Някои мисли по повод решенията на БСП.

Не искам да бъркам под полата на БСП, но да ограничи депутатстването до 12 години, си е направо издевателство. Тъкмо опитният кадър да се разгърне, и айде – търси си друга партия. Така хамалеонщината и сърфирането стават задължителни.

Разбира се, има доста начини да се заобиколи тази 12-годишна гилотина, без да се изневерява на лявата идея. Например ако прокудените от АБВ се прехвърлят в БСП, а от БСП – в АБВ, стажът започва да се брои от началото После се прави предизборна коалиция и всички пак са в парламента. Малко измъчено, но не е ли по-добре мигриращите кадри да си останат в широката левица, а не да се укрият в тясното дясно. Като Близнашки, който от социалист стана юрист. Или като Татяна Дончева, която от юристка стана дунавски гондолиер.

Но не е ли по-правилно този лимит да се въведе не за депутатите, а за партиите? Вече се убедихме, че никоя партия не може да се прочисти или обнови успешно. За да се прочисти, трябва да се закрие. 12 години в парламента стигат, отстъпете място за новите и девствени партии!

Вярно, БСП отново е във възход, но това е, защото я оглавиха едни сини в миналото идеалисти, което би трябвало да се счита за обновление.

Ако сега СДС се оглави от Първанов и Миков, ще видим и една мощна синя опозиция. Ако не, няма нищо да се вижда.

Но да оставим шегите. Според мен 12-годишният лимит нарушава конституцията, защото колко време ще стои един народен представител в парламента, би трябвало да решава народът, а не партията. А и никъде по света партиите не налагат такива срокове на депутатите, само у нас, и то само вляво. В развитите демокрации колкото повече опит има един депутат, толкова е по-ценен. Например Теди Кенеди изкара в американския сенат 47 години. Ако не се беше споминал през 2009 г., тази година щеше да ги закръгли на 55, защото гражданите на Масачузетс никога не биха спрели да го избират. Коя партия би се осмелила да им го отнеме?

А у нас на, осмеляват се поради дивия ни провинциализъм. По света ограничават мандатите на президентите, някъде и на премиерите, както и на кметовете или губернаторите, защото те ръководят еднолично и ако се задържат, може да поискат завинаги да останат на поста. Но един депутат няма как да е тиранин, защото той е равен сред многото. Депутатите нищо не ръководят, само уреждат фирмите си с поръчки. Защо вместо за мандатите не се въведе ограничител на поръчките? По 2 на мандат стигат, нека има и за другите! Тъй де, някои хора са платили по 50 хиляди за избираемо място, а напускат с милиони. Такава норма на печалбата я няма и в “Софийска вода”.

Но аз разбирам желанието на Нинова да разчисти партията от дъртите лузъри, които пречат и гледат лошо. Нека мете, но да спазва нормите на общественото лицемерие.

Не е редно партията да узурпира де юре правото на суверена. Де факто то отдавна е узурпирано, поне де юре имаме по-приемлива за окото видимост. Къде, питам, гледа Конституционният съд? Дали не се е загледал в Никол Щерцингер?

Много ясно, че партийният активист никога няма да схване логиката на нещата. Гледах ги по телевизията как плачат при речта на Нинова, която им обещава победа, високи пенсии и Голям шлем 2. Няма лошо, сълзите имат терапевтичен ефект. Помагат при депресия, алцхаймер и хормоналните изменения на възрастта. Но след такова емоционално колективно изживяване ще бъдат ли способни да разсъждават критично и аналитично, както сега се напъва пряко сили вашият репортер, уважаеми читатели? Едва ли. След като човек си е поплакал като част от възторжена тълпа, тази способност изчезва за месеци напред.

Представете си например, че утре се въведе дългоочакваният мажоритарен вот в 2 тура, дето уж го нямало във Франция според политолозите (лъжат, клетите). И представете си, че сте верен член на БСП, но и голям фен на депутата от вашия район Игнат Игнатов, да речем, тъй като е построил детска градина за младите и писоар за старите. И много държите на него, но той вече е партийно амортизиран и БСП го бракува. Вместо него ви пробутва младия бодигард Стефан Стефанов примерно. Името няма значение. Но той иска да приватизира детската градина или да я даде на лизинг. А от писоара става чудесна бирария, канализацията е готова.

И ето че сте раздвоен. Игнат напуска БСП и се кандидатира пак в същия район, но вече от името на “Да, България”, да речем. Оказва се, че дядо му е убит от комунистите. За кого да гласува един ляв избирател? От една страна, той предпочита Игнат. От друга, не желае да изневери на БСП. От трета, защо убитият от комунистите дядо редовно посещава писоара?

Ето какви казуси могат да възникнат при един мажоритарен вот, ако БСП наложи принудителна амортизация на депутатите… На пръв поглед – демократично, а като се вгледа човек, нещо не е в ред.

Същото важи и за прякото избиране на председателя на партията от всички партийни членове. Вероятно в два тура, поне засега на конгресите е така. Лошото е, че партийните членове са една обособена група от обществото, не че са крайни, но не са представителни за цялото. Такава група винаги избира човек, който е по-червен (или син) от тях самите. И така, ако партията е червена, тя става още по-тъмночервена. Ако е синя, още по-синя.

Нещо подобно се получава сега в Англия с Корбин, той твърдо печели вътрешния вот при лейбъристите. Те са леви, но той е най-ляв. Само че пред широкия електорат е малко като паднал от луната и няма шанс. Поне засега е така, дано да се оправи.

Мисълта ми е, че най-добре е лидерът да се определя от широкия електорат, а това е възможно на мажоритарни избори Там се вижда за кого гласува безпартийната общественост. Ако не можеш да биеш в един добре подбран район, защо се натискаш да ръководиш?

Все пак чудесно е, че новото ръководство на БСП се опитва да се преобрази демократически, да се отвори към обществото. Но защо продължава да е враг на мажоритарния вот? Това е водоразделът, който показва дали си на страната на народа, или си против него. Ако в която и да е държава бе проведен референдум с подобни резултати като в България, тази избирателна система щеше вече да е факт. Само и единствено в България над 50 на сто активност не е достатъчно.

Сега партиите се напъват да измислят всичко друго, само не и това, което народът поиска от тях. Каква по-голяма идиотщина от тези хиляди избирателни машини, които ще се карат от Индонезия и Еквадор в последния момент и положително ще настъпи велика бъркотия и ще има скандали до небесата за фалшификации и кражби?

Това е такава странна шашма, че съветвам службите да проверят дали вътре в машините няма да е скрито по някое пакетче кока. А на връщане – хапчета каптагон.