Мъж и негов приятел стоят в кварталното кафене.

Пийват по биричка след дълъг работен ден, обсъждат разни теми.

В този момент в задръстването един изнервен шофьор започва да надува клаксона.

Надува го яростно, макар че, както знаете, в закона за движение по пътищата има забрана да надувате клаксон в градски условия.

Единият от мъжете се провиква - "Стига си свиркал с тоя клаксон".

Изнервеният шофьор подминава.

Намира място, където да спре.

Връща се в кафенето и убива младия мъж.

Това е история, която само преди две седмици мина по новините на телевизиите.

Повече не се сетихме за нея.

Особено в светлината на трагедията в Хитрино.

Но тая история е емблематична.

Не бива да я забравяме.

Трябва да изучаваме тази история в училище наравно с науките.

Трябва да ставаме сутрин и след като си измием зъбите, да препрочетем наново и наново това, което се случи преди две седмици в едно кафене.

А после да се подготвим за живота, изричайки пред огледалото фразите на успеха:

"Отваряш ли ми се ве, отворко?"

"Ти ли си най-големио гъзар, ве???"

"Ше те смачкам ве, гнидо!!!"

"Ше те напраим труден за рисуване ве!!!".

Тия фрази ни водят към успех в кариерата.

Защото ние сме хора, които бият!

Бием децата си, когато не са ни повишили в работата.

Бием жените си, когато сме изнервени на шефа.

Когато получим признание, викаме - "Бих ги всичките"!

Когато любимият ни отбор спечели мача, викаме - "Размазахме ги от бой!".

Знаете ли.

Страшното е, че всъщност тази история мина и замина.

И идва следващата такава.

А онзи, който уби другия от бой може и никога да не бъде намерен.

А пък ако го намерят, кой знае - може да се окаже, че е невинен като млада девица.

А пък и другия си го е търсил - какво се заяжда с по - силни от него.

А пък и преклонената главица, нали знаете...

И въобще - тарикат мъж не писка.

В крайна сметка искам да задам един въпрос.

В КАКВО СЕ ПРЕВЪРНАХМЕ?

Този въпрос е твърде интересен и всеки един от вас има отговор за себе си.

Отговорете си сами!

И утре, когато сте изнервени от безпаричието, от липсата на перспектива, от неуредените улици и от всичко останало, поемете въздух, усмихнете се и спрете да възприемате света като място, в което трябва задължително да печелите присъствието си с бой!

Иде коледа...

Като гледам, няма да е много весела, но то пък какво ли е весело вече.

Спрете с тия войни!

Никоя майка не бива да плаче, камо ли по празниците.

И се усмихнете малко, мама му стара!

Толкова ли е трудно???

От фейсбук