Двумачтовият ветроход е предшественик на “Санта Мария”, “Пинта” и “Ниня”, с които Колумб стига до Куба, Бахамите и Хаити 

Международен екип археолози попадна и на плавателен съд от времето на цар Симеон

Кораби от времето на пътешествията на Марко Поло и Златния век на цар Симеон Велики бяха открити на дъното на Черно море. Учените попаднаха на сензационните находки благодарение на най-мащабния в света “Морски археологически проект Черно море”. Той е с осигурено международно финансиране и в него участват едни от най-добрите подводни археолози.

“Най-старият кораб,

който открихме, е

от периода IX-X век

– разказа пред “168 часа” шефът на Националния археологически институт с музей към БАН Людмил Вагалински. – За нас това е от изключителен интерес. Другата находка, която много ни зарадва, е двумачтов ветроход с възможна датировка от XIII-XIV век. Всъщност това е типът кораб, предхождащ тези, с които са направени Великите географски открития през XV век.”

За тези плавателни съдове информацията е изключително оскъдна,

тъй като досега

никога не са намирани останки

“Няма и достатъчно ясни техни изображения – допълва Вагалински. - Сега за първи път учените и широката публика ще получат една много добра представа.”

Учените се насочват към Черно море, защото то заедно с Балтийско се смятат за най-големите подводни музеи в света.

Причината е в липсата на кислород - среда, която чудесно съхранява древните останки.

"Всички процеси на гниене са забавени или изобщо не се случват и всяко нещо от органичен материал, например древен дървен кораб, който попадне на дълбочина, по-голяма от 200 м, би трябвало да е идеално запазен", казва шефът на Центъра за подводна археология Калин Димитров.

Вероятно затова две години след като проектът стартира, учените попадат на сензационните находки.

"За единия кораб сме сигурни, че е от периода IX-X век - казва Димитров. - Между ребрата му забелязахме амфора, която се отнася към тази епоха." Което означава, че е от времето на Златния век на цар Симеон.

Археолозите все още не знаят дали е византийски, или български, но са категорични, че

това е типичен популярен

модел от онази епоха,

характерен за Източното Средиземноморие.

Учените попадат на безценната находка на доста плитко по техните стандарти - на стотина метра дълбочина.

"Корабът е имал голям късмет, защото е п на юг от Царево и е извън обичайната зона на риболов на траулерите. Може би затова е оцелял", казва Димитров.

Той и екипът на проекта намерили много останки, които буквално били разрушени и разпилени от мрежите, влачени по дъното. В други случаи корабните отломки били омотани.

За разлика от този кораб другият от времената на Марко Поло, е открит на впечатляващите 1104 метра дълбочина. Изключително популярен за времето си модел, смятан за предтеча на корабите, с които Христофор Колумб прави Великите географски открития.

"Този кораб е добре известен от историческите извори, защото е бил гръбнакът на италианската търговия в цялото Средиземноморие и в Черно море", споделя Димитров. Затова той и екипът на шега кръстили плавателния съд "Корабът на Марко Поло".

"Всъщност това е първият търговски кораб със сравнително голяма вместимост, който може да се управлява с малък екипаж и поради тази причина е бил много ефективен за времето си", казва Димитров.

Досега световната научна общност не е намирала останки от този модел.

"Има много рисунки и други изображения в Италия на този кораб, но сега го откриваме за първи път физически. При това е запазен в изключително добро състояние - до палубата", твърди Димитров.

Според Людмил Вагалински корабът се различава по това, че е последният масов плавателен съд с архаичното управление от две бордови кормила.

"С все още примитивно управление - бил е с кормилни гребла отстрани, а не с кормило в средата на кораба, което обикновено се поставя отзад. Това е основната разлика с по-късните модели", казва шефът на археологическия музей.

Плавателният съд е дълъг около 25 метра и за да бъде заснет,

са направени над 2000

снимки на различни детайли

Впоследствие те със специален софтуер са сглобени в триизмерен модел. По подобен начин са документирани всички останки, проучени от изследователите.

За съжаление учените не могат да кажат каква е причината за потъването на кораба, свързан с периода на плаванията на Марко Поло.

"На някои от плавателните съдове примерно се вижда, че има разрушения по носа, но не сме сигурни дали това е станало на повърхността, или се е получило, когато са се удряли в дъното при потъването си - казва Димитров. - Трудно е да се каже, този от времето на Марко Поло е съвсем запазен и няма някакви видими разрушения."

Интересното е, че учените изследват общо 41 кораба, като 15 са намерени през 2015 и 2016 г.

"Както се очакваше, те се оказаха изключително добре съхранени – включително с въжета, мачти, някои дори стоят абсолютно изправени", казва Димитров.

Екипът оглежда и други корабокрушения, за които има данни още от проучването на трасето за “Южен поток”.

"Проектът бе почти готов технически, ползвахме изследване на целия път на тръбите - разказва Димитров. -

Тогава бяха намерени

над 70 кораба

Някои са достатъчно далеч, но други бяха по трасето и при последната ревизия на проекта “Южен поток” бе предвидено тръбите да заобиколят всички останки.”

Затова учените решили да се възползват от тези данни и да ги проверят.

"Имахме опасения, че корабокрушенията, открити при проучванията на “Южен поток”, не са добре позиционирани и че няма да успеем да ги намерим, но се оказа, че не съм прав - усмихва се Димитров. - Бяха изключително добре картирани и в рамките на 3 дни засякохме 26 корабокрушения освен тези, които вече бяхме намерили. Така общо проучихме 41 плавателни съда."

С изключение на корабите от времето на Марко Поло и на цар Симеон, останалите са доста по-нови. Учените ги датират от началото на XVIII век до края на XIX век.

"Доколкото съдим по конструктивните детайли,

най-много са тези

от османския период

- казва Димитров. - Вероятно заради голямата икономическа активност тогава."

Всъщност XIX век е времето на Българското възраждане.

"Тогава възниква буржоазията, свързана икономически с Османската империя - смята Димитров. - Това са времена на подем, едни са развивали земеделие в страната, други са търгували и плавали. От тази гледна точка големият брой корабокрушения от този период всъщност са съвсем логични."

Учените откриват

и 2 по-големи кораба

от първата и втората половина на XIX век - най-вероятно европейски тип.

Любопитното е, че единият, който е от XIX век, е съвсем цял, а на другия е запазена дори табелката с името.

"За съжаление не успяхме да го прочетем", казва Димитров.

"Не можем да кажем с какъв екипаж са били - коментира Димитров. - Не изключваме да са руски, но може и да са европейски след края на Кримската война."

Какво още откриха учените по дъното на Черно море, четете в хартиеното издание.