Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Трябва ли да се доказваш, като мачкаш всички останали?

В нашата музикална гилдия е пълно с отлични музиканти, които, уви, не са добри хора.
Това, разбира се, е напълно нормално - казват, че Вагнер е бил същински задник, но не това е важното, а факта, че е велик композитор...
Но да се върнем на темата.
Някои от тези музиканти изпитваха някаква радост от това да сдухват младите си колеги.
Наричах ги "музикална полиция".
Бяха най - често представители на джазменската фракция сред нас.
Ходеха навсякъде и се занимаваха само с това да подиграват младите си колеги и да говорят за тях с огромен сарказъм.
Не, не им стигаше това да се случва само на концерти или някакви участия.
Правеха го и след това, дуднеха, злословеха, подиграваха се и какво ли не.
"Музикалната полиция" бяха хора, които приех като модел.
Казвах си - ето, онзи там джазмен - интелектуалец е всичко онова, което ти, Венци, никога не трябва да бъдеш.
Така избрах да стана пънкар.
Пишех класическа музика, силно повлияна от Шостакович, Хиндемит, Онегер, но тя беше за собствена употреба.
Иначе свирех пънк, бръснех си главата, пробих си ушите и дори веднъж си бях боядисал гребена зелен, за ужас на мама и тате, които очакваха от мен да облека костюм и да изляза да свиря концерти от Моцарт или Бетовен.
Днес част от тази "музикална полиция" поомекнаха.
Наложи им се да работят със същите онези хора, които бяха обект на техните подигравки.
И все пак съм сигурен, че дълбоко в себе си те, музикалните полицаи пазят онази злъч и сарказъм и само това, че са принудени от обстоятелствата да стоят рамо до рамо с другите ги пази от ново "избухване" в посока на онова, което правеха преди много години.
Аз пък спрях да им обръщам внимание.
Днес те не ме дразнят.
Единственото, от което успяха да ме отблъснат беше, кой знае защо, джазът.
Свързвам тази музика с онези хора и някак не успях да надскоча това.
Има си фройдистко обяснение, но понеже сме между два празника, не намирам за смислено да го анализирам тук.
Днес обаче си мисля - нямаше ли да е по - добре, ако имаше доста по - малко добри музиканти, но доста повече добри хора сред нас?
И не мога да си отговоря на този въпрос.
И понеже си задавам още един въпрос, ще го споделя с вас.
Възможно ли е да си добър музикант и добър човек едновременно?
Възможно ли е да си добър тракторист, шлосер, режисьор, овчар, писател, политик, ватман, кофражист, IT специалист и едновременно с това да си добър човек?
И трети въпрос имам - трябва ли да се доказваш, като мачкаш всички останали, или можеш да се докажеш, като покажеш какво наистина умееш?
Ето, такива въпроси ми идват в главата днес, на 28 декември, малко, преди да изпратим тази година.
Не знам дали аз съм добър човек.
Не знам и дали съм добър музикант.
Но знам, че поне се опитах някога да дам вътрешен отпор на онова, което намирам за отвратително.
И знам, че няма нищо по - важно от това да пазим по - младите и неопитни от нас хора.
Защото ние, с нашите си тъпи порядки не постигнахме нищо кой знае какво.
И ако има надежда, тя е в онези, които първосигнално се опитваме да мачкаме...

Коментара ()

Вашият коментар