Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Жива ли е чумата в ръкописи от ХІV век. Аксиния Джурова хванала себорея от книги във Ватикана

В прашните ръкописи от Второто българско царство може би се таят бацилите на някои от най-страшните болести, върлували през Средновековието и причинили епидемии с милиони жертви.

Първите две вълни на бубонната чума например връхлитат България тъкмо в годините, когато цар Иван Александър поръчва на преводачи и преписвачи да му стъкмят най-знаменитите днес български ръкописни книги, известни като Манасиев летопис, Лондонско евангелие или Томичов псалтир.
От същия период обаче са запазени още стотици сборници, цели ръкописи и фрагменти от книги, дело на Търновската книжовна школа и на други културни средища по българските земи. Малка част от тях в момента се съхраняват в България. Повечето са в библиотеки и музейни сбирки из цяла Европа, но изследователите имат достъп до тях.
Възможно ли е страници на средновековните книги да бъдат заразени с болестотворни микроби и вируси и те да са още там в “спящо” състояние? За вирусите например е доказано, че могат да изкарат милиони години в състояние на летаргия при крайно неблагоприятни условия (например в Космоса), но да оживеят при промяна в средата и поява на подходящи условия за развитието им.
Смъртоносната
болест едра шарка
например, смятана за напълно заличена от 1977 г. насам благодарение на ваксините, има реална опасност да се завърне. Заради глобалното затопляне вечният лед в Сибир се топи и вирусът може да се освободи от тела на хора и животни, умрели при епидемията от едра шарка там преди 126 г.
Някога болестта е била една от най-страшните и е убивала 30% от заразените. В същия климатичен пояс съживени спори на антракс от хора и елени заразиха 24-ма души. Те са лекувани в болницата на град Салехард близо до Северния ледовит океан, съобщи през септември в. “Индипендънт”.
Борис Кершенголц от Сибирската академия на науките потвърди, че през 1890 г. в Сибир е имало епидемия от едра шарка и измрели 40% от жителите в един от градовете. Погребали ги на брега на р. Колима.
“Сега водите на Колима подронват брега, където е масовият гроб. Топенето на вечния лед ускорява процеса”, казва д-р Кершенголц.
След като са
открити спори на
антракс на Ямалския
полуостров
близо до Салехард, екип от Центъра по вирусология в Новосибирск прави проучване и за други заразни болести. Открива трупове с рани, наподобяващи белезите от едра шарка. Учените работили в защитно облекло заради риска от заразяване. Макар да не е открит самият вирус, са намерени фрагменти от неговата ДНК.
Всяка година от вечния лед в Якутия се топят по 30-60 см. Тази година обаче е над 1 метър, казва Михаил Григориев от Института по ледовете.
“Почвите в Якутия са с много лед и топенето ги разхлабва доста бързо. На повърхността излизат стари екарисажи. Някои стари гробове са само на 3 м дълбочина, покрити с много тънък слой почва. И така спорите на антракса излизат на свобода”, обясни Григориев.
Макар глобалното затопляне да “събужда” вируси, не е сигурно, че телата на умрелите от едра шарка съдържат причинителя й все още активен. И за хората, работещи с ръкописи от времето на епидемиите през XIV и XV в., като че ли няма опасност да се заразят с бактерии или вируси от онова време, установи в. “Здраве без лекарства” след консултация със специалист по заразни болести. Учени и реставратори могат да бъдат спокойни заради начина, по който болестите се разпространяват, и заради периода, в който микробите остават жизнени върху сухи повърхности, каквито са книгите.
Най-смъртоносната
средновековна
болест е
бубонната чума
и страховете днес са свързани най-вече с нея. Тя се предава с бактерията Йерсиния пестис (Yersinia pestis), която се пренася от гризачи. Но тази бактерия много трудно прескача от човек на човек, освен ако няма пряк контакт с обмен на телесни течности (секрети, сълзи, пот, слюнка, сперма, лимфа, кръв).
От другите вируси и бактерии, причиняващи болести, повечето, включително някои ентерококи, стафилококи и стрептококи, издържат доста дълго време извън тялото и на сухи повърхности, става ясно от систематично изследване, публикувано през октомври в “Бритиш медикъл джърнъл”. Но при всички тях срокът на оцеляване се измерва с дни, седмици или месеци, не и векове.
Антраксът е изключение. Той образува защитни спори, които в някои случаи са жизнеспособни след десетилетия, а вероятно и след столетия. Смята се, че именно спорите на антракса са предизвикали през 1485 г. епидемията от една загадъчна болест, наречена тогава английско потене. Засега обаче няма случай на заразяване с антракс от стари ръкописи.

Чл. -кор. Аксиния Джурова: Не плюнчете пръст, когато прелиствате

- Имали ли сте здравословен проблем от работата си със средновековни ръкописи?
- Работя от 40 г. в различни хранилища по света като Ватиканската библиотека, гръцката патриаршеска и арменската библиотека в Ерусалим, по черкви, манастири. Има рискове в тази работа. Когато с Красимир Станчев правихме опис на славянските ръкописи във Ватикана, бяха известни 66. След 10 г. издадохме описа с още 35, открити в 10 неславянски фонда на библиотеката му. Някои бяха увити във вестници от 20-те г., както са били купени от белоемигранти или от аукциони. Един бе посипан с прах ДДТ за дезинфекция. Със Станчев получихме обриви по ръцете. Установиха себорея, която той дълго лекува. А аз получих имунитет с един способ, приложен от д-р Аксьонов при показването на българските ръкописи в Токио през 1981 г.
- Какъв е способът на този руснак?
- Баща му лекувал така войници през войната. Той изтегли кръв от вената ми и с инжекция в мускула я върна обратно. Това е т.нар. автоимунен способ. За мен той действа и днес, макар че съм пипала винаги с ръце ръкописите, без да са минали през обеззаразяване.
- Обработени ли са ръкописите в центъра?
- Имаме много модерна лаборатория и добри специалисти, особено д-р Румяна Дечева. Благодарение на тях състоянието на ръкописите е добро не само в центъра “Дуйчев”. Лабораторията обеззарази и консервира ръкописите от Самоков, литературния институт в София, музея за София, Троянския манастир, черквата в Априлци и др. Но ръкописите в библиотеките обикновено са минали обеззаразяване. По-опасна е теренната работа, когато в сандъци по тавани и мазета, във влажни църковни и манастирски сгради изваждаш дълго недокосвани ръкописи и старопечатни книги.
- Само с ръкавици ли се пипат?
- Аз съм от щастливото поколение, което ги държеше в ръце. Първи урок ми даде Марфа Шчепкина в Историческия музей в Москва през 1966 г. Там работех върху една от най-богато илюстрираните български книги от XIV в. – Томичовия псалтир. Тя бе много ревнива и трудно разрешаваше работа с ръкописи. Когато ми даде Томичовия псалтир, седна да ме наблюдава. Това ме притесни и несъзнателно съм наплюнчила пръст, за да обърна листа. Тогава тя каза: “А знаете ли, че през XIV в. в Търново е имало чума?” Така ме отучи от този погрешен способ за прелистване.
Относно ръкавиците - Дмитрий Лихачов посети центъра, разгърна наш пергаментен ръкопис без ръкавици и каза: “Аксиния, пергаментът е жива материя. Той пресъхва така, както се и овлажнява, затова има нужда от човешка ласка.”

Как се лекуват ръкописи и как поробителят завари България чумава и сушава, четете в новия брой на в. "Здраве без лекарства"

Коментара ()

Вашият коментар