Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Когато и да дойде смъртта, вече има при кого да ида - при моя ангел

Още акценти от генералното интервю, което държавният глава даде пред "24 часа":

Съвет към Радев: Да прецени дали да показва най-близките си пред медиите

Не искам втори мандат веднага след първия. Продължавам да работя за България - да си говоря с хората, да влизам по читалищата и по кръчмите

След като си изпитал най-истинската болка, изводът е: “Прави добро!”

Имам три невероятни деца, едното е на небето

С Борисов минахме през много тежки моменти - станахме приятели. От него съм научил много. Както и от Обама, Меркел и Гаук

Пред Радев има много рискове. Ако изникнат съмнения в честността на изборите, в страната ще настане невероятен политически хаос. Надявам се никой да не поставя под съмнение посоката - ще е национално предателство

С държавния глава разговарят КРИСТИНА КРЪСТЕВА и БОРИСЛАВ ЗЮМБЮЛЕВ

- Г-н президент, как оценявате мандата си? Падна ви се да сте държавен глава в изключително сложна вътрешна и световна обстановка. Като че ли оставате в историята като спокойния президент.

- Не отива на един президент да дава сам оценка на работата си, но все пак това бе един много труден, но успешен мандат. В политиката не е важно как влизаш, а как излизаш. Аз си тръгвам с високо вдигната глава, доволен от свършеното. Влязох в политиката, защото си обещах да дам. Аз бях постигнал достатъчно с честен труд.

Дадох много - и

като министър,

и като държавен

глава.

Дадох, но не взех.

Приготвил съм един списък. В моя мандат много неща се случиха за първи път в демократичния преход на България. И вие бяхте първият журналист, който усети това, което е изключителна референция за професионализъм и, разбира се, за качеството на медията, която представлявате. Този списък е цели 3 страници - ето го. Много е дълъг, но ще посоча само няколко неща. За първи път държавен глава минава през три парламентарни кризи и прави две служебни правителства в един мандат; инициира референдум - дава път на пряката демокрация, като първите 3 референдума се проведоха в моя мандат (други президенти обещаваха, аз ги направих); за първи път 3 правителства в рамките на 1 г.; 2 вълни на национални протести. Аз съм първият държавен глава, който не назначи

нито един

посланик или

служебен

министър,

агент на ДС.

За първи път държавен глава промени изцяло приоритетите в българската енергетика - от “Голям шлем” с 3 изцяло руски проекта, от които българският народ нямаше да спечели нищо, към 3 смислени приоритета: енергийна диверсификация, либерализация и ефективност. Само от енергийната ефективност печелят не една група олигарси, а милиони българи. За първи път имаме президент технократ, инженер, мениджър, предприемач. Отговарям и на последната част от въпроса ви - да, аз съм много търпелив човек, много постоянен и прагматичен. Оценката на историята не се случва веднага, тя ще дойде със следващото поколение.

- Гордеете се с отличните отношения с премиера Борисов, макар и на моменти да се чуваше, че сте се отчуждили. Най-много се разминахте по темата Русия. Тези ваши отношения силна страна ли са, или повод за упреци, че сте слаб?

- Силна. По този начин с премиера Борисов дадохме друг пример за отношения. Нагледали сме се на противопоставяне, на политици, вкопчили се във властта, които искат от тях да зависи. Аз съм друг тип човек и друг тип политик. Имаме достойни, коректни, прекрасни отношения с премиера Борисов. Това се дължи на личностните ни качества - и двамата сме разумни и отдадени на държавата. Макар и да сме били опоненти - понякога за един проблем решенията са различни, ние ги търсехме и намирахме заедно. Надделяваха разумът и държавническото отношение. Всеки от нас двамата беше оставил егото настрани в името на държавата. Минахме през много тежки моменти - станахме приятели. Само ние двамата си знаем колко ни е било тежко. Имали сме и спорове. Но ние знаем, че минахме през тях. Това ни направи силни заедно. Това роди най-дефицитната стока в българския политически живот - доверието. Търпението беше и мой, и негов съветник. И търсенето на решения за България. Постигнахме много заедно. В ГЕРБ имам много приятели. Аз съм първият държавен глава (пак от списъка, който ви дадох), който си тръгва, запазвайки добри отношения с партията, която го подкрепи. Нека има и такъв пример в историята ни.

