Календарната реформа в България става неочаквано и изведнъж. През 60-те Светият синод в пълен състав посветил няколко заседания на въпроса за въвеждането в България на новия стил. Но за тези заседания църковната общественост не знае нищо.

На 22 декември 1967 г. архиеретите решават да се възприеме новия календар, считано от 20 декември 1968 г., т. е. в навечерието на Коледа по новия стил.

Истината е, че приемането на новия календар от Българската православна църква в края на 1968 г. преследва конкретни политически цели, а след тази дата календарът активно е използван и като средство във “външната политика” на Църквата, на която държавата възлага големи надежди.

Едва ли е случайно съвпадение, че на 17 юли 1967 г. в Охрид се самопровъзгласява Македонската православна църква. Тя е обявена като самостоятелна автокефална църква в разрез с православната църковна йерархия и канони и не е призната от никоя друга православна организация.

Точно тогава Българската православна църква, която вече е сключила неписан договор за сътрудничество с комунистическата държава, заменя юлианския с т. нар. новоюлиански (новоправославен) календар. Според него у нас Рождество вече няма да се отбелязва на 7 януари, а на 25 декември.

Куриозното е, че това става с решаващата подкрепа на Руската православна църква, която и досега празнува по стар стил. За целта у нас идва Ленинградският и Новгородски митрополит Никодим, чиято задача е да осигурява единодушието на всички църкви от комунистическите държави. Както беше разкрито от архива на Митрохин, освен митрополит Никодим е бил и сътрудник на съветското разузнаване под кодовото име „Адамант”.

Трябва да се уточни, че календарният въпрос не е част от догматиката на Православната църква, а само една от страните на спазваната от всяка поместна църква традиция. Въпросът за уеднаквяване на календара многократно е бил обсъждан на редица съвещания на православните църкви, без обаче някога взетите по този въпрос решения да са получавали задължителна сила. Решението за преминаване към т. нар. новоюлиански календар, взето на съвещанието в Цариград през 1923 г., приспособява използвания до този момент юлиански календар към вече наложилия се в гражданския живот григориански, като същевременно избягва необходимостта от официално признаване на календарната реформа на папа Григорий ХІІІ. По тази причина както в литературата, така и често в държавни документи от комунистическия период се посочва, че в края на 1968 г. БПЦ официално е приела григорианския календар.

С промяната, въведена от БПЦ, духовенството и вярващите миряни са поставени пред свършения факт на официално въведения в Църквата нов стил.

Поради несъгласие с реформата двама архимандрити - преподаватели в Духовната академия, са отстранени от богослужебни и преподавателски постове. Старостилното православно обществено богослужение е забранено.

Единственото, но не маловажно предимство от тази реформа все пак е, че в наши дни празнуваме Рождество заедно със страните от Западна Европа и Америка.