“Мамо, жива ли си? Не ни оставяй”, викала дъщерята на Фейме, докато се опитвала да я извади от руините.

Мощната експлозия изравни със земята 26 къщи в Хитрино. „За мен домът е крепост. Със срутената къща си отива безвъзвратно един живот с неговите радости и скърби”, разсъждава пред „168 часа” 60-годишният Шукри Шукри.

Взривната вълна отнесе за секунди покрива на ремонтирания му дом. Наскоро синът му, който живее в Холандия, вложил хиляди евро за подобрения и екстри на къщата.

“Един фатален миг, като пръст от съдбата, и дограма, луксозни мебели и бяла техника е на купчина в краката ти.” Сред тази купчина едва намерих обувките си, за да тръгна с жена си и щерката за Шумен. Забива поглед в земята. Мисли, че в бързината и суматохата от огнената вълна тръгнал с две различни обувки. Казва почти през сълзи: "Голяма работа за обувките, та нали останахме живи. А другите са в ковчези."

Ризата на Шукри е цялата в кръв. Лицето му също, но това били следи при пренасянето на окървавеното тяло на жена му Фейме. Тя е сред най-тежко пострадалите от всички 29 души, настанени по спешност в МБАЛ-Шумен.

Шукри приема като велика милост от Аллах, че автомобилът стоял в гаража абсолютно невредим. А вратата на гаража, на сантиметри от колата, била на хармоника. „

Огънят не е докоснал автомобила, а е на газ”, при спомена сълзите рухват от очите му. Чул трясък от стъкла. Помислил, че е атентат. “Отмъщението на бежанците, но в Североизточна България."

„Мамо, жива ли си? Не ни оставяй. Аз и татко ще те измъкнем”, спомня си Шукри как заварил жена си Фейме цялата в кръв. Тялото й било като обгоряло. Стъклата от взрива още стърчали. А върху почти безжизнената Фейме паднал огромен прозорец. „Аз и щерка ми Айтен се наложи да измъкваме стъклата от раните. А Фейме пищеше и казваше:

“Шукри, махни се, остави ме да умра. Явно Аллах ме иска.” С Шукри разговаряме в трапезарята на Втора хирургия в МБАЛ-Шумен. А в това време енергичният ръководител на Втора хирургия д-р Кирил Семков дава указания къде да бъдат настанени другите пострадали и от какви грижи се нуждаят.

“Златен лекар. Бог да го поживи Него и семейството му. Спаси жена ми”, благодарен е Шукри. Сред изплашените посетители в болницата е и депутатът от ДПС Бюнямин Хасан. Неговият братовчед е сред тежко пострадалите.

На фона на болката роднините намират сили за коментар на отпуснатата първоначална помощ от 325 лева. Говорят, така, че да се чуе.

“За бежанците милиони евро, за нас 300 лева. Ние втора категория хора ли сме”, ядосва се млада дама. “Държавата ни се подиграва. И без техните мизерни пари ще се оправим”, казва тя. Като хора с достойнство, въпреки че временно са рухнали, някои споделиха „обидени”, че няма да се наредят на опашки пред социалните служби, за да си получат парите.

Въпреки раните пред „168 часа” проговори и съпругата на Шукри Шукри, самата Фейме. „Бях на леглото. На другото дъщеря ми Айтен.

Изведнъж в стаята подобно на светкавица влезе огън. Стъклата изтрещяха и се стовариха върху мен. Казах си, Фейме, животът свърши. Дотук беше”, разказва жената. Тя е на 62 години. Скоро се е пенсионирала. Казва, че в ранната утрин „гръмнала бомба. Като на война”.

Първата грижа на Фейме, след като се оправи, била да помоли дъщеря си да й купи нова пижама.

От дрехите, с които бе настанена във втора стая на отделението, чаршафът подгизна от кръв, видя “168 часа”.

Семейството на Шукри няма представа как ще продължи живота си. И дали това изобщо може да се нарече живот. От почти нова двуетажна къща днес в двора стърчат забити в земята парчета от тухли, мебели, изгорели дрехи.

Мъжът казва, че вече има сили да посети заличения от земята дом. Спомня си, че къщите по улицата - около 20, били развалини. Вятърът отвял парчета от мебели и отломки от други къщи.

Какво още разказва Шукри, четете в хартиеното издание на "168 часа".