Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ако има въобще някакъв пример за приемственост във властта в България, това със сигурност е Кирил Ананиев - новият финансов министър. Той не е мръднал от сградата на ул. "Славянска" последователно в правителствата на Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев и втория кабинет „Борисов”.

Казват, че в България нямало по-добър бюджетар от него. И трябва да е вярно, защото е по-лесно да спечелиш сертификат от „Гинес” за каквото и да е било от това да останеш толкова дълго във властта при смяна на седесари, юпита, социалисти и гербери.

Изборът на Кирил Ананиев показва действително приемственост, но може би и знак, че политическият свят у нас започва с всеки нов, дошъл на власт, но с бюджета шега не бива. Ананиев е част от служебния кабинет, който бе назначен от президента ген. Румен Радев с генералната задача да крепи властта в следващите месеци до нормалното провеждане на извънредните парламентарни избори.

Така поне бе формулирана целта на временното правителство. Казвали са ни го няколко пъти и преди. Новото този път е ревизията на предишното управление. Но и това новаторство трябва да се приема съвсем нормално и дори задължително в страна като България с традиционни върхови постижения в корупцията, клиентелизма и абонаментната хранилка на партийните фирми.

Така че ревизиите винаги са добре дошли. Най-хубаво е, разбира се, те да не идват циклично и кампанийно със смяната на всяка власт, за да заменят "ваш'те" фирми с "наш'те". Но с хищната политическа прослойка и със заспалия народ, който я избира, засега за това можем само да мечтаем.

Ревизиите са важни, защото освен че разкриват проблеми, дават и отговори. Като например такива, които не сме чули и до днес - какво точно се случи и защо с КТБ?

Не знаем и защо точно сега напъва як зор да се сложат машини за гласуване дори и в селските секции, в които дори и членовете на секционните комисии не са включвали компютър в живота си? Тази мистерия обаче ще почакаме да се разбули след следващата смяна на властта.

Интересният въпрос сега е дали служебният кабинет на Огнян Герджиков ще бъде действително приемствен, ревизионен и сдържан като професора премиер, или ще се превърне в реваншистки заради политиците бизнесмени, които винаги дърпат конците на заден план?

Защото вече сме свидетели на първите леки експлозии по места още преди да е приключила т.нар. ревизия.

Първата ударна вълна помете шефа на фонд "Земеделие" и подуправителя на здравната каса. Като декларираме приемственост, интересно е дали служебният здравен министър ще отхвърли и положителните промени, направени от предшественика.

Регистрацията с пръстови отпечатъци за момента дава резултат от 1,5 милиона лева по-малко кражби всеки ден в болниците в цялата страна. И това вече четвърти месец.

Ако този темп се запази, ще бъдат спестени почти 20 процента от бюджета за здравеопазване. Може и да е обидно да си слагаш пръста в машинката, но в крадлива държава като нашата явно дава силен резултат. Въпреки обяснимата съпротива вече има и много лекари, които одобряват промяната. За пациентите да не говорим.

Трябва ли сега това въведение да се отхвърли, само защото са го направили предишните? Или идеята е да заменим пръстовия отпечатък с друга технология, която обаче ще внесат "наши" фирми?

Още в петък ще получим сигурни доказателства дали ревизията ще се превърне в реваншизъм в един друг важен сектор на властта.

Тогава в МВР ще се проведе национално съвещание и резултатите от него ще дадат директен отговор на въпроса. Говори се, че новият министър искал да смени 10-ина шефове на регионални дирекции.

Ако това се случи, вече освен на реваншизъм намирисва и на избори като мотив. Защото кампанийната смяна на началници на областни дирекции се прави винаги в месеците преди вота. Не за да се пребори битовата престъпност по селата, естествено, а за да бъдат назначени послушни хора, които ще преследват купувачите на гласове на врага, но ще пазят нашите.

Ако ви звучи прекалено конспиративно, припомнете си какво се случи през лятото на 2013 г. по време на правителството „Орешарски” – почти не остана несменен шеф на служба и дирекция във вътрешното министерство – и това ако не е приемственост...

Между другото покрай изгонването на шефовете на фонд „Земеделие” и на здравната каса се разбра, че в новия служебен кабинет са назначени и трима зам.-министри от славния кабинет „Орешарски”.

Да обърнем внимание и на още един факт - както служебният вътрешен министър, така и тримата му заместници бяха отстранени не толкова отдавна от системата на МВР след проверки срещу тях, инициирани, забележете, от прокуратурата, и проведени от Инспектората и от Дирекцията "Вътрешна сигурност".

Аз лично много добре помня какво се случваше в Пловдив по онова време, също и в Плевен, и какви са причините за отстраняването на тримата МВР шефове. Едва ли за някого е загадка с какви чувства и амбиции сега тези трима началници се завръщат в бяла каляска в министерството. Така че в новата действителност - горко им на хората, които са отстранили Узунов и компания и в момента работят в сградата с лъвчето на "6 септември".

Ще бъде забавно, например, ако за втори път бъдат сменени шефовете на Дирекция „Вътрешна сигурност”. Същите, които, както се разбра наскоро, накараха подкупните катаджии да напускат службата, защото вече трудно могат да вземат подкупи. Един от малкото подплатени с конкретни цифри успехи на фона на огромния провал с корупцията, за който ни напомни също скоро последният мониторингов доклад на Европейската комисия.

Естествено, МВР е само един от примерите, едно от важните за овладяване министерства. Но нека все пак не забравяме, че реваншистките сценарии за момента са само мрачни хипотези. Дано да се окаже, че не съм прав в прогнозите си. Но всичко, което видяхме в последните 26 години при смяната на властта, ме кара да съм песимист.