- В момента в какво сме? Криза - политическа и парламентарна, а според някои - и конституционна. Знаете защо е въпросът. (Заради отказа на президента да назначи служебен кабинет за краткото време до идването на наследника му - б.а.).

- Ситуацията е много ясна. Трябва да отворим дебелите книги и учебниците по политология.

Много политици

престанаха да

четат книги.

По-скоро четат

какво пише във

фейсбук.

Аз се гордея, че не съм във фейсбук. Фейсбук за мен е символ на ежедневното отиграване на ситуации - от днес за днес, дори не до утре. Книгите са символ на мъдрост.

Дори днес донесох за президентската библиотека доста книги, които ще останат с надеждата, че някой ще ги прочете.

Отговарям на въпроса. Ние се намираме в политическа и в парламентарна криза. Но в никакъв случай не и конституционна. Тук искам да кажа едно голямо “благодаря” на всички политици, които в последните седмици наистина доказаха, че са се поучили от уроците на 2013 и 2014 г., когато бяхме свидетели на извънредно политическо противопоставяне, когато 5 правителства и 3 парламента се смениха за 2 г. и когато политически лидери се обвиняваха от трибуната във всички грехове.

Сега ние минахме по един коректен, изцяло конституционен начин през парламентарната и политическа криза. Това е доказателство, че нашите политици се учат и се развиват. Аз им благодаря за това. Вие бяхте свидетели, че държавният глава не искаше това Народно събрание да си ходи. Положих всички усилия до последно, дадох достатъчно време на партиите, поканих всички на консултации и те се държаха коректно за разлика от много други консултации. Да отбележим, че последните президентски избори бяха признати от всички като честни, всички пожелаха успех на победителя. Не беше така с мен преди 5 г., когато Станишев не ми подаде ръка, не ми пожела успех. Сега е по-различно и аз се радвам на този прогрес. На мен ми беше много по-тежко. Сега президентът Радев получава “зелен светофар”, да видим какво ще постигне за България. Надявам се той да бъде на висотата на очакванията. Той ще създава служебно правителство в първите си дни.

Ако мога да споделя урока от това, което аз разбрах и постигнах. В такива критични моменти за държавата е много важна личността на държавния глава, за да може всички да му се доверят - и партиите, и гражданите. Той трябва да успее да създаде равно отдалечено експертно правителство, което да не породи никакви съмнения за зависимости. През 2013 г. бях оставен сам от партиите и трябваше да направя в рамките на 2 седмици експертно, равно отдалечено от всички правителство. С протести в 27 града.

- Вие дори излязохте пред сградата, за да говорите с протестиращите, докато ви освиркваха.

- Знаех, че ще ме освиркат, но отидох да говоря с тях. Никога не съм търсил медийния комфорт, нито съм очаквал хората да ми ръкопляскат. Знаех едно - трябва да отида там, за да им покажа, че вратите на президентската институция са отворени за всички.

Поканих протестиращите - те дойдоха. Създадохме обществени съвети, граждански изборен борд - това е иновация, която аз въведох. Бях сам и се опрях на гражданите. Получих подкрепата им. Минахме заедно и достойно през кризите.

Той ще трябва да бъде на висотата на очакванията. За да можем да избегнем най-голямата драма, която може да се случи в държавата - крайно политическо противопоставяне и липса на легитимност, ако се провалят или оспорят резултатите от предстоящите избори.

- Преди дни в прощалната си реч в Чикаго президентът Обама спомена само веднъж наследника си, при което се изляха освирквания. Той ги възпря. А след избирането на Тръмп му обеща: “Сега ще направим всичко по силите си, за да ви помогнем, защото, ако вие успеете, успява и Америка”. Вие също поканихте незабавно наследника си, седнахте не на фотьойла, а до него на този диван. Все пак имате ли някакви резерви към ген. Радев?

