Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Скандал: Марин льо Пен връща  9 млн. на Русия, търси пари за изборите

“Трябва да намеря банка”, казва лидерът, чиято партия бе притисната от Москва да се разплати.

Руската Агенция за гарантиране на влоговете иска френският Национален фронт да върне кредит от 9 млн. евро, взети от руска банка, която впоследствие е банкрутирала.

Агенцията е подала в съда иск за връщане на парите, дадени на партията на Марин льо Пен през септември 2014 г. от Първа чешко-руска банка в Москва. Тази новина е лоша за ултрадясната формация, която търси финансиране от около 45 млн. евро за президентската кампания и парламентарните избори тази година според в. “Монд”. Тя идва на фона на опасения, че Льо Пен с проекта си за Фрекзит от еврозоната и обещанието, ако стане президент, да признае Крим като руска територия, работи за интересите на Москва.

В средата на 2016 г. лицензът на Първа чешко-руска банка е отнет и Агенцията за гарантиране на влоговете получава правата по кредитния договор. На 26 декември м.г. административният орган съобщава на руската информационна агенция RNS, че е започнато съдебно дело за връщането на дълга, без да се уточнява кога. Агенцията отказва коментар пред “Монд”.

В Националния фронт новината за съдебен процес е приета с недоумение. До този момент там не са получавали никакво писмо с искане за незабавно връщане на кредита. “Има юридически проблеми. Но всичко е в ръцете на руското правителство (централната банка на Русия - б.а. ) и няма никаква причина за ход на това дело”, казва пред “Монд” Валеран дьо Сен-Жуст, ковчежник на партията. Според него Националният фронт трябва напълно да погаси кредита през септември 2019 г., а партията регулярно изплаща вноските си на всяко четиримесечие.

Кредитът е взет през ноември 2014 г. След разобличение на сайта “Медиапарт” и изказвания за руска връзка крайнодясната партия обясни, че е взела кредита при 6% годишна лихва след отказа на повечето френски и европейски банки да й дадат финансиране.

"Доколкото ми е известно, в Русия никога не сме водили разговори с тези банки за сума, която надвишава 10 млн. евро", заявява пред “Медиапарт” Валеран дьо Сен-Жюст. Той не изключва тази тема да е била обсъждана по време на други срещи, на които не е присъствал. В частност Сен-Жуст цитира името на евродепутата Жан-Люк Шафхаузер, водил преговорите за отпускането на кредита и получил комисионна от 140 000 евро за услугата да подготви досието и да го преведе на английски.

Според изданието за отпускането на кредита от чешко-руската банка заслуга има депутатът Александър Бабаков, бивш лидер на националистическата партия "Родина" в средата на 2000 година. Днес той е сред основните контакти на Жан-Люк Шафхаузер. Бабаков, попаднал под санкциите на ЕС, има множество престижни имоти в Париж, твърди френското издание.

През април 2015 г. са възпроизведени разговори на отговорни лица в Кремъл и възниква въпросът за политическия подтекст на тези финансови операции: заинтересовани лица твърдят, че Марин льо Пен би трябвало да бъде "възнаградена" за подкрепата си за анексията на Крим през март 2014 г., пише “Монд”.

На 3 януари 2017 г. Марин льо Пен отново заяви по канал BFM-TV, че анексията на Крим “не е незаконна”.

Тази нейна позиция й струва забрана за влизане в Украйна, което бе обявено от украинския министър на външните работи в комюнике. В отговор на статия в “Канар даншене” Националният фронт опроверга информацията, че търси ново финансиране от 27 млн. евро. Крайнодясната партия взела заем от 6 млн. евро от фонда за партийно финансиране “Котелек”, контролиран от баща й Жан-Мари льо Пен.

Марин льо Пен призна, че търси още 6 млн. евро, за да организира избирателната си кампания. "Моята приоритетна задача е да намеря банка без значение дали гватемалска, или американска - каза тя преди седмица според “Монд”. – Не се чувствам задължена с каквото и да било към такава банка освен с необходимостта да върна парите.” Според автора на статията по този начин тя отхвърля обвиненията срещу нея за зависимостта й от Русия и подготвя общественото мнение за нов заем без значение откъде.

Историята с руския кредит за партията на Льо Пен става на фона на две по-големи събития. На 21 декември м.г. Майкъл Търнър, републиканец от Камарата на представителите и член на комисията по разузнаване, е поискал от директора на американското разузнаване Джеймс Клапър да проследи руските връзки на френския крайнодесен лидер.

Според Търнър през февруари 2016 г. Националният фронт е поискал $30 млн. (27 млн. евро) заем за финансирането на президентската кампания на Льо Пен през 2017 г. Той иска да се разкрият повече подробности, които може да доведат до информационна война срещу САЩ и други страни, чиито интереси са в разрез с тези на Русия.

Междувременно в края на декември 2016 г. американските служби излязоха с част от съвместен аналитичен доклад, публикуван от Министерството на вътрешната сигурност. В него се оценява намесата на Русия в президентските избори в САЩ през 2016 г. в полза на Тръмп, чрез хакерски атаки и предоставяне на получената информация от щаба на Демократическата партия на “Уикилийкс” и “ДС Лийкс”. В Германия всички политически партии също се опасяват от хакерски атаки и дезинформация преди изборите за Бундестаг тази година според сп. “Шпигел”.

Защо френските служби се притесняват, че финансирането на партията идва от Русия, четете в хартиеното издание на "168 часа".

Коментара ()

Вашият коментар