Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Румънският опит за амнистия на “дребната” корупция

Лявото правителство в Букурещ хвърли страната в най-големите протести след падането на комунизма с опита да декриминализира злоупотреби до $48 500.

Емблематичната битка на Румъния с корупцията може да остане в историята, ако лявото правителство, дошло на власт в началото на тази година, продължи да прави стъпки назад. Те хвърлиха страната в най-големите протести след падането на режима на Чаушеску през 1989 г. Бунтовете избухнаха, след като кабинетът се опита, заобикаляйки парламента, да амнистира “дребната корупция” с постановление.

Опонентите на скандалната промяна смятат, че това ще позволи на съюзници на премиера, обвинени за подобни престъпления, да избегнат правосъдието. Въпреки че кабинетът бе принуден да оттегли решението, около половин милион румънци продължават да протестират.

На 31 януари управляващата коалиция начело със социалдемократа Сорин Гриндяну издаде министерско постановление за декриминализиране на злоупотребите на длъжностни лица, ако щетите са по-малки от 200 хил. леи (около $48 500)

Документът предвижда да се спрат всички разследвания по съществуващи обвинения в корупция, да бъдат освободени чиновниците, обвинени за “дребна” корупция и да се блокират бъдещи разследвания и привличане под отговорност. Коалиционното правителство твърди, че тези промени са необходими, за да се приведе Наказателният кодекс в съответствие с няколко нови постановления на Конституционния съд и да се намали пренаселеността на затворите.

Протестите избухнаха няколко часа след като ЕС изпрати предупреждение към Букурещ за законодателната инициатива. "Борбата с корупцията трябва да се развива, а не да се възпрепятства. Ние внимателно следим събитията в Румъния”, каза шефът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Посолствата на Белгия, Канада, Франция, Германия, Холандия и САЩ излязоха със съвместно изявление, в което обявиха инициативата на правителството като несъответстваща на върховенството на закона в ЕС.

"Това е невероятна демонстрация на разочарование, протест на хората, които се чувстват излъгани. Те са предадени от правителството си. Социалистическият кабинет дойде на власт преди месец и принуди стотици хиляди хора да излязат на улицата” – каза един от участниците в протестите пред тв “Романия”. Министърът на бизнеса, търговията и предприемачеството Флорин Николае Жану подаде оставката си от кабинета на 2.02. “по етични съображения”.

“Как да гледам сина си в очите, какво да му кажа след години?”, - написа той във фейсбук. Жану, представител на управляващата Социалдемократическа партия, бе министър само 28 дни. Оставка подаде и генералният секретар на правителството Даниел Шандру. Той обвини премиера, че е "превърнал службата за обществото в служба за лични интереси на политици с наказателни проблеми”.

Румънски медии твърдят, че скандалното постановление е в непосредствен интерес на лидера на управляващата партия Ливиу Драгня. Той бе министър на администрацията и вътрешните работи в кабинета на Емил Бок в началото на 2009 г. После бе вицепремиер на администрацията и регионалното развитие и един от най-силните в кабинета “Понта 2”. Влиянието на Ливиу Драгня в партията нарасна значително от 2010 г., когато Виктор Понта я оглави. Същата година Драгня два пъти бе разследван от прокурорите от управлението за злоупотреба със служебно положение.

През април 2016 г. той бе осъден на две години условно за изборни измами в референдума за сваляне от длъжност на президента Траян Бъсеску през 2012 г. Според прокурорите от НДБК Драгня е използвал десет метода за подправяне на резултатите, сред които изборен туризъм и фалшифициране на подписи.

В края на м.г. румънските социалдемократи, наследили компартията, станаха първа сила на изборите, но въпреки резултата от около 46% от гласовете лидерът на победителите Ливиу Драгня не можа да стане премиер заради условната си присъда и обвинение в корупция за около $26 000 според Би Би Си.

Сред разследваните е и бившият премиер социалдемократ Виктор Понта, близък на Драгня, срещу когото има обвинения за търговия с влияние. Става дума за 220 000 евро, получени от бизнесмена Себастиан Гица, за да му бъде осигурена избираема позиция в листата на партията.

Под натиска на протестите правителството се отказа от постановлението, но министърът на правосъдието Флорин Йордаке съобщи, че то ще бъде внесено като проектозакон в парламента. Предложението бе изпратено за одобрение на Висшия съвет на магистратурата, но това засили протестите.

Опонентите на спорните промени подозират, че отстъплението е само временно. Освен това според в. “Гардиън” правителството все още не се е отказало да освободи около 2500 затворници с присъди под 5 г. с друг нормативен акт.

Опозицията настоява правителството да признае "грешката" с приемането на постановлението, иска оставка на целия кабинет. Две малки опозиционни партии внесоха проекторешение за вот на недоверие. Ливиу Драгня твърди, че вотът няма да успее.

Двете партии от управляващата коалиция - Социалдемократическата и Алиансът на либералите и демократите, имат 250 места в 465-местния парламент, а освен това 18-те депутати от малцинствата традиционно подкрепят правителството. Междувременно управляващите партии организираха контрапротести срещу протестите за отмяна на постановлението, в това число пред президентството срещу държавния глава Клаус Йоханис, който се бори за прозрачност в политиката и е основен опонент на Ливиу Драгня.

Според сп. “Тайм” недоволството срещу опита за декриминализиране на по-малките корупционни деяния ще продължат, тъй като протестиращите искат да дадат ясен знак, че не желаят отстъпление от постигнатите успехи. Румъния е на 48-о място по корупция в света според “Трансперънси интернешънъл”. Но тази представа се променя през последните години. В периода от 2014 до 2016 г. около 2000 души са осъдени за злоупотреба със служебно положение.

Сред тях е бившият премиер Адриан Нъстасе, пратен през 2014 г. за четири години в затвора за вземане на подкуп и облагодетелстване в качеството си на премиер в периода 2002-2004 г. с 630 хил. евро, а също и петима министри, 16 депутати и петима сенатори, изправени пред съда. За първите 8 месеца на 2016 г. румънската НДБК успя да изправи пред съда 777 обвиняеми - съдии, министри и депутати. В началото на т.г. НДБК в Румъния съобщи, че през декември 2016 г. 91 обвиняеми са били осъдени за корупция.

Сред тях са един депутат, двама председатели на окръжни съвети, заместник областен управител и други високопоставени държавни служители и кметове. Наказанията варират между 14 г. затвор и една година условна присъда. През 2015 г. в Румъния са съдени за корупция 1250 министри и народни представители, казва главният прокурор на НДБК Лаура Кодруца Кьовеши и допълва, че общата сума на парите, дадени като подкупи, е около 431 милиона евро.

Социадемократическото правителство твърди, че борбата с корупцията е с политически мотиви и че обвинените официални лица са предимно от други партии, но според опозицията управляващата формация държи рекорд по корупционни случаи. Антикорупционната прокуратура в Румъния е обвинявана също така във фанатизъм при разследванията.

В последния доклад на мозъчния тръст “Хенри Джаксън съсайъти” се говори за значителни доказателства, които предполагат, че дирекцията за борба с корупцията злоупотребява с правомощията си и прилага практики от времето на комунизма, за да защитава собствените си интереси и да преследва политически. Но според в. “Файненшъл таймс” декриминализирането на важни престъпления не е приемливо решение.

Коментара ()

Вашият коментар