Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Петко Огойски
Петко Огойски

Разказът за мястото, където е погребан Иван Цачев е записан от друг политически затворник - бившия депутат и известен земеделски деец Петко Огойски, в неговата трилогия “Записки по българските страдания”.
"Да, беше един турчин - Муса Исинов (Юсеинов), той ми разказа къде са погребани,
потвърди Огойски пред "168 часа". Първоначално съм чувал, още когато бях в плевенския затвор за случая с убитите, между които е и Иван Цачев, но по-късно - в старозагорския затвор се намерихме с този млад турчин Исинов и той ми разказа. Сближихме се, тъй като там един мой друг познат, националист, го сби и аз едвам го отървах. Причината беше че Муса веднъж каза: “Нашите са си поили конете на Дунава и пак ще ги поят!”

В Стара Загора сковавахме щайги за някаква фабрика, която граничеше със затвора. Бяха направили въжена линия, с която пренасяха щайгите там, в която слагаха набраните плодове. Докато работехме, ние бяхме насядали навън на двора и точно там ми е разказана тази история."
Според Огойски няма съмнение, че дядото на Цачева е осъден на смърт,
защото се е съпротивлявал срещу насилственото отнемане на земята
“Това са хора, които са се съпротивлявали срещу ТКЗС, а тук-там възникнаха и така наречените конспирации. Ние обаче не признавахме това наименование, а се наричахме възстановители на забранения през 1947 г. Земеделски съюз. Защото креацията, която остана заедно с властта, чийто шеф беше Александър Оббов, нямат право да се наричат така - две трети от Земеделския съюз беше с Никола Петков.
Гонени, бити, убити, псувани и в крайна сметка изпратени по всички затвори, земеделците съставляват 83 на сто от всички репресирани в България.
Борбата срещу отнемането на земята беше от тези хора, които все пак се надигнаха. Роптаели са мнозина, но са премълчавали, докато нашите, които са били организирани членове преди това на забранената николапетковистка организация на БЗНС, се съпротивляваха. Точно те са участниците в тази съпротива и ние не признавахме, че сме конспирация. Тя дори не беше официално забранена като организация. Разбира се, не всички са земеделци – имаше и някои социалдемократи, анархисти, легионери... Затова и когато ни съдеха, макар че болшевиките не зачитаха това, ние твърдяхме навсякъде, че не сме конспирация, възстановители на 100-годишна организация. Същото може да се каже и за дядото на Цецка Цачева . Сега се борим тези факти да влязат в учебниците.”