Вместо със злато древните търгували с различни по размер кюлчета сол

Преди 7500 години благодарение на огромните залежи на каменна сол, от които бликали солени извори, Провадия-Солницата се превръща в първия "монетен двор" на Европа, казва пред "168 часа" археологът проф. Васил Николов. Предците ни са създавали тогавашните пари и чрез търговски операции са ги "пускали в обращение". Паралелно с това изграждали крепостни стени, за да отбраняват "монетарницата" от посегателства.

"Провадия е най-ранният в Европа център за добив и производство на сол през късната праистория.

Именно там е открит методът 

за добив на сол чрез изпаряване

на солена вода (разсол) някъде около 5500 година преди Христа", казва професорът.

Мировското находище на каменна сол представлява пресечен конус - долу диаметърът му е около 15 км, а в горната част е овал около 850 х 450 м. Върху този конус е лежал пласт разсол с максимална наситеност - около 330 г сол на литър вода.

Праисторическият солодобивен център е възникнал преди около 7500 години, когато група хора от днешна Южна България се заселва там и започва да произвежда сол. Дотогава местните ползвали разсола от изворите директно в домакинствата си и за домашните животни, като изобщо не се сещали, че могат да направят индустриален добив и да търгуват.

"Предприемачите" от Южна България първоначално

започнали да изпаряват

солта в специални пещи,

направени на долния етаж на двуетажните си къщи. Археолозите вече са установили, че те са можели да акумулират голямо количество топлина от запаления в тях огън. След изтеглянето на жарта настрани в нагорещената пещ са нареждани съдове с разсол, водата от който сравнително бързо се изпарявала. Така се получавала сол, с която производителите от Солницата търгували с населението на юг от Балкана.

Древните откриватели през деня работели на първия етаж, а втория ползвали за жилищни нужди. Представителите на тази първа цивилизация използвали нискоефективния метод в продължение на 2-3 столетия.

"В един момент търсенето на сол нараства и те разбират, че получаваните от едно зареждане на пещта 25 кг сол са недостатъчни. Че е нужно да измислят по-ефективни производствени съоръжения - разказва Николов. - Затова изнасят производството на стотина метра от селището, близо до солен извор."

Създават нови

съоръжения - овални ями,

изкопани на дълбочина 50-60 см и дълги до 3,5 м. По дължината изграждат три еднакво високи глинени стенички, които образуват общо четири "коридора".

Между всеки две съседни стени нареждат дълбоки паници с по два срещуположни масивни израстъка на устието - те лягат върху стеничките, а паницата виси над “коридора”. В съдовете наливат разсол, отдолу нареждат дърва и палят огън. За няколко часа водата от разсола се изпарява и остава солта.

"Едно такова съоръжение в края на VI и началото на V хилядолетие

осигурявало до 200 кг

сол при едно зареждане,

което е голям технологичен напредък. Това са мислещи хора - казва проф. Николов. - Някои осъзнават, че седят върху богатство, и явно постоянно разсъждават как да превърнат тази природна даденост в богатство."

Другата голяма загадка са съдовете, в които древните са изварявали солта.

"Керамиката абсорбира калиевия хлорид от разсола, а именно той дава горчивия вкус - казва професорът. - Така остава само натриевият хлорид - готварската сол. Дали по метода проба - грешка, или изведнъж са налучкали решението за състава на глината, не мога да кажа. Факт е, че им се е получило."

Някъде около 4600 г. пр. Хр. технологичният напредък позволява на

праисторическите соловари

да правят нов вид съоръжения

- вкопаните ями с равно дъно стигат до 1,60 м дълбочина и диаметър 10 метра. На дъното подреждат плътно с допиращи се устия огромни керамични съдове с форма на обърнат конус - горе диаметърът им е бил до 70 см, дъното - до 25 см. Нареждат дървен материал отдолу в празните пространства между съдовете и замазват с глина между устията им, за да не "излита" топлината от запаления отдолу огън.

Стените на керамичните съдове са много дебели, отвътре са замазани с каолин, за да не допуснат солта от разсола да проникне в тях и да ги спука при нагряването.

Археолозите установяват, че е прилагано невероятно майсторство в съчетаването на глините и изработването на съдовете на ръка, които хем трябва да акумулират топлината от огъня отвън, хем да издържат на натиска на врящия разсол.

След което използвали специално произведени, различни по размер цилиндрични съдове и съдчета, за да поставят в тях още влажната сол. После ги нареждали в други пещи и ги изпичали - така се получавали солни кюлчета.

От едно зареждане на новия вид съоръжение са получавани около 5 тона сол, заради което можем да говорим за праисторическо “промишлено” производство.

Всъщност преди 7-8 хиляди години солта е била злато. Използвала се е като сегашните пари. За археолозите все още е загадка в какво са инвестирали богатството си, получено от интензивната търговия. Със сигурност срещу солта са получавали предмети, които са носели престиж в очите на другите.

Най-любопитното е, че поне в първите столетия от практикуването на солодобива жителите на тази първа най-развита европейска цивилизация въпреки богатството си, остават земеделци. В една от къснонеолитните къщи в селището екипът на проф. Николов открива 4 сърпа, включително най-големия изобщо в Европа.

"Земеделието е манталитет, начин на живот, който трудно отмира в съзнанието. Хората минават към едро специализирано производство, но поне няколко столетия си остават земеделци в мисленето и обредността", споделя ученият.

Той е убеден, че солта

е причината за появата

на първото силно йерархизирано общество в Европа

С течение на времето в цитаделата живеят все по-малко хора - вероятно само носителите на голямото богатство, от високата част на обществената пирамида. Първоначално в селището е имало 400-500 души, като впоследствие през последните столетия намаляват вероятно наполовина. Но именно те са съхранявали "парите" - там са държали солта. 

Какви правила следвала тази древна цивилизация и защо загинала, четете в хартиеното издание.