Миналата година по-голямата част от българите бяха настроени срещу него, но времето и успехите лекуват всичко. В София го очакват препълнени трибуни.

Най-важното, което направи Григор Димитров на турнира в Бризбейн, беше да печели с минимален разход на сили. Играта му беше издържана във всеки един статистически показател, като той завърши втори по отношение на спечелените точки на първи сервис и освен това направи повече от 60% спечелени точки на второ подаване. В добавка към това Григор допусна всичко на всичко три пробива в целия турнир, като отрази повече от дузина и половина точки за пробив.

Нещо, което през миналата година не си личеше в играта на българския тенисист. В ключовите моменти на негов сервис идваше почти неизбежната двойна грешка и пробивите валяха. Докато миналата седмица в Бризбейн това беше една от най-сериозните стъпки в положителна посока в представянето на Димитров.

Освен всичко друго, за разлика от останалите лидери в световния тенис, Григор не е уязвим от т.нар. цикличност. Всеки от играчите в първата десетка обикновено прави един добър сезон, след което следва лек спад. Това най-вече се отнася за играчите от неговото поколение.

Самият той, след като направи пробива в топ 10 през 2014 г., постепенно изпадна чак от първите 30 в света. В случая той срещна Раонич, който в края на миналия сезон се изкачи до номер 3 в световната ранглиста и в момента на гърба му сякаш има нарисувана една огромна мишена.

Всички се целят в нея и искат да вземат неговата позиция. Респективно канадецът игра с много по-голямо напрежение. За разлика от Григор, който освен всичко друго във времето до юни - юли месец има възможност само да трупа точки, тъй като няма почти нищо какво да защитава и изкачването му в ранглистата не би трябвало да бъде проблем.

И сега той изглежда готов за това, показвайки страхотна игра срещу силни съперници в Бризбейн. Вярно е, че

жребият беше прекрасен

и му донесе първи два почти тренировъчни мача срещу по-непретенциозни съперника, които му помогнаха да намери истинския си ритъм в турнира. След това дойдоха истинските двубои. Трима играчи от топ 10 да бъдат победени в рамките на 48 часа - това в никакъв случай не е по вина на играчите от топ 10, тъй като те не са стигнали там случайно.

Седмица преди началото на турнира в официалния сайт на ATP имаше публикуван анализ за представянето на Григор през 2016 г., в който беше наблегнато на това, че той играе по-къси геймове. Резултатът при него се движи относително бързо. Това показва, че както всички големи играчи той избира момента, в който

да се концентрира върху сервиса на съперника

Нещо, което още преди 20 години Сампрас показа нагледно до какво може да доведе и което му позволи да има пълна доминация в мъжкия тенис през 90-те години.

Седмицата в Бризбейн акцентира точно върху този силен момент от играта на Григор. Той нямаше своите шансове за пробив във всеки един гейм на съперника, но усещаше правилно психологическите моменти кога си струва да вложи повече усилия и кога може да остави просто геймът да си отиде.

Опитвам се да акцентирам върху подобрената психическа устойчивост на Григор Димитров. Самият той след спечеления финал каза, че през миналата година му е тежала несигурността в личния му живот. В крайна сметка раздялата с любим човек винаги се отразява в негативен план. Сега изглежда, че е в ситуация, в която двамата с Никол имат взаимна изгода от връзката си. Не е моя работа дали са щастливи, или не, но след като той е спокоен, това със сигурност влияе благотворно и на представянето му на корта.

Колкото до друго успешно партньорство на българския тенисист - това с треньора му Дани Валверду, в случая се събраха двама души, които има какво да доказват. Григор вече беше изпаднал от първите 30, а Валверду след провала с Бердих и начина, по който беше освободен от чеха заради

първата в кариерата му загуба с 0:6, 0:6 в Рим

- всеки от тях имаше интерес този проект да сработи. Техните цели съвпаднаха още от самото начало. В случая на Валверду той и с Бердих имаше много бързи резултати. Въпросът е, че тогава той явно не успя да наложи на чеха своите виждания, още повече че не съм сигурен, че и 30-годишният Бердих искаше да се променя по начина, по който треньорът му го искаше.

Григор, от друга страна, е достатъчно млад, за да може да бъде направен дългосрочен проект, в който и играчът, и треньорът да имат комфорта да изчакат големите успехи.

А какво предимство има новият треньор на Гришо, Дани Валверду, четете в хартиеното издание.