- Радев получи пълната ми подкрепа. Аз съм денонощно на негово разположение да му помогна за каквото той пожелае. За мен е изключително важно да предам по веригата това, което научих. Аз съм първият държавен глава, който не злослови срещу други български президенти и не ги критикува безпринципно. Който заявява много ясно пред такава реномирана медия като вашата, символ на истината: Аз бях критикуван от друг български президент. Не отвърнах със същото. Вярвам, че на един президент му отива не да плюе президентите, а да създаде Съвет на президентите. Да ги събере заедно, да си говорят. На един държавен глава му отива не да манипулира и да лъже за мандата на други президенти, а да създаде Президентска библиотека на България. Гордея се, че като държавен глава създадох Съвета на президентите и Президентската библиотека, която ще открием тези дни, в която всички президенти да си оставят подаръците, ордените, медалите, речите, посланията. И там да идват туристите, учениците, децата, студентите, изследователите, гражданите, дядовците и бабите с внуците. Всичко това го оставям в наследство на Радев. Пожелавам му успех. Неговият неуспех няма да бъде мой успех. Него го чака много тежък мандат и дано не допусне големи грешки. Ще цитирам голям български президент - президента Стоянов, от когото също научих много. Каза ми: “Всеки президент бърка. Човешко е. Но гледай да не сбъркаш в големите неща”. А те са не повече от 4-5 в мандата. Аз не сбърках в големите неща.

- Защо визионер като вас не пожела втори мандат? Има ли и друга причина освен личната?

- Това беше моят разговор и с Обама, и с Меркел, и с Гаук, и с Борисов. Личните ми мотиви са ясни. Бях честен към всички. Бях член на световно семейство, бях равен на всички тях. Имал съм поне 25 срещи с Обама и 30 с Меркел.

Обама и Меркел са имали

мобилния ми телефон,

звънели са ми за всичко.

Търсели са моето мнение. Аз бях човекът, който можеше на български, на руски - с Лавров широко си говорихме, на перфектен немски и английски да дава решения. И бях оценен.

Получих огромно

международно

признание.

Аз съм и първият български държавен глава, обявен за личност на годината на друга държава.Обявен и за личност на годината на Балканите. Получих най-висши държавни отличия от над 20 държави в света. Всички те ще останат в Президентската библиотека. Поставих рекорд. Досега в България за 26 г. средно на година са идвали по 3-ма - 4-ма президенти. През 2016 г. имаме 25 посещения на чуждестранни държавни глави. Дойдоха на крака в последната ми година. Казаха една добра дума за мен, подкрепиха България. Гордея се с това. Посочих ясно - бях в абсолютна невъзможност да имам втори мандат веднага след първия. Понеже винаги съм бил честен с хората, така и казах: “Аз няма да се кандидатирам на следващите президентски избори. Отказвам втори мандат веднага след първия.”

- Засега...

- Оставам активен, посветен на бъдещето на България. Аз съм президентът, който даде път на дългосрочното планиране, постигайки съгласие по Националната програма за развитие “България 2020”. Първият, който успя да обедини 5 правителства зад нея. Те я изпълняват. Преди мен всички правителства започваха от нулата, плюеха предишното. Аз съм първият президент, който на КСНС постигна пълно съгласие по дългосрочните приоритети на България. От 14-те КСНС, които съм провел, с много малко изключения, имаме пълно съгласие, въпреки голямото политическо противопоставяне. Това е едно от многото доказателства, че

работих като

президент

обединител.

Обединих всички около стратегическите приоритети на България.

- Кажете още за приятелството си с Обама.

- Обама е мой близък приятел. През последния септември само за един ден ние се видяхме три пъти. Бях на първия ред на неговата последна историческа реч от най-високата трибуна на планетата - Общото събрание на ООН. После на обяда той беше на маса №1 с Путин. Беше ме сложил на маса №2 и си говорихме дълго. От едната ми страна беше министър-председателят на Канада Джъстин Трюдо. За мен това е новият Обама, който гледа напред и има много какво да каже.

- Когато стана премиер, световните медии се впечатлиха от външността му, но вие очевидно сте забелязал у него и доста качества.

- Ние с него също сме приятели. Имали сме няколко срещи, много си допаднахме. А от другата ми страна беше министър-председателят на Австралия. Срещу мен беше министърът на външните работи на Русия (смее се), с когото също имах прекрасен разговор. Но извън този исторически обяд вечерта Обама ме покани и на приема. И направихме тази прословута снимка, на която Обама и Мишел така здраво са ме прегърнали, че леко ми се е повдигнало сакото.

