Глупост или подвиг е смъртта на Гюро Михайлов? Този въпрос още не е решен. Байганьовщината изкова гюромихайловщината като нарицателно за безсмислен героизъм. Маркототевщината също е намесена - жертвата е имала лош късмет.

Гюро Михайлов е родом от пловдивското село Рахманлии, сега Розовец. Тук през 1868 г. Левски основава революционен комитет. Трима розовчани участват в Руско-турската освободителна война. По време на бойните действия селото надига глава и е опожарено от поробителя.

Гюро е свидетел на събитията по пътя към свободата. На стража застават вчерашните поборници, които заедно със своите синове ще осъществят утрешното обединение на отечеството, разпокъсано от Берлинския договор.

Гюро постъпва в трета рота на Първа пехотна пловдивска дружина от Източнорумелийската милиция. Щабът е охраняван с караул от петима солдати. На 24 декември 1880 г. застъпват той, Костадин Аргиров, Илия Кръстев, Митю Петков и разводачът Никола Костадинов.

Към полунощ във вехтата дървена сграда избухва пожар. Палежът е или турска провокация, или опит за прикриване на финансова злоупотреба. Гюро е на пост до паричния ковчег, вероятната причина за злодеянието.

В суматохата се чуват викове за вода. Единственото ведро се оказва безпомощно и пламъците неумолимо пълзят към третия ежаж, където е Гюро Михайлов. Счетоводителят Иван Костов успява да се покатери по стената, влиза при него и му казва да бяга. “Без разводача никога поста си няма да напусна!”, стоически отвръща войникът.

Никола Костадинов и другите караулни се втурват по пращящите от огъня стълби. Блъскат вратата и през дима съзират силуета на Гюро. В този миг прогорелият под се сгромолясва и пламъците поглъщат петимата.

Очевидци твърдят, че намерили овъгления Гюро Михайлов на пост и след гибелта! Бил затиснат от гредите прав с пушката в ръката.

Изпепеленият караул е погребан с военни почести в гробището “Св. архангел Михаил”. На церемонията присъства Вазов, който събира народното преклонение в стихотворението “При гробът”:

Спете тихо… България праща

вам венец и от зло се не плаши,

таквиз синове честни дор ражда,

дор я кичат гробове кат ваший.

През 1953 г. във в. “Народна армия” излиза текст, който разкрива истинската същност на румелийския солдат:

“Гюро Михайлов, такъв, какъвто го представяше фашистката пропаганда, е образец на войник от капиталистическите армии. Такива войници роботи бяха необходими на фашизма, за да може, опирайки се на техния щик, да задържи противонародната власт по-дълго време.”

После е направен паралел между Гюро Михайлов и съветския боец Василий Лемешенко. На неговия пост също избухнал пожар. Лемешенко обаче не стърчал пасивно като нашия Гюро. Развъртял се с наметалото и гимнастьорката и потушил стихията.

“Постъпката на Василий Лемешенко е характерна с активността, проявена от него, защото Лемешенко е нов човек, съветски боец, възпитан по уставите на Съветската армия”, заключава авторът компаративист.