"Броят на глупостите, извършени по волята на разума, са много повече, отколкото тези, които са извършени от чиста глупост." - Чарли Чаплин

Планът е изпипан. Цялата схема на престъплението изглежда като лесна, но малко мръсна работа. 22-годишният поляк Роман Вардес е свършил своята част като "мозък на операцията", затова на 38-годишния българин Ганчо Ганев се пада да се поизцапа.

През нощта срещу 2 март 1978 г. двамата моторни механици пристъпват в гробището на швейцарското селце Корсие сюр Веве, близо до Лозана. Ганев запретва ръкави, прогизнал от поройния дъжд, който се излива. Емигрантът сам разкопава сравнително пресен гроб. С неговия партньор са решени да откраднат тялото на мъртвеца и да изиграят главните роли в продуцираната от тях история, наречена "Кражбата на века".

Пороят обаче обърква "гениалния замисъл"

на Вардес, който е инструктирал Ганчо да не вади ковчега от земята, а само да го зарови по-надълбоко и така да заблудят близките на покойника, че той е бил преместен наистина. Гробът обаче се пълни с вода и тандемът трябва да импровизира. Полякът и българинът изтеглят 240-килограмовия сандък, натоварват го в автомобилен фургон, закарват го на двайсетина километра от гробището и го закопават в нива с пшеница до Женевското езеро. Завръзката е налице и се преминава към следващия епизод - изнудването.

На 20 март 51-годишната вдовица на покойника чува в слушалката на телефона непознат и заплашителен глас да иска откуп от 1,5 млн. швейцарски франка, за да върне тялото на нейния съпруг. Без да губи никакво самообладание, жената отвръща: "Съжалявам, моят мъж е на небето и в сърцето ми."

След още няколко дни главните герои се изнервят и започват да губят търпение, защото искат най-сетне

да спечелят от "немия" мъж, чийто покой би трябвало

да бъде безценен.

Вардес се разгневява и заплашва живота на двете най-малки деца на вдовицата, а в същото време полицията вече подслушва нейния телефон и чува тази закана. Така Уна привидно се съгласява

да изиграе поддържаща роля

в тази криминална комедия и уж склонява да плати откупа. Похитителите обаче долавят измамата и се покриват, но продължават да тормозят семейството със заплахи, че ще отвлекат най-малкия син на покойника.

Развръзката наближава и месец след "нарушаването мира на мъртвите", тандемът е арестуван. Вардес получава 4 години и половина строг затвор, а Ганев - само 18 месеца, навярно за положения физически труд, с който предимно допринася към престъплението.

Мъртвецът отново е положен в отреденото му място за вечен покой.

Този път по предложение на полицията и със съгласието на семейството гробът бива покрит с 2-метрова бетонна плоча, така че никой повече да не може да смути съня на този великан.

"Животът е пиеса, която не се репетира."

С неговите собствени думи може да се опише последният "филм", в който изиграва една от главните роли дори след своята смърт легендарният Чарли Чаплин. Именно знаменитият комик е мъртвецът, който двамата механици си позволяват да притеснят.

Ето така един българин и един поляк, измъчени от неволите на емигрантството, в стремежа си да забогатеят и да си уредят по-добър живот си открадват единствено световна слава.

Самият Чаплин навярно добре би се посмял с тези двама "режисьори", но и би разбрал напълно подбудите им, защото и неговата житейска приказка не е пропита само с блясък и смях.

На Рождество Христово през 1977 г. Великият диктатор в киното преминава от своя сън към вечния си живот. Преди да почине на 88 години в малкия швейцарски град Веве, Чаплин се изповядва в прощално писмо до дъщеря си Жералдин.

"Мое момиче,

Сега е нощ. Една коледна нощ. Всички невъоръжени воини в моята малка крепост заспаха.

Да! Аз съм Чарли! Аз съм старият шут! Ти не ме познаваш, Жералдин... Колкото и приказки да съм ти разказвал в ония далечни нощи, своята приказка аз никога не съм ти разказвал... А тя също е интересна... Приказка за един гладен шут,

който танцуваше и пееше в бедните

квартали на Лондон, а после... събираше милостиня... Това е моята приказка!

Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече, аз съм изпитал унизителната болка на скитника шут, в чиито гърди бушува цял океан от гордост, а трябваше подхвърляните монети да го пресушават. Но въпреки всичко аз съм жив, а за живите обикновено малко се говори.

Чарли е вече остарял, Жералдин! Рано или късно вместо с бяла коприна за сцената ти ще трябва да се облечеш в черно, за да дойдеш на моя гроб. Сега не искам да те безпокоя. Само от време на време се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми тече в твоите вени. Искам даже тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш баща си - Чарли. Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек. Опитай и ти.

Целувам те: Чарли."

Тези откъси от дългите последни слова на големия актьор са писани от ръката на другия Чаплин - човека. Този, който е познал и тъгата наред със смеха в живота.

Пет години преди да напусне този свят, "бащата" на най-знаменития образ в нямото кино - скитника Чарли, е отличен със специален "Оскар" за неизмеримия ефект, който оказва върху киното през ХХ век. Когато излиза на сцената за статуетката, публиката го аплодира цели 12 минути.

Това е един от рояка бляскави мигове в неговия живот, който разкрива обожанието към него. Именно

заради тази награда Чарли отново

стъпва на американска земя

след 20 години в изгнание.

На 19 септември 1952 г. министърът на правосъдието на САЩ официално отнема разрешението за пребиваване в страната на британеца. Предишния ден великият актьор се е качил с обичната си съпруга Уна и децата си на кораба "Куин Елизабет" и е заминал за Швейцария. Причината да се превърне в персона нон грата в Америка се крие в откритите му връзки с комунистите, често огласяваната от него подкрепа за Съветския съюз и критиките му към дейността на Комитета за антиамериканска дейност.

В края на 60-те години и неговото здравословно състояние се влошава. Изгонването от страната, където е работил дълги години и е допринесъл изключително много за същността на американското, а оттам и на световното кино въобще, повлиява зле на Чаплин.

Той се установява в САЩ още 23-годишен, когато пристига там с актьорската трупа, от коята е част. Талантът му трудно може да остане скрит, защото е като шумна плесница, която пари дълго. Актьорът прави силно впечатление по време на представление на продуцента Мак Сенет, който го кани на работа в своето студио "Кийстоун филм" и така започва неговият същински възход. По-късно заедно със своя полубрат Сид той отвежда майка си в Холивуд, където тя умира през 1928 година.

Какъв живот е водел Чаплин, защо познава крайната бедност и каква е майка му, четете в хартиеното издание