- Как се стигна до тази здрава прегръдка?

- На приемите на Обама винаги гледах да съм един от последните, които влизат. Използвах това време, за да си поговоря с неговите съветници. Станах близък приятел с неговия екип. Говорихме си за много неща. Формирал съм техни позиции по някои въпроси.

С вицепрезидента

Джо Байдън

сме си говорили

какво трябва да

се направи в

Украйна, на

Балканите.

И когато влязох - един от последните, Обама се ухили до ушите и каза: “Мишел, ако има един президент, когото трябва да прегърнем, това е този”. И ме прегърнаха. Обама много хора го плюят. Но той е много дълбок и ми е много любим. Написа история в първия си ден. Невероятен демократ. Изключителен оратор. Много хуманен, емоционален, голям човек. Тръгва си на 20 януари. Гордея се, че си тръгвам с него само с 2 дни разлика.

- А най-специалната ви снимка в политиката?

- С президента на Германия Гаук, който ме държа минути за ръка пред всички немски медии. И ми каза: “Росен, съжалявам, че няма да има втори твой мандат. Но се гордея с нашето приятелство”. Светило, икона на ценностите в политиката. Бившият пастор Гаук е човекът, който вкара комунизма, фашизма, Щази по най-коректния начин в учебниците. Голям визионер. Аз съм Обама. Аз съм Меркел. Аз съм Гаук. Научил съм много от тях и се гордея с моето приятелство с тях. Гордея се и с приятелството си с Борисов, защото научих много и от него.

- И как при всичко това се опазихте да не се пристрастите към властта?

- Да служиш на народа, има най-различни измерения.

- Това е вашата перспектива - че служите, а не че вие сте властта.

- Това е моята перспектива. Аз продължавам да служа на народа, има много смислени начини за това. Ще ходя по читалищата, по университетите, ще си говоря с хората. Ще бъда активен в международен план. Ще пиша книги. Ще бъда съветник, ментор. Ще помагам на българските иновативни индустрии. Ще гледам напред технологиите и индустриите на 21-и век да се случват у нас. Чакам с огромно нетърпение свободата, която ще настъпи на 22-и около 12,30 ч. Какво ще се случи оттам нататък с мен? Ще си говоря с много хора. С милиони хора. По друг начин. Защото като държавен глава обиколих българските села, градове, региони, но не е същото. Ще ходя, ако щете, и по кръчмите, ще си говоря с хората по друг начин. Аз постигнах в живота си достатъчно. Няма нужда да се доказвам вече на когото и да било. За мен една думичка е много важна. И тя не е “сила”, не е “власт”, а е “смисъл”. И без власт пак може да си полезен.

Един президент не се мери само по това какво се е случило в мандата му, а в рамките на целия му живот. Ще продължавам да бъда патрон на тези, които гледат напред и вдигат високо летвата. Оставам активен, независим, равно отдалечен, но лоялен - на кауза, на принципи и на европейското демократично развитие на България. Бях и ще бъда добър партньор на всички партии, които работят за европейското развитие. Надявам се никой по никакъв начин да не постави под съмнение посоката. Това ще е национално предателство.

- Докато се прегръщате с Обама и с Мишел, питат ли ви е къде е вашата жена?

- Не, Обама не ме е питал, Гаук ме е питал. Аз поставям Гаук, Меркел и Обама на едно ниво. Уникални държавници, невероятни хора. С Меркел много сме се смели, защото тя ми каза: “Е, добре дошъл в клуба.”

- На непридружените.

- Абсолютно. Камо ли да говорим за президента Оланд. Искате ли да говорим за него?

- Да.

- Добре. Кога сме го видели с жена на прием? Аз съм инженер - действам по план. От ден първи аз не исках по никакъв начин жена ми и децата ми да бъдат подмятани от медийни империи. От ден първи знаех много добре, че самият аз ще се боря с всички възможни средства да не се взема на сериозно като президент. Да остана човек, добър съпруг и приятел. Предпочитах децата ми да ходят по дънки, да останат в любимия квартал. Аз и съпругата ми взехме всички мерки, за да може те да имат нормално детство, а не да ходят под прожекторите. Абсолютно

