Лелята на известния наш политик Огнян Герджиков - Хана Герджикова, е родена на 12 януари през далечната 1912 г. в Прага, в тогавашната Австро-унгарска империя. Баща й идва на работа в бирената фабрика “Прошек” в България през 1924 г. Той бил с много ценна професия – бирмайстер.

Но когато е 12-годишна, тя се връща при баба си в Чехия, завършва Търговска гимназия и се връща у нас в началото на 30-те години на ХХ век. От 1935 г. живее на ул. “Екзарх Йосиф” в центъра на София. Още когато дошла, отишла във Военния клуб със своя приятелка. Там се запознала със съпруга си – Илия Герджиков. Синовете й са Димитър и Светослав, а Огнян е племенник.

Живяла е скромно, а след 1953 г., когато

пенсионират съпруга й като "царски офицер"

с малка пенсия,

въпреки че се е бил на фронта срещу хитлеристите, дори и в мизерия.

Казва, че не бива да се яде по много и още обича да играе с кукли и пухени играчки. Любител на животните е.

Много години се занимава с отглеждане на канарчета, но от висша категория – от чужбина. Има много купи като първенец с тях, защото е печелила многобройни конкурси с питомците си. Съвсем доскоро се е обслужвала сама, но в момента и помага една жена, която идва веднъж дневно.

През годините тя е работила като преводач от чешки на български език, развеждала е чуждестранни групи сред забележителностите на столицата. Говорила е перфектен български и никой не допускал, че самата тя е чужденка Възрастната жена е преживяла три строя. Според големия й син Димитър Герджиков тя се е чувствала най-добре по време на царска България.

- Как стигнахте до тази забележителна възраст?

- Причината е че съм пешкин (оправна, сръчна) жена! - стисва бодро юмруци дълголетницата.

Духът - това прави човека млад и красив!

- Обикновено се смята, че в големите градове мръсният въздух е основна пречка за достигане на такава преклонна възраст, а вие сте живяли на пъпа на София цели 80 години?

- Да, живяла съм само тук и като дете - в Прага.

- Каква е тогава тайната на дълголетието според вас?

- Трябва малко да ядеш. Особено вечер. Всичките болести са от храна.

- А вие с какво се храните? Месо употребявате ли?

- Всичко ям, но държа на разнообразието. - Тук се намесва синът й Димитър: - Доста е капризна към вкуса на ястията – ако нещо примерно е малко по-солено или пък безсолно и не й е вкусно, просто бута чинията: “Ти го яж това!”. Трудна работа (вдига рамене).

- Помните много епохи, кога през годините беше най-хубаво да се живее в България?

- Навсякъде е хубаво да се живее. В България най-добре беше точно преди войната, по царско време. Тогава бях млада и децата ми бяха малки, а мъжът ми беше генералщабен офицер. - Може би близкият минерален извор в софийската баня също има значение?

- Да, носят ми всеки ден вода от него, но не пия много... Иначе – по чаша мляко всеки ден.

- Има ли връзка между интелект и дълголетие, както твърдят някои модерни теории?

- Възможно е – четях доста през живота си. Но ако искате да разберете нещо по-характерно за мен, то е, че навремето много танцувах. Направо изтърках пода на Военния клуб от танцуване. Ходехме редовно с приятелки и точно там се запознах и със съпруга си.

- А от политика интересувате ли се?

- Да, вълнува ме все още. Ето виждате, радиото ми е на леглото и постоянно си го пускам, за да слушам новините.

- Някакви партийни предпочитания имате ли?

- Подкрепям всичко, което може да доведе до добро за народа ни, за хората. Винаги през живота си съм била монархистка. Но по принцип от сегашните партии нямам някоя, която да ми е любима.

Баща ми беше бирмайстер – много важен човек в бирената индустрия, без него фабрика “Прошек” нямаше да я има. В началото имаше проблеми, защото нашата вода, за разлика от чешката е по-малко варовита. Наричаше бирата "течен хляб". Самата аз обаче съм пила съвсем малко. Трезвеник съм – нито пия, нито пуша. Е, веднъж навремето още като младо момиче – 15-годишна бях, приятелката ми пушеше пред Военния клуб и аз запалих една цигара с нея. Тогава мина един полковник и строго ми каза: “Момиченце, да хвърлиш цигарата, че

като остарееш

знаеш, ли каква грозна баба ще станеш?!”

И оттогава не съм и опитвала...

- Какво е отношението ви към религията, вярваща ли сте?

- Да – посочва малката икона на стената над леглото и прави молитвен жест с ръце. - Родена съм като католичка, но когато се омъжих, приех православната вяра на съпруга ми и като такава ще ме погребат.

- Виждате ли се с хора, посещават ли ви?

Предимно роднините – те са близо 50 души и обикновено идват, за да отбележим рождения ми ден.

Каква универсална мъдрост за живота сподели лелята на Герджиков, четете в хартиеното издание