След като Черно море е най-големият музей, тогава защо археолозите не откриват още по-древни кораби? 

"И ние това се питаме, вероятно е въпрос на шанс - споделя Вагалински. - Но не изключвам варианта и да са затрупани от наноси. Може би затова е трудно да ги идентифицираме."

Калин Димитров също е очаквал да открият античен дървен кораб, от който да стърчат амфори, но и той едва прикрива разочарованието си.

"Възможно е да са засипани и да не ги виждаме,

макар че нямаме никакви доказателства за това - казва Димитров. - Всичко зависи от локалните условия, на някои места има по-голямо затрупване, на други - по-малко. Примерно византийският кораб изобщо не е пострадал от този процес."

Според учените плаването в Черно море започва някъде през V или VІ хилядолетие преди Христа, или горе-долу преди шест-седем хиляди години.

"Възможно е да е имало и по-ранни пътувания", казва Вагалински. От тази гледна точка не може да се изключи вариантът да попаднат и на много по-древни находки.

"Сигурни сме, че има корабокрушения от времето на гръцката колонизация, защото във всички музеи по нашето крайбрежие имаме амфори, извадени с рибарски мрежи от траулери - смята Димитров. - Вярно, че подобни загребвания са се случвали по-отдавна, но и сега има такива. Мисля, че ако продължим още една година с редуване на дълбочини от 150-200-300 м в някаква ивица, която преценим като подходяща от гледна точка на древното корабоплаване,

би трябвало да

открием и античен кораб."

Затова той и колегата му Веселин Драганов вече са подготвили прогнозен модел със зоните за търсене. Целта е да убедят екипа да се концентрира и върху тази част от програмата.

Учените смятат, че дори и през неолита може да се предположи плаване по Черно море.

"Със сигурност е имало прехвърляне на древно население от Мала Азия към Европа и един от пътищата е по море - смята Димитров. – Има глинени модели, които могат да се интерпретират и като лодки, но колко е било интензивно мореплаването през тази толкова отдалечена епоха, не знаем."

Интересно как са оцелели корабите под Черно море от иманярските набези?

"Пазят ги големите дълбочини - от 100 до над 1000 метра, а освен това повечето от тях са след 12-милната зона, която е на повече от 22 км навътре в морето", обяснява Димитров.