целенасочено

не живях със

семейството

си във вила

“Калина”,

защото децата ми щяха да отраснат в средата на бодигардове. Това беше едно много правилно решение, мое и на съпругата ми. Оттук нататък мога само да посъветвам новоизбрания президент да бъде много внимателен, защото по отношение на протокола няма никакви такива изисквания. Да премисли, с оглед медийната среда в България, доколко личният и семейният му живот трябва да бъдат обект на общественото внимание. Нашето съвместно решение със съпругата ми по никакъв начин семейството и децата да не бъдат изложени под светлината на прожекторите бе правилно. Така действат и почти всички други световни лидери. Ако искам не аз да диктувам бъдещето на децата си, а те сами да си го изработят, няма защо да се разхождам пред телевизионните камери с тях. Няма почти нито един богат човек, който да е щастлив. Няма почти нито един известен човек, който да е истински щастлив. И понеже искам моите деца да са щастливи, нека си ходят боси по тревата.

- За първи път го казвате - че решението да останете сам по време на мандата е било ваше.

- Това е съвместно решение, мое и на съпругата ми. Жена ми допринесе изключително много, за което съм ѝ благодарен. Тя си остана посветена българка, изключителен професионалист в работата, страхотна майка. Тя се бореше със зъби и нокти моята известност да не повлияе по никакъв начин на децата. И го постигна.

- И ви връхлетя най-тежката възможна трагедия, която може да сподели един човек - загубихте дете. А малко преди това сте били в същата клиника, в която издъхва най-големият ви син Филип, за да направите дарение по “Българската Коледа”.

- 6 месеца преди това направихме дарението. В същата тази стая.

- И на срещата си с проф. Пилософ, разбира се, без да подозирате трагедията, която ще ви сполети, казвате, че работите за нуждата на детската кардиология. А загубихте детето си след кардиологична криза.

- Това е просто съдба. Това беше един съдбовен момент. Тръгвам отзад напред. Седмици наред след смъртта на детето си бях в невероятен шок, много трудно го преживях. Видях го мъртъв, целунах го студен за последен път именно в тази стая, в която 6 месеца преди това бях заедно с 20 деца, които, за разлика от моето дете, бяха получили шанс за живот. Някои от тях след претърпени по 20 сърдечни операции! И едно детенце ми подари метално сърце, на което пишеше “Само човек, който е изпитал най-истинската болка, се научава да живее”. Беше си написало и името. Сложих това сърце в деня на смъртта на моя син до портрета на моя ангел и всеки ден си казвах: “Ти сега ще се научиш от мъдростта на децата. Ти изпита най-истинската болка, сега ще се научиш да живееш.” И... гледам напред. Това е огромна трагедия, която не пожелавам на никого. Не спах един месец, имах 200 кръвно. Това, което ми помогна, беше мъдростта на детето. Цялата драма в тази стая се превърна в нещо позитивно... Казах си: имам три прекрасни деца, едното от тях е на небето, но продължава да е с мен. Промених се. Гледам на смъртта по друг начин. Когато и да се случи тя, не ме е страх от нея - имам къде да отида, имам при кого да отида. Отивам при моя ангел.

Позитивното е, че в крайна сметка тази история може би ще ни помогне на всички нас да се поучим от детската мъдрост. Всеки от нас е изпитвал своите болки, всеки от нас трябва да се научи да живее. Това са истинските, големите неща в живота. Всеки един от нас има своите болки, своите драми. Въпросът е какво научаваш от това...

И гледаме постоянно едни арогантни хора, които 25 г. заливат ежедневно народа със собствените си сценарии, със собствените си драми, дори, ако щете, със собствените си ненаучени уроци от болката, която са изпитали. Политици, които са минали през драми и болки, но не търсят доброто. Извади доброто, не лошото. Дай път на доброто. Може би това е най-важното изречение в това интервю: Ако има един-единствен извод от трагедията, която ми се случи - да изпиташ най-голямата болка и да минеш през най-голямата драма, този извод е: “Прави добро!” Не може да има друг извод. Защото, ако ти изпиташ най-истинската болка и останеш лош човек, ако преминеш през най-голямото изпитание и продължиш да правиш лошо, какво си научил от детската мъдрост? Какво си научил от живота?

Интервюто четете в утрешния брой на "24 часа", продължение - във вторник.

Коментара ()

Вашият коментар