* Ние предоставяме купони за храна, когато има гладни и хора с ниски пенсии, но не предоставяме работни места, когато има безработица.

* Осигуряването на пълна заетост не е работа на частния сектор, когато той не се нуждае повече от работниците и служителите си, отговорността се пада на публичния сектор да ги поеме.

„Разходите, свързани с безработицата са огромни в сравнение с простото предоставяне на работа при базисна работна заплата”. Това каза в интервю за испанския eldiario.es проф. Павлина Чернева, икономист от САЩ, родена в България, в гр. Силистра. Чернева посети тази седмица Испания, за да говори пред техния парламент по проблемите на безработицата. Последният ден посети и Италия.

Както „24 часа” писа Павлина Чернева е един от най-влиятелните представители на Модерната монетарна теория (ММТ). Тя беше поканена от неправителствени организации, за да представи принципите на ММТ. Чернева е професор и ръководител на катедрата по икономика в „Bard College” в Ню Йорк, научен сътрудник на икономическия институт “Леви”.

В интервюто, публикувано на 26 януари 2017 г. Чернева говори какво представлява Програмата за гарантирана, преходна заетост.

За отстраняването на безработицата съществуват различни индиректни политики: обучение и трениране, данъчно облагане или поощрения. Всъщност, най-добрият начин за създаването на работни места е директното им създаване. Програмата за преходна заетост гарантира на безработните някои възможности за работа – може би в обществения сектор – при базисна работна заплата, казва Чернева.

„Когато икономиката се възстановява, хората напускат програмата и преминават към по-добре платени работни места в частния сектор. По този начин програмата работи контрациклично и всъщност се явява по-съвършен макроикономически стабилизатор.”

Според икономистката програмата за заетост допълва социалната осигурителна мрежа. „Ние предоставяме купони за храна, когато има гладни и хора с ниски пенсии, но не предоставяме работни места, когато има несигурност, свързана с безработицата.”

На въпрос програмата скъпа ли е, Чернева отговаря отрицателно. „Ние вече плащаме огромна цена, свързана с безработицата: не само удръжките от заплатите и субсидиите за доходите, но безработицата причинява редица социални и икономически проблеми, които плащаме в реален и финансов смисъл. Безработицата увеличава уврежданията, проблемите свързани с психическото и физическо здраве на хората, разходите за лекарства. Отразява се отрицателно на децата и семействата. В същото време губим човешки капитал. Губим БВП, доход и производство.

Ако съберем всички тези разходи, свързани с безработицата, те са огромни в сравнение с простото предоставяне на работа при базисна работна заплата. Има няколко оценки относно разходите за тези гарантиращи работа програми. В зависимост от размера им, могат да бъдат между 1% и 2% от БВП.

Достатъчно е тези проблеми да се решат директно по начина, по който се решени други социални проблеми. За нуждаещите се бездомни построяваме жилища, а на безработните не даваме това, което искат – работа.

На въпрос, ако частният сектор не предоставя работни места за тези хора, кое ви кара да мислите, че общественият сектор може да го направи, Павлина Чернева отговаря: „Съществува частен интерес и друг – обществен интерес. Осигуряването на пълна заетост не е работа на частния сектор. Общественият (държавният) сектор има коренно различна функция. Той би трябвало да предоставя обществени стоки и услуги, на които могат да се радват всички граждани. Следователно, когато се създават работни места в публичния сектор, те трябва да се преценяват в съвсем различна светлина: не дали са донесли печалба на правителството, а дали са решили някакъв социален проблем, който правителството е искало да реши.

Ако в селските райони съществува бедност и опустошение, целта ще е, не дали проектът ще направи печалба от 2% или 5%, а дали бедността и опустошението са заличени.

Правителствата обаче оперират в днешната икономика като се опитват да копират политиките на частния сектор при назначаване на работници и служители: минимализиране на разходите, максимализиране на приходите. Това не е функцията на правителството.

Когато частният сектор не се нуждае повече от работниците и служителите си, отговорността се пада на публичния сектор да ги поеме. Публичният сектор трябва да функционира като антициклична сила на пазара на труда, точно както прави в други области.

В рамките на Еврозоната съществуват фискални ограничения. Но бюджетният дефицит не зависи от програмата за гарантирана заетост. Той зависи от редица други съображения.

Програмата за гарантирана заетост има такива положителни въздействия върху БВП и ефекта на мултипликатора за частната трудова заетост, че очакванията ми са, че първоначалните разходи за предоставянето на трудова сигурност ще са много по-малки, отколкото плащаме понастоящем за безработицата и всички останали разходи, свързани с нея.

Последният въпрос на журналиста е как Чернева впечатли с една диаграма относно икономическите възстановявания в САЩ и кандидатът за президент Бърни Сандърс я представи в Сената: „Бихте ли обяснили какво открихте, че тази диаграма ви направи толкова известна?”

„Читателите ви навярно са запознати с работата на Thomas Piketty, който, заедно с Manuel Saez от колежа Berkeley, състави голяма база данъчни данни за САЩ. Взех тези данни и наблюдавах как се променя доходът за различни групи през целия бизнес цикъл. Въпросната графика отговаря на въпроса: Кой печели, когато икономиката нараства? И това, което открих, бе, че когато наблюдаваме следвоенния период, при всяка икономическа експанзия в САЩ, долните 90%, всъщност долните 99%, получават все по-малък и по-малък дял от растежа. Този дял постоянно намалява и след 70-те и 80-те години, най-богатите 1% са тези, които получават огромната част от икономическия растеж.

Толкова голяма част, че през последната експанзия след рецесията от 2008 г., икономиката нарасна, но реалният доход на огромна част от американците всъщност намаля.