъй като родните хакери още не са пипали подобно усторойство, а и досега бяха заети с кампанията на Хилари. За сериозните експерти пък е 2 пъти по-изгодно да играят на другата врата, така че и най-некадърният хакер може да му отпусне края.

Така че за един млад специалист е много по-изгодно да хаква машините, отколкото да се бори с хакерите. Не е ли чудесно да знаеш, че допринасяш с нещо за съдбата на България? Че само с една простичка програмка, с един чип върху една карта можеш да вкараш народа си в правилния цивилизационен избор?

Машините за гласуване са толкова скучни устройства, че разглезените европейци гледат да ги избягват. Може би ние, българите, ще ги направим по-развлекателни? Какво пречи например да им дадем дар слово. Те биха могли да помагат на по-неграмотните гласоподаватели с кратки римувани напътствия. Например “Натисни номер пет, ще е на късмет!” Или “Избери три, та да ти върви.” И ако не улучиш бутона: “Не разбра ли? Вън те чака бат ти Сали!”